Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Пътят към Сантяго


Известният Ел Камино – Пътят до Сантяго де Компостела в Северна Испания привлича от векове хиляди поклонници, наричани пилигрими. Според легендите, дългият около 800 км магически маршрут, който започва от малкото френско селце Сен Жан Пие-дьо-Пор, минава точно под Млечния път и като негова проекция на Земята отразява звездната енергия. За най-достойни се смятат тези, които извървят Камино пеш. Данте, който също става пилигрим , нарича всички, извършили това поклонение, „единствените истински поклонници”. Владина Цекова е сбъднала своя мечта, да измине пътят до Сантяго де Компостела - Ел Камино. В момента изложбата със снимки от това пътешествие обикаля България. Ето както разказва тя:

Историята Разказана с любов от Владина Цекова

Камино. Ел Камино. Пътят. Бях чувала за него преди години. После прочетох за него в книгите на Паоло Коелю. После разбрах, че онази любима песен в изпълнение на Лили Иванова е всъщност май точно за това Камино. После моите приятелки Силвия и Теди Кацарови, след като прочели книгата „Камино” на Шърли Маклейн се надпреварваха да ми казват колко важно е и аз да я прочета.Била точно за мен, мислели за мен, когато я четяли. Някак си съм им приличала на човек, който като Шърли ще хукне да върви по Камино. Така, че тези две мои приятелки смятам за първите ми вдъхновителки да изживея Камино. И разбира се книгата на Шърли Маклейн. Прочетох я на един дъх. После втори път. Да, наистина видях себе си в нея. Това съм аз. Там съм вече..Камино влезе в сърцето и мислите ми и взе да ме преследва ...и така –две години.До юли 2011.

И ето ни. Решени с моята приятелка Таня Ставрева да тръгнем. Тя също прочете „Камино” и каза същото: „ Камино ме вика. Тръгваме.”
Камино ни повика. Дали защото всичко, свързано с духовните пътища ме влече, дали защото в мен говори авантюристката или пък съм достатъчно щура глава - не знам. Исках да го изживея. Да нахраня душата си, да се доближа до Бог и Той до мен, да попия енергията, да открия отговори на много въпроси, да трансформирам себе си, на нахраня сетивата си, да положа усилия, да се подложа на изпитания, да науча, да срещна приятели, да усетя мира и хармонията, да имам свободата, да бъда в радостта, да съм в светлината....да вървя, да вървя, да вървя...Това исках. Знам си. Човек е роден, за да сбъдва мечтите си. Роден е да бъде щастлив. Да измина Камино бе част от моето щастие. И го направих.

Какво ми трябваше?
Мечтата - имах я. Кураж- имах го. Аз съм смела душа, широко скроена щура глава. Сбогувала съм се със страха отдавна. Може би защото знам, че е нещото, което най- много вреди на хората, може би благодарение на йога, която практикувам вече 15 години, а може би защото страхът пречи живота да се живее пълноценно и в радост. Говоря за страха, защото!!!! Преди да тръгнем всички, ама всички до един от нашите приятели ни питаха - Не ви ли е страх?Ама какво ще ядете? Ама къде ще спите?...Е, хората живеят в страх. Не искам да съм като тях. Не ме беше страх ни най - малко да направя първата крачка. Казват, че тя е най- трудната. Изобщо не ми беше трудна. Чаках я с радост, с нетърпение, с някакво такова усещане за магия, за чудо...Като ме питате за страха - не, не ни беше страх да тръгнем. Камино е път, известен от 1000 години. По него ежедневно вървят поклонници като нас- пилигрими. По пътя, минаващ през села, градове, поля, жита, планини има знаци, стрелки и указания накъде да се върви...Едни чудни жълти стрелки...

Тръгваме от едно малко френско градче- Сен Жан пие дьо Пор и вървим в посока Сантяго де Компостела. Пътят е около 870 км., в някои карти е даден и като 810 км. Все едно. Важното е да вървим. И да не ни е страх. Пътят минава през цяла северна Испания. Осеян е с красоти, музеи, галерии, катедрали, църкви, красиви сгради. Понякога минаваме през селца, които изглеждаха като декор за уестърн. Магазинчета, кафенета, уютни ресторантчета и къщи. Навсякъде цветя, цветя...Красиво. И хора. Много хора от цял свят. Испанците са любезни и мили, поздравяват ни с Буен Камино - поздравът, който всички непрекъснато си казвахме. Буен Камино. Ултрея - смело напред! Няма страшно. Не сме в пустиня, нито в джунгла или на война.:) Приятели, когато вървим по Ел Камино няма от какво да се страхуваме

