Чувството, че си неудачник
 Изпрати
Чувството, че си неудачник, е именно чувство – може наистина да си такъв, а може и да не си. Независимо дали е само субективно усещане или факт, по-важно е пагубното му действие. То срива самочувствието, лишава от онази вътрешна хармония, която ни прави удовлетворени от живота си хора.
Вероятно по-парадоксално изглежда, когато това усещане е в противоречие с качествата на личността. Причината е, че става въпрос за вътрешна самооценка на постигнатото, на начина ни на живот и на това, как точно се чувстваме. То може да идва от възможностите, които е имал човек в определен момент, но ги е пропилял. Най-често заради грешен избор. Младежът, който завършва училище с отлична диплома, има на практика пред себе си почти всички възможности - безброй варианти за бъдеща професионална и лична съдба, контакти с интересни хора. Грешният избор може да го превърне в неудачника, който не работи онова, което го влече и за което се е готвил с хъс. Или да се окаже слабо котирана професия във финансов план. Докато друг избор на житейския кръстопът би му осигурил престижна работа, просперитет, независимост.
В друг случай външно всичко ни е наред, но отново усещаме неудовлетворение от живота си. Тогава това чувство е сигнал, че не сме щастливи. Че нещо зад видимата фасада куца и имаме голяма емоционална липса.
Как приемаме събитията, може да зависи и от гледната точка – житейският провал за едни е прилично позициониране според други. Определя се от ценностната система, от целите, мечтите и потенциала на личността.
Може и наистина човек да бъде неудачник – всичко, с което се захване, неминуемо да се проваля. Причини разни – лошият късмет, слаб характер или е просто некадърност. А понякога комбинация от трите. Лоша съдба е да загубиш в ранна възраст много близък, но ако това ти е алибито да се пропиеш напълно, като и преди си залитал по алкохола, къде е вината? В следствие на алкохолизма загубваш добра работа, здравето ти е съсипано, молиш за пари всеки познат. Жертва на обстоятелствата ли е този човек или просто сам си е съсипал живота?
Вероятно повечето хора са имали периоди, когато са се чувствали провалени. Нещата не се получават, всичко удря на камък или пък се намират в някакъв застой, който им се струва убийствено вечен. Няма как човек винаги да е все успяващ и оптимистичен. Обикновено има и от двете.
Как да се отървем от смачкващото чувство, че сме неудачници? Добре е първо да се вгледаме в себе си, да си направим равносметка, защо се чувстваме по този начин. Понякога отговорите са на повърхността, друг път само изглежда, че е така. Човек има лошия навик да се самозалъгва. Правилно поставените въпроси към самия себе си помагат да се намери истинският отговор. След като минем този важен етап, следва действеният. Необходима е промяна и тя трябва да се изразява в дела. Ако сме неуверени в себе си, добре е да си поставяме малки постижими цели с повишаваща се сложност. Така ще придобием самочувствието, че можем. Ако сме силен характер, но просто сме изпаднали в дупка, не е изключено с един замах да направим голяма промяна в живота си – да сменим работата, града, държавата.
Има и втори вариант. Понякога, по ред причини – ангажименти към близките, понапреднала възраст, човек не може да промени нищо в живота си. А чувството, че е неудачник, го яде отвътре и го съсипва. Тогава просто трябва да се приеме реалността, каквато е, да се види положителното в ситуацията и да се избягват безплодните терзания. Звучи примиренчески, но това може да ни съхрани и направи щастливи с онова, което имаме. В противен случай буксуваме на едно място, отрицателните ни мисли са насочен навътре към нас и ние се самоунищожаваме.
Висш житейски пилотаж е способността да приемаме онова, което не можем да променим, да имаме смелост да променим онова, което можем и мъдрост – да ги разпознаем. За да не преминем живота си с чувството, че сме неудачници!
|
Коментари
2025-02-21 #8  Nedima Повечето случаи, мисля че човек си е виновен малко или много сам да е неудачник въпреки че ако си стойностен човек няма как да си неудачник а до лош късмет е рядко. Щом човек има съвест значи има всичко така той има шанс да е стойностен човек това не е малко с стойността ти като личност, характер, душа идва и успеха неминуемо това е моето виждане не го натрапвам искам да видя и вашите гледни точки.
