Загадката Яна Язова
"И търсим се до днес от векове сами...
Но колко яко ме притискаш в тоя мрак!
Че чувстваш се мой заслон, за мен живееш ти.
Днес знаем, няма път, но нека тръгнам пак!
И леко ни е тъй — с любов, сами вървим,
А в любовта си, Господи, пред теб ще се смирим."
Нейната история не е българският еквивалент на пиесата „Пигмалион”, макар да двете да имат сходни елементи. Млада и красива дама с интелектуални заложби, заедно с известен професор, който я закриля и напътства. Всъщност именно той измисля псевдонима Яна Язова на Люба Ганчева, а дамата се превръща в „единствената правописна грешка” на професор Александър Балабанов, както се шушука в средите на софийската интелигенция в началото на миналия век.
За разлика от бедната цветарка Илайза Дулитъл обаче Яна (1912-1974) е дъщеря на известен и заможен интелектуалец. Баща и Тодор Ганчев е доктор по философските науки, завършил в Цюрих, а майка и Радка Бешикташлиева е дъщеря на почтен търговец от Цариград. Тя е родственица на Христо Ботев и на акад.Никола Начов – етнограф, библиограф и краевед. Люба учи в родния Лом, Видин и Пловдив, а после - гимназия в София. Там завършва и славянска филология, а в последствие специализира в Сорбоната.
Висока, изключително красива с лешниковите си очи и дълги коси, но и много талантлива, тя успява да впечатли професора, на когото носи тетрадка със свои стихове. Любовната история между двамата жъне общественото неодобрение заради разликата във възрастта от 33 години и семейното положение на професора. Въпреки пламенните му чувства към младата поетеса, той така и не събира никога смелост да се разведе с жена си, с която имат две вече пораснали дъщери.
Всъщност историята далече надхвърля мащаба на една макар и пикантна светска клюка, а двамата главни герои са изключително известни сами по себе си.
Проф.Александър Балабанов (1879-1955) е прочут литературовед, преводач и критик, дългогодишен преподавател в Софийски университет и кумир на много студентки. Люба е впечатлена от неговата ерудиция и решава да занесе в кабинета му тетрадка със свои стихотворения. От този ден насетне професорът покровителства младата жена до края на живота си. Препоръчва я в издания като „Литературен глас”, „Вестник за жената”, „Зора” и „Мир” и съдейства за издаването на нейните три стихосбирки, романите „Ана Дюлгерова”, „Капитан” и драмата „Последният езичник”. Яна издава литература за деца и списва изданието „Блок”.
Зложелатели съветват професора да не задълбочава връзката си с младата студентка и да не прекарва толкова време с нея, като отдават нейната привързаност към възрастния и влиятелен човек на предимствата, които и осигурява тази близост. Намират се дори хора, за които нейният успех се дължи изключително на неговото покровителство и твърдят, че тя не притежава особени литературни качества. Такива приказки я дразнят, затова тя прави няколко опита да се отдели от сянката на своя покровител. Докато следва във Франция се среща с милионера Джон /Ганчо/ Табаков, с когото връзката стига дори до определяне на дата за сватба. Все пак тя се отказва от тази възможност да си осигури един особено приятен и безгрижен живот в полза на проф. Балабанов. Яна има бурна връзка и с художника маринист Марио Жеков, при когото избягва в Созопол. Там професорът отново я преследва с писма и дори наема лодка, за да я види, но накрая се завръща отчаян в София. След време обаче двойката отново е забелязана заедно. През 1943г. Язова се омъжва за инж. Христо Йорданов, който е един от директорите на радио „София”, добре образован и заможен човек, който умира през 1954г.
Творческият възход на Яна Язова бива рязко прекършен от смяната на властта през 1944г. Тя не се присъединява към контролираната от властта интелигенция и отказва да пише обичайните за времето хвалебствия. За пръв път излиза от дълго мълчание едва през 1960г. като представя романът си „Левски” на издателство „Народна култура”. Първоначално издателството го включва в своя график, но впоследствие става ясно, че няма да го издаде.
Яна Язова умира през 1974г. при твърде неизяснени обстоятелства. Точната дата на нейната смърт не е известна, защото е намерена много по-късно, като една от версиите за смъртта и твърди, че този факт съвсем не е случаен и цели заличаването на неудобни за властта следи. След смъртта и изчезват ръкописите на неиздаваните и книги, които са писани в периода 1944-1974г. От Съюза на българските писатели е назначена комисия, която да провери жилището за нейните ръкописи, като се твърди, че те са попаднали преди това в ръцете на Николай Хайтов. Съществуват различни версии около тази загадка, по които все още има твърде много неясноти и разногласия.