Защото
Ние сме пилигрими, ние сме лос перегринос, поклонници - хора, които са тръгнали да извървят прекрасния духовен път. Камино е най- древният поклоннически път в Европа. Признава се за изминат, ако го вървиш пеша, на велосипед или на ездитно животно - кон, магаре. Пилигримите в началото на пътя се сдобиват с пилигримски паспорт, в който се слагат печати във всяко населено място, където се отсяда. Печати могат да се получат и в музеи, галерии, в пилигримски кафе - барове или просто на улицата от някой доброволец - дарител. Печатите са много красиви и все различни. На първата страница е вписано името, държавата и причината, поради която човек е тръгнал да изминава Камино – религиозна, духовна, културна или по друга лична такава. Пилигримът не е турист. Той е нещо много специално. В Испания е приет закон, с който всеки испанец е задължен да подпомага, да пази и да протектира пилигримите. И наистина беше така. Всеки те упътва, загрижен е за теб и ти се радва. Чувствахме се почти като коминочистачи на моменти, хората ни махаха засмяни, по шосета и магистрали чувахме клаксоните на камионите и колите и виждахме махащите за „Буен Камино” ръце ...В периода, в който вървяхме по Камино бяхме единствените българи пилигрими. Доста често чувахме от хората, че за първи път срещат българи. А Камино... Камино е осеян с пилигрими от цял свят. Пеша, на велосипеди, на коне. Вървящи с кучетата си, видяхме семейство с бебе, имаше и хора инвалиди - момчета,които бяха без една ръка, един испанец с протези на краката, един сляп човек...Срещнахме хора и от най- далечни точки на света - от Япония, Корея, Америка, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка. Най- много бяха германците, французите и италианците. Руснаци не срещнахме, но от Латвия, Литва и Естония - да, от Румъния, Словения, Унгария, Полша ,Чехия, Словакия...Всички се поздравявахме с Буен Камино, всички сме приятели. Един особен мир, едно спокойствие, една уникална комуникация между хора от различни култури, с различно вероизповедание, но еднакви по дух. Обичахме се, помагахме си, радвахме се заедно, танцувахме, смеехме се, разказвахме си...Едно Камино общество от духовни хора, хора с друг вид нагласа, различна от стресовото ежедневие, хора сетивни за доброто, за мира, за Божественото, хора светли. Наблюдавах лицата на тези хора, очите - някак други, по- чисти, по- светли, по- одухотворени. Няма злоба, няма завист, няма гняв и ревност, няма страх...Вървим си с Таня и си говорим за стреса в нашия забързан свят, за влиянието върху всички ни... и колко слепи сме да видим, че на човек му трябва много малко...Все бързаме, нямаме време за децата си, претупваме задачите си, нетърпеливи и нетолерантни сме...материални до безобразие...Все тичаме. Как е хубаво да спреш в един момент... да се огледаш... да осъзнаеш...Това се случи на Камино. Макар да вървяхме всеки ден между 25 и 35 км, ние всъщност бяхме като спрели. В един светъл свят. Вървиш и мълчиш...за да можеш да кажеш...затваряш очи...за да видиш...да се намериш...Нямам думи, с които да опиша сетивата....мириса на Камино, звуците на Камино, светлината, вкуса...Камино е чудо. Истина ви казвам. Тук всичко, за което си говорихме с Таня ставаше. Мислим за нещо - става. Говорим за някого – и той се появява. Ще опиша и тези чудатости..Странно и невероятно, но факт. Преживяно е. Повярвайте. И дано не изглежда налудничаво..:)
И да завърша разказа за пилигримите. Наред с паспорта, Камино се стартира с една голяма истинска мида /шел/ с червен темплиерски кръст на нея. Мидата се слага на раницата отзад и тя е знак, че ти си пилигрим и че на теб при нужда трябва да ти се оказва помощ. Има и още два символа - пилигримската тояжка и една кратунка за вода. Та с тези две пилигримски неща - паспорта и мидата ние поехме по пътя Камино.

