Интервю: Кулинарно - в кухнята с Йоана
Изпрати
Има на този свят (и слава Богу) хора, които могат да те накарат да се усмихнеш, и то не еднократно. Хора, които пръскат положителна енергия, които вдъхновяват и правят деня ни по-ефирен и зареден. Ако си попадал в блога "Кулинарно - в кухнята с Йоана", то там си срещал вече такъв Човек - самата домакиня Йоана.
Йоана е като сезонa, в който взимаме това интервю: пъстра, многолика, докосваща душата и сетивата, сантиментална, нежна, зареждаща и винаги пълна с изненади.
В блога си тя ни представя изкуството на вкусната храна приготвена у дома, разхожда ни из детството си, кани ни на рождения си ден и събирания с роднини, разказва ни за подправки, които може би не сте чували и всичко това придружено като естествено допълнение с красиви снимки. Без значение дали приготвя рецептите от бабиния тефтер, твори нещо от чуждестранната кухня или ни предизвиква да опитаме различни вкусове, Йоана го прави с една сърдечност и чистота.
- Мотото на Hera.bg е „Това съм Аз”. Можеш ли да опишеш с 6 думи коя е Йоана?
- Усмихната, свободолюбива, динамична, понякога дръзка, сантиментална и малко егоистична.
- Йоана, сигурно много пъти са ти задавали този въпрос, но как стигна до идеята да направиш блог? Каква беше първата рецепта, която публикува, помниш ли първия коментар, който получи и какво си помисли, когато го прочете?
- Идеята за блога е на моята половинка Вальо. Преди да се впусна в това скъпо хоби (да, такова е) обсъдих идеята и с приятелите. Те бяха единодушни и ме подкрепиха.
И до сега заедно с Вальо развиваме блога, като моята част е, разбира се приготвянето на храна, снимането и писането, докато той се занимава с дизайна, обработката на снимките и вътрешната администрация.
Първата рецепта, която публикувах и общо взето беше като: "да видим какво ще стане" е Златен маков пудинг. С тази рецепта спечелих един от кулинарните конкурси на списание "Меню". Още с първият коментар, една приятелка ме покани на парти, на което да приготвя храната. :-))
- Случвало ли ти се е някой непознат читател на блога да те познае на улицата и да те заговори?
- Да. Напоследък, доста често. Някои видимо ме разпознават, усмихват се и подминават. Други се спират и ме заговарят. Това е много ценно за мен - да си говоря с читателите.
- Каква беше Йоана като дете?
- Като дете бях палава и измислях пакости, но кое дете не го прави. :-) Обичах да организирам забави на възрастните като събирах деца, с които правихме истинско шоу - танци, песни и скечове. В квартала бяхме известни като "Децата самодейци", а репетициите винаги се правиха вкъщи. :-)
Имах хубаво детство с прекрасни спомени от летата на село. Може да се каже, че съм израснала на село. :-)
- Каква е Йоана извън kulinarno-joana.com
- Хубав въпрос. :-) Обичам да се кипря или с други думи да се грижа за външния си вид. Това включва както козметика, така и облекло и обувки. Може да се каже, че съм суетна, но в рамките на разумното. Не прекалявам. Обичам да пътувам. Колкото по-далече от София, толкова по-добре. Това ми носи и много вдъхновения, откъдето се връщам на Кулинарно... :-)
- Какво най-много обича да хапва Йоана? Сигурно много мъже завиждат на твоята половинка. Приготвяш ли неща, които той не обича?
- Не съм капризна. Дори напротив, бих опитала от всичко. Но най-много харесвам средиземноморската кухня с пресни билки и понякога екзотични подправки. Обожавам Италия и италианската кухня, но съм отворена към всичко.
Понякога съчетавам по нетрадиционен начин продукти и подправки. В тази връзка, Вальо е традиционност - задоволява се с обикновени неща. Не винаги моите експерименти му харесват. Но за вкуса, не трябва да се спори. Всеки възприема вкуса индивидуално.
- В какво вярва Йоана? А за какво мечтае?
- Вярвам, че след дъжда винаги изгрява слънце - оптимист съм. Мечтая за малка сладкарница с нечувани десерти. :-))
Зеленчуково рагу с тиква и полента/ kulinarno-joana.com | - Йоана, предложи на читателките какво да опитат задължително от твоя блог.
- Сега е сезонът на тиквата. Предложението ми е за Зеленчуково рагу с тиква и полента
- Каква според теб трябва да бъде жената днес?