2013-04-29 #7  taylar човек се чуства така когато е сам без приятели на които да разчита да се упре да сподели тажните моменти
2013-01-31 #6  Десислава Ив. Симеонова Аз имам подобен проблем... Все ми се струва, че не съм достатъчно образована. Две висши..., а пак не съм само-/уверена.... Проблемът ми е в главата  , зная го, ама няма измъкване. От две години, да речем, съм убедена, че съм супер страхлива - едно от най-омразните ми човешки качества... И по-гадно, и по-зле... - не съм се усещала. Мдаа-а.
2011-06-10 #5  Цвети Алекс, трябва да ти кажа, че много се разсмях, като прочетох поста ти  ))) В интерес на истината аз особено много държа на правилата за правопис и пунктуация. Обожавам запетайките, пълния и непълния член, а разни казуси като "расна" и "раста" са ми обект на задълбочен размисъл, често и диалектични дискусии с разни познати и непознати  Но понякога си пиша както си ми харесва, обичам и търновския диалект и тези, които ме познават и във ФБ, го знаят много добре  ))) Просто тук съм си у дома си 
2011-06-09 #4  Инна Георгиева Ами да, защо да искат всички да са победители. Тя тази корона има отговорности и болка 
2011-06-09 #3  Alex Цвети, много сладурски коментари правиш, но защо тенденциозно пишеш неграмотно, не разбирам.
2011-06-09 #2  Цвети сичкото е от семейството, ниската самооценка ни внушават ето такива себеусещание - на загубеняк или победител. после е иситнска битка да се пребориш с тез правилно и неправило образи, дето пак оттам идат в най- голяма степен. няма как растем с това, те формират сичко в нас от деца. после обаче трябва някоя и друга битка, някой друг белег, някоя друга скъсана обеца, дето си си закачил сам и сам си формираш тез образи. но без тях не може. то това си е морал ( навътре ) и светоглед ( навън ).
но не всичко могат и искат да са победители, това също го знам.
2011-06-09 #1  Инна Георгиева Ако спрем да изграждаме образи на правилно и неправилно ще избягаме много лесно от подобни състояния.
|
|
Неделя 16 Март 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Хрян – лютиво здраве
Подобно на чувствата към чесъна или лютите чушки, при хряна няма средно положение – или люто обичаш...
 Без отпуск тази година? Станете турист в собствения си град
Ако вие сте от тези щастливци, които нямат голям или никакъв годишен отпуск, трябва ви спешно идея как...
  Митовете и истина за настинката
Обикновената простуда е неприятно заболяване, но не дотолкова сериозно, че да се отправим към лекарския...
  Пирей - още един плевел, полезен за здравето
Пиреят нерядко се явява проблем за големи пространства обработваеми и необработваеми площи, тъй като...
  Сок от нони - екзотично предложение за имунитет и добър тонус
Непрекъснато четем за множеството полезни свойства на почти всички плодове. И опознаваме все по-екзотични,...
  Актрисата Ема Уотсън за красотата
“Красотата не е в дългата коса, слабите крака, хубавия тен или съвършените зъби. Красотата е в лицето,...
 Мисия "Детски имунитет" II
Храненето. Едва ли за първи път чувате думите на Хипократ: „И нека храната бъде вашето лекарство и вашето...
 Как да се възстановим от мъчителна връзка?
Едно от най-трудните неща в живота на много хора, в повечето случаи - жени, е да сложат край на нездравословна,...
  Подари си тези мигове
Един живот не стига. За толкова много емоции, които трябва да усетим, за да не съжаляваме един ден за...
  Чаша вода сутрин на гладно - защо и с какво?
Може би сте чували за популярната като „холивудска" закуска – чаша топла вода с половин грейпфрут. Актрисите,...
 Простичката наслада от мига
Само от времето не можем да избягаме. То е онова, което постоянно ни напомня за себе си. Имаме го, нямаме...
 Какво да избягваме веднага след хранене?
Важно е да поддържаме добър начин на живот, да се грижим за тялото и ума си, за да бъдем пълноценни...
|