Къде спим?
Спим в албергета. Нещо като туристически спални или хостели. Специално за пилигрими. Някои от тях са доста стари, останали и поддържани от векове, други са нови и модерни, някои са частни, а по- голямата част от тях са общински. Голяма част от албергетата са в църкви и манастири, имаше и в замъци. Нощувката струва между 2 и 8 евро, но има много, които са с дарения - пускаш в една кутия, толкова, колкото поискаш или имаш възможност. Повечето кревати са на два етажа. Спим понякога по 6, понякога по 10 или по 20 човека в едно помещение, в Нахера например бяхме сто човека на едно място. Там беше прекрасно. Албергетата предлагат всякакви удобства. Добре оборудвани кухни, където всеки може да си сготви. Бани, тоалетни, интернет, машини за масаж на краката. Не рядко в албергетата имаше лекари, които оказваха безплатна помощ на пилигримите. За всичко е помислено. Ние с Таня си имаме вече любими албергета. В повечето случаи спяхме в църкви и манастири, където в прекрасни условия и топлия прием на монахините ти предлагат вечеря и закуска и правят специална молитва за пилиримите, веднага след обичайната меса. Бяхме щастливи да присъстваме на много вечерни служби / меси / в катедралите и църквите, където наред с благословията от пастора получавахме и нафора....Впечатлена съм от начина по който църквата там се грижи за хората. Аз съм православна християнка, но недолюбвам религията. За мен вярата е важна. Там видях истинска грижа за хората от страна на духовните лица. И това е трудно да опиша. Неописуемо чувство е да видиш как хората говорят с Бог, как четат молитвите си, как си помагат...Как седят смирено в красивите църкви и как правят това, за което често с Таня си говорехме по пътя - бягството от стреса, да спрем, да почувстваме как Бог е сложил ръка на рамото ти и ти си някак спокоен, тих , смирен и безмълвен...

Къде и с какво се храним?
Храним се в албергетата, като си сготвим. Това е вечер. Пазаруваме си от хранителните магазини продукти и си готвим. През деня - обикновено в раниците си носим хляб, кашкавал, домат или каквото там искаме. По пътя си купуваме топли кроасани и закуски от уютните кокетни фурнички. Няма как да ги подминеш. Всички кафенета, барове и ресторанти предлагат специални пилигримски менюта, които включват първо, второ, трето, салата и.... бутилка или каничка вино. От виното не се възползвахме, но виждах как любителите на най- обичаната напитка бяха много щастливи от този бонус. Цената на пилигримското меню е от 4 до 10 евро. Струва си да се опита. Вкусно е много. Дори опитахме пъпешова супа. Голяма глезотия. Иначе да бъда откровена - природата ни хранеше пребогато всеки ден. Ябълки, круши, сливи, джанки, прасковки, смокини, коприва / която си готвехме в албергетата/, къпини, ягоди, череши дори ядохме на едно място.Често хората по селата ни даваха плодове от градините си. И още - онези неочаквани безплатни софри, които ненадейно изникваха пред нас на пътя. Вървиш и насред гората върху маса виждаш поставени чай, бисквити, ядки, хляб, халва, нутела за мазане, плодове. Такива изненади имахме много често. Всеки си взима колкото поиска. Има оставена кутия и ако някой реши може да пусне там монета за благодарност..Винаги пускахме по евро – две, само на Дейвид пуснахме две по 5...:)

Дейвид
Вървим след тежък планински преход от 8 км. и излизайки от гората, насреща ни - щанд. С над 20 вида сокове, термуси с кафе и чай, сладки, ядки, соленки, хляб, масло, мляко, поне 10 вида плодове, дори и диня...И... Дейвид. Жив ангел. Всеки приближава и казва едно и също: It’s not possible..Не е възможно. А Дейвид казва - Евритинг ис посибъл, всичко е възможно..Разплаквам се. Не вярвам на очите си. Седяхме около час и половина при синеокия жив ангел Дейвид и си говорим. Аз, казва той, съм тук и зиме и лете, всеки ден. Тук съм, за да служа на пилигримите.. Аз служа, не помагам. Когато помагаш, ти се поставяш автоматично над другите. Аз служа. Да служиш е велико.Няма друго по-силно нещо, което да въздига духовно и да те изпълва с енeргия. Нямаме думи. Дейвид целия е сърце. Голямо сърце. И печатите му са във вид на сърце. Той е каталунец. Дете на Бога, женен, с две деца. Подредил е кът с духовни символи и предмети от всякакви религии и духовни учения... Целият ни път след това бе белязан от Дейвид, от неговата енергия, от неговия плам. Всички говореха за него. Що за птица си ти, Дейвид? Странник, чудак, луд, кукувица, беглец...Беглец ще да си. От суетата, от фалша, от лицемерието, от стреснататие погледи на още по-стреснататие хора ...Ей, Камино, тук искам да остана, в теб и при теб...Искам да срещам само светли хора, със светли мисли, с добри души...Това е Камино. Не спира да те изнанадва. Тук някак грозното ти се струва по - грозно, а красивото още по-красиво. Енергията на Камино те прави по-сетивен, по-възприемчив за много неразбираеми неща. Камино е учебник. Светлина, любов и добрини...тук някак виждах тези неща триизмерно. Тази част от моето откровение за Камино всъщност беше посветен на въпроса – с какво се храним на Камино. Ами това сме яли май - духовни преживявания и хубавини.:)

