„С любовта шега не бива” е казал преди повече от век и половина в своята пиеса Алфред дьо Мюсе. Аз бих добавила – със секса още по-малко, и все пак... Непринудеността, закачката, дори лекомислието са необходими за пълното разкриване на сексуалността. За да желаем, за да се отдадем на копнежа, ние отново трябва да почувстваме в себе си детското безразсъдство и увлечението на играта – без стеснение, чувство за вина и страх да не нарушим някакви норми и правила. Само да фантазираме и да бъдем изобретателни!

Но в същото време не бива да забравяме, че сексуалността е крехка и ранима и изисква от нас деликатно отношение. С нея са свързани най-съкровените ни чувства. Затова преди да почнем да експериментираме, да търсим пикантност и разнообразие, трябва да сме сигурни, че това няма да обиди или нарани другият. Не само много жени, но и мъже приемат болезнено всеки опит за нововъведение в любовната игра, защото приемат това като доказателство, че вече не са достатъчно интересни за своя партньор.

Секс-играчки – винаги тази думи ни идва на ум, когато става дума за сексуална игра. Те отдавна са престанали да бъдат табу. Секс-индустрията предлага безкраен избор от всевъзможни аксесоари с най-подробни инструкции за употреба. Можем не само да си закупим по интернет и от близкия секс-шоп, но не е изключено да го получим като полу-шеговит, полу-сериозен подарък за рождения ден или годишнината от сватбата. Безусловно играчките за възрастни стимулират фантазията, но си имат и своите минуси. Когато се използват постоянно, се превръщат в навик и дори зависимост – без тях партньорите приемат секса като скучен и незадоволителен. При това се губи интимността и естествеността на любовните отношения.

Да осъзнаем желания си – това съвсем не е толкова просто, колкото изглежда. По-скоро сме наясно с това, което не искаме, а не обратното. Или вместо да се съсредоточим върху собствените си желания, мислим за партньора или всичко останало: какво биха казали хората, кое е „прилично” и кое – не. И всичко това блокира чувствеността ни. Сексуалната игра не винаги означава роли, декор и театрален сценарий. Понякога тя може да бъде провокирана съвсем спонтанно от необичайно място или подходящ емоционален момент.

...и да ги споделим с партньора. Дори и една част от нас да желае да преодолее рутината в интимните си отношения, другата – склонна към консерватизъм, се страхува от промени. Затова отлагаме или все не намираме удобният момент да поговорим с партньора за нашите желания, фантазии и идеи, защото се боим да не получим отказ, осъдителен поглед или присмех. И в резултат получаваме от любовните си отношения все по-малко и малко удоволствие, а партньорът ни дори не се досеща за вътрешната борба и неудовлетворението ни.

Но от какво толкова се страхуваме? Дори да изгубим нищо лошо няма да се случи. Не е толкова важно дали ще ни се отдаде или не да осъществим фантазиите си, дали това ще оправдае очакванията ни или не. Смисълът е в това да играем – без стеснение, без страхове, без мисли за последствията. Когато ни се пробва – да пробваме, когато искаме да прекратим – да спрем. Това е просто игра и за да извлечем максимално удоволствие от нея, не бива да го забравяме.