Да бъдеш родител – това не означава само да изпиташ най-голямото щастие. Децата пробуждат в нас стремежът отново да преоткрием себе си и да покажем най-доброто, на което сме способни. Заедно с тях, ние израстваме вътрешно и научаваме много житейски истини, например да бъдем по-малко безотговорни и егоцентрични и повече искрени и творчески настроени.

Оказва се, възпитанието е двупосочен процес. През детските очи ние започваме да гледаме по друг начин не само на света, на и на собствените си постъпки и решения. На пръв поглед безпомощните същества ни карат да преосмислим „мъдрите” си възгледи си, в които преди това сме били абсолютно убедени. Това, разбира се, не е никак лесно, но винаги се оказва полезно за нашето личностно развитие.

Завръщане към детството
„Когато кученцето на моя син се изгуби, той беше безутешен” – разказва 38 – годишната Надя. – "В този момент си припомних собственото детство. Колко дълбока и безизходна ми изглеждаше тогава всяка загуба и неудача. Тези спомени станаха повод да му разкажа, каква съм била на неговата възраст.”

Нашето дете ни кара отново да изживеем забравените емоции на своето минало и да погледнем по друг начин на притаените обиди, страхове и огорчения. Това от една страна ни помага да осъзнаем, че неудачите всъщност са ни донесли безценен опит и са ни направили по-силни, а от друга – да разбираме по-добре чувствата на своето дете.

Да отворим очи за чудесата в света
„Както много жени, и аз съм напълно равнодушна към техниката” – споделя 32-годишната Марина. – Но моят син Борис просто обожава всякаква друга строителна техника. По време на една разходка видяхме огромен ярко-червен подемен кран. Той го гледаше с такъв блясък в очите, че и на мен ми се прииска да почувствам неговото възхищение. И тогава видях: как този огнено червен цвят се откроява на фона на сивите сгради и небе и този кран изведнъж ми се стори прекрасен!

Децата ни карат да излезем от уморената си черупка на възрастни и да видим света със свеж поглед. Тогава всичко около нас става по-ярко, живо и чудесно. В този случай малките същества ни водят за ръка по пътя на откривателството и пробуждат желанието ни да играем, мечтаем и творим.

Да станем възрастни
„Докато не родих дъщеря си, аз малко се замислях за утрешния ден” – признава си 29 годишната Мария. – Но сега, когато имам моята Мая, буквално всичко се промени”. Появата на малкото същество изпълва живота ни с нов смисъл и ние сме ставаме загрижени не само за него, но и за самите себе си. „Преди се занимавах с алпинизъм” – продължава да разказва Мария – но сега предпочитам само разходката в планината. Не искам, само заради няколко адреналин, да рискувам живота си и детето ми да остане без майка”.

Така инстинктивното безпокойство за благополучието на нашата рожба, ни прави по внимателни, предвидливи и съобразителни. Вече се стремим да предвидим хода на събитията, за да избегнем евентуалните опасности, което ни прави по-умни и зрели.