Времето
Бог беше с нас през цялото време. И понеже по пътя Камино всичко, което си пожелаехме ставаше, ние си поръчвахме и какво да бъде времето. И то беше, каквото го искахме / с изключение на първия ден, когато ни валя проливен дъжд и бяхме мокри като кокошки/. Макар да бе най - топлия сезон за Испания, ние имахме винаги между 20 и 28 градуса. Леки облаци, лек ветрец и хладинка. Имахме и слънце, но то ни беше приятел и не ни е уморявало, освен в деня, когато изминахме две дестинации в една - общо 40 км.. Е, извървяхме ги геройски на най- голямата жега по нашия път. Нещото, което Камино прави с хората е да умножава моженето. Можеш да вървиш и да те болят краката, но не спираш. Можеш го. Можеш да си гладен, а пред теб да е преход само в гора - не спираш. Можеш го. Не се цупиш, ако албергето не е по вкуса ти. Можеш го. Не се ядосваш, когато не разбираш нещо. Можеш го. Не си разочарован, ако не стигнеш набелязаната цел, просто спираш и спиш там, където си стигнал. Можеш го. Просто Камино прави да можеш, още и още. Калява те. Чисти негативни качества, ставаш по - смирен, по - хрисим. Камино, липсваш ми.

Природата
Редуват се коларски пътища с горски пътеки, шосета, магистрали и пак прашни, чакълести, асфалтирани... Камино върви през красиви зелени планини, безкрайни житни ниви, лозя, минава край реки и езера. Край нас са птички, пеперуди, виждаш таралежковци, зайчета и сърнички. Катериш върхове, слизаш и вървиш, вървиш... Минаваш край стада от крави и овце. Край пътя – дъхави цветя. Много цветя. Синчец, макове и маргаритки, лайкучки, билки. С ухание и красота. Любими ни бяха балите със сено, върху които често си почивахме по средата на деня. Няма по - удобно легло от балата сено. Отнема ти умората и ти дава енергия. Дъхаво ухание на окосена трева. Три от нощите по пътя Камино спахме на открито под звездите. Беше повече от вълнуващо.

Как изглежда един ден на Камино?
Ставаме рано - около 6 - 6.30. Тоалет... зъби, четка, паста...тихо обличане, прибиране на багажа в раницата, обуване на обувките, раницата на гърба и... Буен Камино. Тръгваме. Вървим тихо, почти сънени. Казвам на глас господнята молитва, псалом 23 и 91, както и двете много важни мантри. Обикновено един етап за деня е от около 20-25 км. В повечето случаи изминавахме повече. Хапваме по пътя, сами или с приятелите от Камино. Пием кафе, възнаграждаваме се със сладоледи и тортия. Вървим. Бавно и спокойно, наслаждаваме се на всичко около нас. Пеем си понякога, танцуваме си. Говорим си за всякакви неща. Спирахме и си четяхме части от Новия завет и заръките на Учителя - носехме си бялата малка книжка с нас. И .... неизменното Буен Камино, което изговаряхме по десетки пъти на ден. Обикновено 20 км. минавахме до към 13 ч. После почивка и пак вървим. Подбираме албергетата според усещанията си. Тъй като в едно населено място може да има повече албергета, човек сам избира къде да спи. Събирахме се с хората, които ни бяха станали приятели там. Готвехме си заедно, хранехме се заедно. Първото нещо, което правим в албергето е да си изберем легло /ако имаме право на избор и не сме пристигнали много след другите/. После душ, готвене, хапване, разходка, снимки, галерии, музеи, ако има такива в селцето или града, после на служба в църквата, благословията за пилигримите, молитвата там и... лягане. Албергетата се затварят в 22ч. Да, тук разказвам доста суховато какво се случва в един Камино ден, но истината е, че нямаше ден без приятни емоции и смях, без нови и нови неща, които научавахме, както от пилигримите, така и от местните хора. Попиваш култура, история, красота. Чувствахме се прекрасно всеки ден. Говорехме си за Бог, за човешките отношения, за всичко от живота. Обсъждахме случки и хора, с които Камино ни срещаше. Имахме си и дни, в които пеехме само народни песни. Друг, в който пък само мълчахме. Последният ден преди да стигнем Сантяго де Компостела, изминах в пълен пост, само на вода. Направих го в чест на Св.Яков, Сантяго апостол и в чест на целия път Камино де Сантяго.