- Силна. Може би това е единствената дума, която олицетворява една успяла съвременна жена. Тук включвам както семейството, така и кариерата.
- Би ли пожелала нещо на читателите на Hera.bg
- Бъдете себе си и вярвайте в чудеса. Приказката, все още не е свършила. :-)) И не забравяйте да се забавлявате. :-)
|
Коментари
2012-02-04 #9 Руми Чудесно интервю, за да разберем още нещо за Йоана. Блогът й за мен е великолепен, един от най-добрите.
2010-11-02 #7 rainy miss не бях чувала до сега за този блог. Изглежда много интересен и момичето много мило
2010-11-01 #6 Йордан Кръстев Страхотно интервю! Помогнахте ни да се докоснем до същността на Йоана, която е един много обаятелен човек. И дано другият път интервюто да е с малко повече въпроси примерно: Как си представяш Йоана сладкарничката на мечтите си ?
2010-11-01 #5 mariia Посещавам често блога.Хубавото е ,че много точно обяснява .Правих бретцели , като следвах-видио рецептата.Станаха много сполучливи.
2010-11-01 #4 Изолда Често посещавам блога на Йоана и по-малко често (защото разполагам с малко свободно време) приготвям някои от нейните рецепти. Нейният подход към готвенето е заразяващ, усеща се удоволствието, което й доставя изпипването на всеки детаил. Поздравявам я за всичко, което прави .
2010-11-01 #3 Diana-ana Направо е чудо, че все още има хора, които готвят домашна храна. Хубаво е да има такива примери!!
2010-11-01 #2 Росица Йоана е невероятна - не само готви чудесно, а е и много мил, позитивен и емоционален човек. Кара те да се облизваш и да се усмихваш
2010-11-01 #1 Ралица Този блог изглежда много интересен, а Йоана много мила
|
|
Вторник 14 Януари 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
23 май - Световен ден на кръводарителя
23 май отбелязваме Световния ден на кръводарителя. Кръводаряването е доброволно предоставяне на определено...
Ръж
Когато от синорите погледнат като сини очи метличините и ръжта пожълтее като пламък. Когато един ден...
Ханами - мимолетният триумф на цъфналата вишна
“Под сянката на цъфналите вишни никой не е странник” – Кобаяши Иса*
Ханами е един от най- древните...
Глухарче
Не разпростирай мисълта си
във време и пространство.
Там няма смисъл, няма щастие,
там няма нищо ясно.
Във...
3 декември - Международен ден на хората с увреждания
Днес отбелязваме Международния ден на хората с увреждания. В световен мащаб над един милиард души, или...
Интервю: Балетният педагог Виргиния Казарина - II
От колко време имаш твоята балетна школа „Виргиния балет”? През годините сигурно са минали десетки, че...
Защо хората си правят татуировки?
Днес татуировката не носи същото значение като онова, което е имала преди 20-30 години. Обществото сякаш...
Не всеки път имаш нужда от план
Не всеки път имаш нужда от план. Понякога просто дишаш, вярваш, оставяш нещата, каквито са...и наблюдаваш...
Шарл Перо - един от бащите на вечните детски приказки
Шарл Перо (12 януари, 1628 г. - 16 май, 1703 г.) е виден юрист, прекарал целия си живот в Париж във вярна...
На тази дата: 28 февруари 1870 е учредена Българската екзархия
На 28 февруари 1870 година Високата порта на Османската империя издава ферман, с който узаконява обособяването...
Франция забрани пластмасовите чинии, чаши и прибори за еднократна употреба
Франция е първата страна от Евросъюза, която забрани официално пластмасовите неразградими в околната...
Манифест за провъзгласяване независимостта на България
Манифест за провъзгласяване независимостта на България е прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908...
Из Цари Мали град
На приблизително час път от София се намира село Белчин, разположено в пределите на самоковската околия,...
Петко льо, капитанине!
Петко льо, капитанине,
Петко льо, командирине,
(Петко льо, командирине)
яла сай Петко остави
от това...
Желая ти - Виктор Юго
Първо ти желая да обичаш
и обичайки, също да бъдеш обичан.
И ако не е така – бързо да забравиш
и след...
Любовта в нейната цялост
Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения.
А истината е, че...
И една усмивка - Пол Елюар
Нощта не трае никога безкрай
А има – щом като го казвам.
И щом като го потвърждавам.
В завършека на...
|