Кратка справка в тълковния речник показва, че думата лесбийка означава жителка на остров Лесбос. А думичката гей има значение – весел, щастлив и игрив мъж, който се забавлява. Тези тълкувания нямат нищо общо с наложените в съвременното общество. На практика обаче споменаването им предизвиква асоциация с хомосексуалност и нищо по-различно.

Хетеросексуалната жена осъзнава себе си като жена, от което у нея се пораждат пориви към противоположния пол. Тя приема тялото си с всички негови първични и вторични полови белези като женско и търси неговото допълнение в противоположното, мъжкото тяло. Затова се използва и терминът хетеросексуалност – влечение към другия пол. Хомосексуалната жена също осъзнава себе си като жена. Знае, че е родена такава, че има тяло на жена, но сексуалното й влечение е не към противоположния, а към собствения пол. Но за да осъзнае изцяло себе си като лесбийка, жената трябва не само да има търсения, но и да получава удоволствие от осъществяването на сексуален и емоционален контакт само с жени. Това е и същността на хомосексуалността.

Едни от най-честите причини да се появи подобен въпрос са сексуалните фантазии. Те възникват в съзнанието на жената без какъвто и да било алгоритъм, често без конкретен повод и на най-неподходящо място. Когато полово зрялата жена фантазира, е възможно да стигне до възбуда, и то без реален физически контакт. Фантазиите могат да са на съвсем различна тематика, понякога дори абсурдни или забранени – секс със съседката, с колежката, с инструкторката по йога. Психоаналитиците разглеждат сексуалните фантазии като изтласкани от съзнанието забрани на възможната сексуалност, т.е. жената не приема, че може да е лесбийка, затова същността й намира почва за развитие във фантазиите. Но от друга страна, те затова се наричат фантазии – защото нямат нищо общо с реалния свят, затова не е задължително всяка проявена симпатия или по-близко отношение към приятелка да се счита за признак на хомосексуалност. Независимо от това къде може да бъде заведен човек от съзнанието и от подсъзнанието си, той сам решава кой и какъв да бъде, какво иска да прави и за какво само ще мечтае. Именно тези неща трябва да си изясните, ако ви тормози въпросът „Дали не съм лесбийка?”.

Причините за колебанията са много. Има периоди в живота на жената, когато тя трябва да се доказва на околните – на родителите, че може да живее сама, на работодателя, че работата не е непосилна и други. Най-силният такъв период е в пубертета, когато сексуалността е най-необуздана. Съмненията могат да се изчистят много рано, могат и дълго да тормозят женската психика. В следващия етап жената най-често се съмнява в успеха си – било то в кариерата или в личен план. Преминаването на границата на нормалното, наречена Рубикон, е свързано най-вече с мисълта – „Не успявам да се справя, защото съм обратна”. Притесненията „да не би...”, „ами ако съм...” могат да я измъчват цял живот. Създава се едно изкуствено налагане на сексуалност, която може и да не е съвсем обективна и истинска. В други периоди от живота, свързани с провали, раздели, разводи и най-вече с не намиране на партньор, който да направи жената щастлива, тя започва съвсем целенасочено да търси причините в себе си. Хомосексуалната ориентация постепенно се очертава като една от възможните основания за случилото се в живота й. От натрапчива мисъл постепенно се превръща в оправдание - отговор на всички проблеми.

Случаите както на колебания, така и на неприемане на истинската същност са често срещани. При трудности със самоопределянето на сексуалната ориентация е добре да е потърси консултация със сексолог.