Жълтата стрелка
Много харесвах тази жълта стрелка. Срещахме я навсякъде. Върху пътя, върху камъни, дървета, знаци, табели...Тя беше най- важното - Нейно Величество Жълтата стрелка. Тя е тази, която ни водеше. Тя не ни предаде, винаги указваше правилната посока...И макар да знам, че не целта е важна, а пътя, тази жълта стрелка ми даваше много отговори на безброй въпроси. Купих си сувенирни такива стрелки, защото исках да ги имам в къщи и когато ги погледна, да се сещам за точната посока, правилната посока, за пътя...Жълтата стрелка като символ да ми напомня, че не бъркам, че вървя накъдето трябва, че няма да се загубя...Много е важно в живота да не се загубим и въобще да нямаме чувството, че сме изгубени...

Сантяго де Компостела
Това бе крайната ни точка. Лелеяното Сантяго. Катедралата, тържествената меса за благословия на всички пилигрими, изминали Ел Камино. Тук получихме и своите дипломи, че сме извървяли пътя. Те не ни бяха най- важните, но щом трябва. ...Човек минава пътя заради други неща, но както и да е. После отидохме до Финистере - т. нар.- края на света. Тук /според традицията и както повеляват легендите/ изгаряме нещо от вещите си и пречистени от грехове и всичко лошо, оставаме в плен на красивото атлантическо крайбрежие. Тук е и нулевия км. на Камино. Снимка за спомен и Буен Камино по обратния път...
След това си подарихме разходка из Португалия - 3 дена до Порто, Коимбра, Баталя и Фатима – едно друго поклонническо място, но за това ще пиша по – подробно в книгата.
Животът ни е даден да го живеем в радост
Камино. Нямах очаквания за Камино. Имах усещане, че ще ми бъде много комфортно и хубаво там, че ще съм истински свободна... Така беше. Точно така се чувствах там. Смяла съм се всеки ден. Плаках от умилене и възхита при Дейвид преди Асторга, сестрите августинки в манастира в Карион де лос Кондес, в църквата във Фонсебадон...Посетихме много изложби и музеи, бяхме в много дворци, манастири и катедрали в Леон, Бургос, Логроньо, Санто Доминго, Памплона, Кастрохерис, Вилафранка, О Себрейро и Сантяго, бяхме въвлечени и във вихъра на „Сан Фермин” във Виана... Танцувахме насред Камино. Пяхме любимите си песни на воля. Господи, животът е прекрасен. Благодаря Ти. Благодаря за добротата и светлината на всички, които срещнах по пътя Камино. Буен Камино в живота и Бог да ви благослови! /Moreto.net
Коментари
2022-05-20 #38
Христо
Дали е възможно да се измине с домашен любимец?
2017-09-13 #37
Bogdana
Нямам думи, така добре разказано, че сякаш съм го изживяла.
2016-03-15 #36
stellas
Търся си спътница stellas@abv.bg
2015-12-29 #35
Михаелина Гейман
И аз да питам- някой минавал ли е последните 100км. по португалския път?Благодаря предварително за информацията.
2015-08-05 #34
radostina
ako има направили камино portuges нека дадат информациа
2015-02-10 #33
Петър Киров
Прибирането от Сантяго до България става най-бързо със самолет първо до Мадрид и от там до София.
2015-02-10 #32
Катя Вълчева
Отговарям на Радостина: от Сантяго със самолет до Мадрид или Барселона. Аз ползвах Ryan air. Струва около 50 евро. После до София с Wizzair - цената зависи от това колко рано е купен билетът.
Катя
2015-02-10 #31
radostina
как става прибирането до BG от Сантяго?
2014-12-12 #30
Катя Вълчева
Тази година изминах Пътя за 28 дни - от 27 юни да 24 юли. Много съм доволна! Нямах никакви проблеми през цялото време. Мога да дам добри съвети, ако някой пожелае - 0889500725 - Катя Вълчева
Следващите ми планове са за Пътя до Рим.
2014-12-12 #29
stellas
Аз твърдо съм решила да измина пътя. Моя позната тази година беше пътешественик Много много много интересни неща разказа....има още много да говорим голямо предизвикателство, ако е рекъл господ 2015 или 2016 ще съм там за сега събирам мнения, информация, а защо не и компания
2014-09-02 #28
Искра
Пътят до Сантяго е най-съкровената ми мечта!
2014-04-29 #27
KALINA
Планираме с приятелка да направим похода в началото на юли. Бихме искали да тръгнем от Сан Жан Пие-дьо-Пор.Как да стигнем до там?Ако някой сподели,ще му бъдем благодарни.
2014-03-20 #26
Стефан
Здравейте,мисля за пилигримския поход от известно време,но освен всичко ,което съм прочел за него,не съм срещал с какви средства да се подготви човек,ако реши да премине целия поход.Става дума за средства извън транспортните разходи.Моля,за такава информация,ако някой реши да сподели,разбира се!
2014-03-02 #25
nayden
