Врагът в нашето приятелство
 Изпрати
Има приятелства, които приключват. Сигурно никога не са били истински. Но какво ли означава истински? “Приятел в нужда се познава” или “Приятелите ми ме зареждат с доброта и позитивна енергия”. И двете, по много, редуващи се. Докато един ден балансът не се наруши и не видим у приятеля си един съвсем друг човек. Кръгът на отдаване и приемане така и не успява да се затвори и ние оставаме само отдаващата страна. Приятелят отсреща коренно се променя и заравя надълбоко онова си аз, с което сме общували преди на воля.
По инерция или може би защото вярваме, че това все още е същият човек, ние продължаваме връзката си с такива приятели, докато един ден не разберем, че сме тръгнали в грешна посока в отношенията си с тях. Все по-малко неща ни свързват, интересите ни започват да стават различни, духът ни се отдалечил от мястото, където сме се срещнали и те са останали завинаги там.
Възможно е и този човек никога да не е бил това, за което сме го мислили. За онзи момент, в който сме гледали в една посока, да е бил наш приятел, но с времето, същностите ни да са тръгнали по различни пътища.
“Приятели завинаги” най-прекрасното и най-ценното, което може да ти се случи или да създадеш с някого. Но струва ли си да се бориш, ако видиш, че другият се е самозабравил и те вижда като просто поредния “близък” човек на когото може на воля да се оплаче, да сподели всички ужасни неща в живота си, да помрънка хубавичката и накрая на разговора за секунда да те попита - “Ти си добре, нали, всичко е наред при теб, както винаги?” без особено да се интересува от отговора.
Трябва ли да чакаме егоцентризма на приятеля да свие криле и да спре да маха безпощадно около нас или просто трябва да отлетим и да оставим нещата да изтекат, докато животът някой ден не ни срещне отново или просто не ни срещне никога. Не е ли това естественото състояние на нещата - промяната и кръговрата, в които едно идва и друго си отива. Защо да упорстваме и да се вкопчваме в идеята, че можем да спасим този човек и да му покажем, че вече не е същият? Ами ако той не иска това...
Правото да кажеш на някого ти си такъв и такъв, вземи се стегни, не си себе си, е спорно. Но възможността да се отдръпнеш от този човек не е. Да оставиш приятел е егоистично, но още по-ужасно е да бъдеш до някого, само заради старата слава на вече отминалото ви приятелство. Защото не си струва да поддържаш една връзка под формата на хербарий, само защото предразсъдъците подмолно ти нашепват, че е по-добре вредна връзка, отколкото никаква.
Когато “приятел в нужда се познава” започне да се превръща в “приятел само в нужда се познава”, асиметрията на отношенията ги отвежда до техния край. Съвсем не безпричинно и точно заради едничкия егоизмъм. Егоизъм умножен по две - едната страна има нужда да обременява, а другата няма нужда да бъде обременявана.
Точно тогава е време за основният въпрос - от какво се страхуваме повече от своя или от чуждия егоизъм?
|
Коментари
2011-10-24 #3  Инна Георгиева Ами за да си допълня думите, едно от много неща и според мен лично доста често, защото единия не харесва търсенията и промяната на другия 
2011-10-24 #2  teodora Това, което остава неясно е защо понякога спираме да вървим по пътя на едно такива разбиране за приятелството и любовта и доколко тръгването по него отново зависи от приятеля.
2011-10-24 #1  Инна Георгиева Приятелството и любовта винаги вървят ръка за ръка, а любовта е нещо такова, че дава възможност на всеки, които я изпитва да разрешава на човека срещу себе си /и самия себе си/ да търпи промяна, да търси и намира себе си, да се развива, без да влияе пряко на личния му избор.
|
|
Събота 1 Април 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
Понякога очакванията ни, свързани с любовта, са далеч по-прекрасни от онова, което се случва в действителност....
  Жена зад волана
“Помощ, жена зад волана!” – това могат да възкликнат само мъжете, които се страхуват, че жените ще се...
 В нашата връзка важните сме само ние
Една от основните теми, които ни интересуват на всяка възраст, е била тази за любовните връзки. Сега,...
 Революционерът Джейми Оливър
Джейми Оливър – световноизвестният готвач, публична фигура и активист за здравословно хранене, е инициатор...
 На добър час, родители!
Първият учебен ден е ден за цял живот. От онези напълно щастливи дни...за нас, родителите. Пъстри снимки,...
 Какво да не поръчваме за ядене на първа среща
Най-сетне ще излезете само двамата. Вече е демоде може би да се казва „първа среща”, при положение, че...
 Как се променят жените, когато не са обичани?
Любовта може да се ражда за няколко минути, да се гради бавно, но да умира до края на дните ни. Няма...
 Опасните типове мъже
Запознанствата, флиртовете, първа среща, втора среща...може да мине наистина много време, преди да разберем,...
 „Каня те на среща... с родителите ми” - II
Ето и неписаният кодекс на бойните действия:
Остави те да говорят повече, но не оставяй неловки дупки...
 Повече увереност в епохата на социалните мрежи
Социалните мрежи и нашата податливост към изкушенията за бърза популярност в тях извадиха и най-хубавото,...
  Зрялата любов
„И заживели дълго и щастливо....“ - така завършват приказките за принцеси, които малките момиченца обичат....
 Мисия: заклет ерген - I
Той не е просто мъж без продължителна връзка или халка на ръката. А загадъчен представител на силния...
|