Във всеки случай е безспорно литературното наследство на Яна Язова. Трите сборника със стихотворения са свързани тематично с чувствеността на жената, нейния духовен живот и мистиката в природните стихии. В стихотворенията и шестват гамени, бедняци, циганки и типажи от ниските прослойки, което я отличава от сантименталната сладникавост на поезията, характерна за началото на миналия век. В прозата си Язова има пристрастия към темата за бунтарството против предразсъдъците, а историята е нейната стихия. Тя създава и първият български исторически роман с небългарска тематика „Александър Македонски”. За целта пътува до Сирия, Египет, Палестина и Турция. Книгата е завършена преди 1944, но е отпечатана частично. Най-значимото и литературно дело – историческата трилогия „Левски”, „Бенковски” и „Шипка” е отпечатана едва 13 години след смъртта и. Яна Язова остава в българската история като сериозно литературно присъствие и значимо творчество.
Ето някои от нейните знаменити афоризми из „Златни искри на скръбта”:
„Наградата и наказанието не идат отвън. Всеки сам себе си наказва и награждава”.
„Безкрайното голямо и нищото си приличат”.
„Грешките се разбират късно. Затова са грешки.”
„Да си оригинален не винаги значи да си свой.”
„Лицето на скромността, показано пред нас е обида, защото чрез него ни се изтъква, че ние сме опасни завистници”.
|
Виж още статии за: Любопитно · Известните жени ·
Коментари
2012-06-21 #2 Нели Наистина е била харизматична личност, макар изглежда да е малко позната дори като творчество. Все още.
2012-06-20 #1 Бети Стефанова Много талантлива писателка и поетеса. Романът ''Ана Дюлгерова'' го препоръчвам горещо. Апартаментът, в който е намерена мъртва се намира в София на ул. Раковски, малко преди дома на Яворов. На входнта врата има поставен нейн бюст. Чудесна статия.
Виж още статии за: Любопитно · Известните жени ·
|
|
Четвъртък 10 Октомври 2024 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
Образованието не е пълненето на ведро, а запалването на огън
Образованието не е пълненето на ведро, а запалването на огън.
...
Виола Смит - първата жена професионален барабанист в историята
История, достойна за филм!
Тя е първата жена професионален барабанист в историята на музиката! Вероятно...
Пречка пред успеха утре е съмнението в него днес
Пречка пред успеха утре е съмнението в него днес....
Всичко, което мразиш, е тук, за да те научи на безусловна любов
Всичко, което те дразни, е тук, за да те научи на търпение.
Всеки, който те изоставя, е тук, за да...
Анастасия Димитрова основава първото училище за момичета
Анастасия Димитрова е сред онези знайни и незнайни жени, народни будителки, които оставят ярка диря в...
Даровете на влъхвите
Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един...
Човек, който не е честен със себе си, не може да бъде свободен
Човек, който не е честен със себе си, не може да бъде свободен....
Снежен лабиринт в Полша, като излязъл от приказките
Полският град Закопа̀не е известен зимен курорт - наричат го зимната столица на Полша. Но той е...
Първата българска готварска книга е дело на...Дядо Славейков
Петко Рачов Славейков е светило сред съвременниците си - уважавана обществена и политическа фигура, патриот...
Момиче
Какви са ти ситни стъпките
по този неравен лед!
Листата настръхват в пъпките,
във чая въздъхва мед,
стрехите...
Допада ми, че не за мен болеете
Допада ми, че не за мен болеете,
допада ми, че не за вас болея,
и няма да изгубим под нозете си
кълбото...
Легендата за Спартак и българската следа в нея
Спартак е един от най-популярните герои от древността. Няколко книги са посветени на живота му и оглавяваното...
Валери Йорданов: Този свят отдавна е женски - харесвам го точно такъв
Румена войвода е силна жена, жена-войводка. Тя следва своя път, следва своята същност, прави своите жертви....
Юрума – магьосникът с пиано
Юрума (Yiruma) е южнокорейски композитор на пиано музика. Името "Yiruma" означава „ще постигна“...
Циганският Тудуровден
Снимките направих миналата година (2011), по време на кушията за Тодоровден, в Ботаническата градина...
Минутите на щастие са скъпоценни
Не чакайте - когато завършите университета, когато се родят децата.
Спрете да чакате да започнете...
Магичните свещи
Историята на свещите – кога и къде за пръв път са се появили, тъне в мистерия. Съществуват само легенди,...
Жената - сила и магия
Силата на жената във всяка нейна роля – социална, семейна или професионална, е безспорна. Всеки ден всяка...
Избирай битките си...
Избирай битките си. Понякога душевният мир е по-важен от това да си прав....
Къде в света се събират най-много хора?
Кое обединява и разделя в най-силна степен големите групи от хора? Религията, безспорно. Принадлежността...
Мери Шели - „Началото е винаги днес“
Животът, макар че той може да бъде единствено натрупване на мъка, ми е скъп, и аз ще се боря за него
...
Етно – в дрехите, бижутата и веселбата
Думата етнос идва от гръцки език и означава народ, народност, племе. Етническите белези са всички онези...
Полуистини за полухора
Не общувай с полувлюбени, не се сприятелявай с полуприятели, не чети от полударовити, не живей полуживот,...
Реч в Сорбоната
Да изучаваш философия е редно, в най-добрия случай,
след петдесетте. Да изградиш модел
на обществото...
|