харесвам да ходя,два пъти съм ходил на похода св.Иван Рилски от София до рилския манастир,минава се през Черни връх,Верила планина,седемте рилски езера и се спускаме в рилския манастир.Бях осем години в Испания,но не бях чувал за El Kamino,но сега желанието ми единствено да го извървя,ако е казал Господ.Никъде не видях да е споменато с колко пари трябва да располага човек за да осъществи този похот.
2014-01-11 #24
Катя Вълчева
Аз тръгвам на 24 юни 2014 г. от София. Имам купени самолетни билети за Милано и Бордо/на 25 юни/. После с влак до старта. Ще мина целия път /надявам се/. Който желае да сиправим компания може дами пише на katiavaltcheva@abv.bg или дами се обади на 0889 500725
2013-12-29 #23
Светльо
ЗдравейтеЕ, планирал съм Камино през месец Юли 2014 г. ако някои иска нека да ми пише blakielaw@gmail.com
2013-12-28 #22
Петър Киров
Дивото ме зове - ще тръгна в началото на юни от Памплона. Не знам как да стигна до Saint Jean pied de Port.
2013-12-09 #21
Катя Петрова
Аз искам да пътувам през м.юни, 2014 г. и търся спътничка, за да не съм сама. Пишете ми на sstechnika@abv.bg Не използвам фейсбук.
2013-11-22 #20
Яна Михнева
Благодаря,Владина! Усещах и съпреживявах с теб това пътуване.АЗ вярвам,че мечтите се сбъдват.Започвам да вярвам,че и аз ще го направя в най-скоро време.
2013-10-18 #19
Дора Пенчева
чувствам, че ме зове....ако е рекъл Господ
2013-09-29 #18
михела
До тези които искат да пътуват 2014 год. Ние сме двама и сме от Добрич и желаем да пътуваме също по този маршрут моля ,пишете на лични mihaela.kaludova@gmail.com
2013-08-22 #17
Галина
Благодаря ти Владина! Направи ме съпримасна с твоето преживяване. Когато четях за Дейвид сълзите ми сами се лееха все едно, че съм там. Сигурна съм, че ще направя това пътешестние. Сполай ти!
2013-08-15 #16
Aнета
Чета,препрочитам и се наслаждавам на статията.От нея блика любов и позитивна енергия.Вдъхновена съм да измина пътя.Визуализирам си разказите на Владина и все по-убедена ставам да го направя.Благодря Ви Владина.Вече знам-ще тръгна....!Няма невъзможни неща,стига да си ги пожелаеш.
2013-07-30 #15
Гергана
Аз също мечтая да измина пътят и търся съмишленици.Смятам да осъществя мечтата си юли месец 2014г.Ако някой проявява интерес,ще бъда щастлива да го направим заедно.
2013-07-07 #14
Хурие
Чета, радвам се и преживявам. Имам усещането, че изминавам целия път с Владина. Съжалявам, че не я познавам, че не е една от моите многобройни приятелки. Когато Силвия и Теди са й казали за Камино - може би ако ме познаваха и мене щяха да й кажат, че е за нас двете. Аз също вярвам, че мечтите се сбъдват. От днес моята мечта е да измина Пътя на Камино - знам, че ще се случи - и то много скоро. Ако някой друг иска да тръгваме заедно - може да ми пише. Ще се радвам много.
2013-07-04 #13
Злати
Здравейте!Това лято живея с мисълта за пилигримите. Моя приятелка замина и ние постоянно с колежката четем за красивите моменти, които вие всички сте изживяли. Благодарим ви ,че ни правите съпричастни към това духовно преживяване и пътешествие. Какво пък може би и аз ще имам тази възможност. Дай Боже да се случи. Добре е човек да намери отново себе си, да разбере както вие казвате, че живота трябва да го живеем с радост. Благодарим ви!
2013-06-20 #12
Албена Пиронкова
За нас Пътя на Камино предстои - по точно за синът ми, който е почти на 14 години. Отива с баба си, която вече го е минала веднъж . Не знам дали ще възприеме на 100 процента духовната страна на нещата, но от прочетеното за Пътя смятам, че ще е незабравимо приключение, далеч от компютъра и за което един ден ще е благодарен...
2013-06-02 #11
Бойко
Очарован съм!
2013-05-15 #10
Stef
Филма го има в Замунда. На търсене пишеш \"The Way\".
2013-05-06 #9
kamen
от известно време си мисля постоянно за пьтя камино . ще се опитам да го направя . малко сьм болен но мисля че това не е голяма пречка
2013-05-03 #8
dania
моля те весела, кажи ми как да си изтегля филма и къде!Благодаря!
2013-05-03 #7
dania
прекрасно..!
2013-02-19 #6
ВЕСЕЛА ГЕОРГИЕВА
В момента гледам филма"Пътят към Сантяго". Написаното от Вас е страхотно. Завиждам Ви благородно за всичките преживяни емоции. Благодаря, че го споделяте с всички, които искат да научат нещо по-вече за това.
2013-02-09 #5
anka chakurova
Благодаря Ви Владина!
Мислех да извървя своя Камино през май.
Но сега съм сигурна , че трябва да тръгна без страх.
Благодаря!
2013-02-08 #4
Александър
Страхотно.Дано събера смелост да го направя.Сигурно е велико
2012-11-05 #3
Христо Вътев
Благодаря Владина

Заповядайте в групата във Фейсбук
http://www.facebook.com/groups/CaminoBG/
2012-06-08 #2
Светлана Чамова
Изключително!
2012-06-08 #1
Hera
Изложбата на Владина Цекова може да бъде видяна във Варна до 18 юни - галерия Графити
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Тайнственият Араму Муру
· Катакомбите - част III
· Аладжа манастир - част II
· Чакрите - колелата на живота - II
· Чакрите - колелата на живота - I
· Криворазбраната духовност
· Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
· Ден 8 - Постове и пости: Да промениш нещо истински важно. Себе си.
· Ден 5 - Постове и пости: Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Защо да се доверим на Бетенеми за съвети за залози онлайн?
· Кукувица кука за Гергьовден
· Разчупи езиковите бариери с моментален преводач Vasco Translator M3
Четвъртък
30
Юни 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Майка
В една ниска опушена стаичка, една мъничка, стопена от живота жена, наведена над стара като нея печка,...
Карел Чапек: "Книгата трябва да създава читателя"
„Представете си само каква тишина щеше да настане, ако хората говореха само това, което знаят.“ „Едно...
Служебни кучета-първолаци ще разтопят сърцата ви
Кучетата са великолепни животни - умни, с невероятно развити сетива, верни и признателни на стопани,...
12 април - Ден на авиацията и космонавтиката
На днешна дата светът отбелязва Деня на авиацията и космонавтиката. На 12 април Юрий Гагарин става...
Мария Кюри - животът й в 7 бързи факта
Проф. Мария Склодовска-Кюрѝ (родена на 7 ноември 1867 г.) е един от най-известните, не само жени,...
Пълният текст на "Върви, народе възродени"
Български всеучилищен химн "Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз...
"На кого принадлежи Васил Левски, тази голяма и светла човешка личност?"
Преди всичко на България и българите. Левски се ражда в България, израства под сянката на Балкана, живее...
Изумително изкуство от сухи листа
Омид Асади е млад английски артист от ирански произход, който се вдъхновява от нещо твърде преходно -...
Коледни пости - Ден 5:
Кълненето започва. Размисли върху един обикновен тиквеник
Ден 5ти от постите ще е тиквен ден. Взех си от неделния пазар две малки тикви- цигулки. С тиквите е малко...
Любовна лирика I - Шели, Байрон, Бърнс
"Философия на любовта" Шели Потоците се вливат във реката, реките пък моретата намират, а ветровете...
Да изживеем това, за което мечтаем
Едно от най-важните неща, които трябва да направите, за да бъдете щастливи е да вършите това, което ви...
27 септември - Световен ден на туризма
Туризмът е един от най-прогресивно развиващият се отрасъл в икономиката на почти всяка страна по света....
В Тишината...
Понякога в тишината се чува най-добре. И истината, и лъжата....
Ти ли си това?
Замъкът е празен. И вретеното отдавна е изсъхнало в кръв. Дяволът танцува. В своята наслада. Да...
Сбогуване с морето
Сбогом, мое море, сбогом, мое море! Още топло е, още е лято, но от час там над нас се върти, без да...
Непримиримите
Много са малко. Все пак ги има. А пък аз точно такива харесвам - дето ги няма. Непримирими. И към...
Благи думи за Благовещение - край на играта и кои участници спечелиха
Приятели, нашата игра - Благи думи за Благовещение, завърши! Не можем да ви опишем с думи радостта от...
На второ четене...
Ако на първо четене някой няма нужда от теб, на второ четене вероятно и ти нямаш нужда от нег...
Пречат или помагат суеверията
Да чукнеш на дърво, да хвърлиш монета във фонтана, при които искаш да се върнеш отново или да търсиш...
Защо вървенето е най-добрата медитация
За преодоляването на стреса се изисква пълно изключване на съзнанието, съсредоточаване върху вътрешния...
Пътят към Възкресението, разказан в картините на великите майстори
Великите майстори в изобразителното изкуство често са интерперетирали сцени от Бибилията в картините...
Спаначена крем супа
Тази супа може да има много вариации. Ако не са пости, какъвто е случаят, може да се сервира със заквасена...
С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот - III
5 километра след като Карлово ме изпраща един бисер сгушен в полите на Стара планина отклонява всеки...
Вместо да се мъчиш да избегнеш това, което те плаши...
Вместо да се мъчиш да избегнеш това, което те плаши, бори се за това, за което мечтаеш....
Самюел Бекет: "Единственият шанс за промяна е, ако отворим очите си и съзрем хаоса."
Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре. Не...
На тази дата е роден: Пенчо Славейков
Пенчо Славейков е роден 27 април 1866 г. в град Трявна. Да си спомним за него с: Неразделни Стройна...
3 иновации за по-удобен живот
Бъдещето е на една ръка разстояние. Но за изобретатели, за дизайнери и за практичните хора на науката...
Не пропилявай възможностите си за бъдещето заради мигове комфорт в настоящето
Не пропилявай възможностите си за бъдещето заради мигове комфорт в настоящето....
На 6 януари е роден Христо Ботев, да си спомним за него
На днешната дата през 1848 г. е роден Христо Ботев. Като пламък е животът му - кратък и бурен. Искаме...
Яростта и Тъгата
„В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни, имало някога едно чудно езеро....
Светът отбелязва рождението на Махатма Ганди и Деня на ненасилието
Днес е Международния ден на ненасилието. Денят се отбелязва от 2007 година и е свързан с рождената дата...
Пътуването, не пристигането, има значение
Пътуването, не пристигането, има значение....
Харпър Ли - „Нещата никога не са толкова зле, колкото изглеждат“
Харпър Ли е американска авторка, носителка на престижната награда за литература „Пулицър“. Своята...
Щастлива Коледа, приятели!
Желаем ви да сте здрави, да се грижите за себе си, защото само така ще можете да се грижите и за любимите...
Застрашените цветя на България
Има ли по-сладко нещо на разходките сред природата от големия букет диви цветя, с който се прибираме...
Посвещение
За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори, ти всяка вещ и образ покрай тебе открий...
Магията на любимите сериали
Преди да сте си помислили, че става дума за т. нар. „сапунки”, си отдъхнете! Няма да говорим за тях....
Усмивката е най-малкото добро
Усмивката е най-малкото добро. После всичко е по-лесно....
Успехът зависи от това волята да е по-силна от страха
Успехът зависи от това волята да е по-силна от страха....
Добрите приятели никога истински не напускат живота ни, дори да не са край нас
Добрите приятели никога истински не напускат живота ни, дори да не са край нас....
Избирай битките си...
Избирай битките си. Понякога душевният мир е по-важен от това да си прав....
10 причини да обичаме есента
Първата е: Есента е цветна! Независимо, дали защото всяко листо е като цвете, ярко и неповторимо,...
"Ти не ме обикна, ни пожали…" - Сергей Есенин
Ти не ме обикна, ни пожали, някакъв грозник ли в мен узна? Та очи извръщаш примижали, с две ръце на...
16 ноември - Световен ден на толерантността
Световният ден на толерантността е учреден от ООН през 1996 г. Тази ценност на нашето глобално общество...
10% от живота е това, което се случва
10% от живота е това, което се случва. Останалите 90% - начинът, по който реагираме...
Карл Попър: "Трябва да правим планове за свобода, а не само за сигурност."
"Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за "истина", а по-скоро се опитват да установяват...
Провокативен и нестандартен, филмът "Никой" е с официална премиера на 3 юни
Пълнометражният дебют на режисьора Андрей Андонов дава заявка да бъде нещо, което досега в българското...
12 януари - Св. Татяна
Света мъченица Татяна Римска е една от малкото светии, които са почитани и в Католическата, и в Православната...
"Жени и вино! Вино и жени!"
I Прости мъртвило, роден край, прости! Пред мене нов живот се днес открива, с нов трепет се сърцето...
Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
Пицата е сред най-разпознаваемите и най-предпочитани храни в света - тя отдавна е прекрачила границите...
7 цитата от Казуо Ишигуро
"Спомените, дори най-ценните, избледняват изненадващо бързо. Но не вярвам в това. Спомените, които ценя...
Непреходната женственост на София Лорен
На 20 септември, през 1934 г. в сърцето на Италия, Рим, се ражда София Вилани Шиколоне. Не след дълго...
Волята за живот, която не се спира пред нищо
Понякога инстинктът за живот е по-силен от всичко. Той е в състояние да преодолее всяка преграда, да...
Това ли е бъдещето? Gucci пуснаха в продажба виртуални маратонки
Маратонките Gucci обикновено се продават на дребно за над 500 долара, но тази седмица луксозният моден...
Смелостта да сбъднем мечтите си
Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Но ни дава смелост да го сторим са...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook