Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Носталгично за киното под лятно небе



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Лятното кино, уви, е нещо непознато за младото поколение. А може би в някои градове и за средното – кой ли помни точно кога по различните места изчезна това красиво преживяване, типично за топлите месеци. Сега една телевизия се опитва да възкреси идеята за него, ала това едва ли би могло да се постигне трайно с кампании и спорадични прожекции. Но дано греша.

Не знам кога го загубихме от нашия живот, но аз го свързвам основно с детството и това прави споменът още по-красив, емоцията – по-силна. В тази възраст небето е най-синьо, тревата най-уханна, гмурването в морето – най-нетърпимо желано, а лятното кино… - най-незабравимо преживяване. В моя роден град то се намираше в градската градина и дори не бе място специално правено за кино, а пригоден за целта тенис корт. На входа на градинския мост поставяха афиша с името на поредния филм. Това бе много практично. Като излезеш привечер на разходка, тя неминуемо стига до моста – там виждаш името на филма и на място решаваш дали да продължиш към киното в края на парка или си оставаш само с разхождането. Филмите бяха стари дори и за онова време, но обикновено хубави, истинска класика. „Златото на Маккена“, „Клеопатра“, „Този луд, луд свят“ или „Боговете сигурно са полудели“ – това са малка част от лентите, които съм гледала именно на лятно кино. С какво се е запечатало в съзнанието ми някогашното кино под звездите?

Там нямаше запазени места – който дойде пръв, сяда на най-хубавите.


Тогава летните нощи бяха студени. Затова задължително трябваше да си носиш жилетка. Или в краен случай да има кой да те стопли с прегръдка.
На лятно кино можеше да чоплиш семки, да похапнеш вафли или да си доядеш ескимото – все волности, които бяха немислими в закритите киносалони. В онова време киното не бе търговско място като сега. Ако днес идеята е покрай филма да те накарат да си купиш колкото може повече неща за похапване в салона, тогава там единствено се гледаше филм. Затова пък никой не шумолеше с опаковки и не хрупаше шумно пуканки.

Запомнила съм лятното кино в моя град с това, че имаше доста комари и често накрая си тръгвахме с по няколко сърбящи ухапвания. Комарите си бяха в реда на нещата – все пак паркът е полуостров на Тунджа, водата бе идеално жилище за хапещите гадинки. А и изглежда тогава не са пръскали срещу тях така успешно, както в днешно време.

Навън по-осезателно усещаш публиката като единно цяло, което едновременно съпреживява случващото се на екрана. Под открито ниебе по-мощно ехти смехът й или се чуват уплашените й възклицания.



Щурци. Свързвам го с упоителния звук на щурците. Едва ли съм ходила на лятно кино само през август, но тяхната натрапчива свирня се е запечатала в съзнанието ми. Особено след прожекцията, когато се прибираме с родителите ми.

Ръцете на моите родители. Вървим в полумрака на парка, призрачно осветен от лампите. Аз съм между майка ми и баща ми. Не съм прекалено малка, но пак ми е приятно да съм в защитеното пространство между тях и да усещам ръцете им. Редом с нас вървят сенките на разотиващите се зрители. Алеята е покрита с първите нападали листа в края на лятото.

Свързвам го и с летните курорти заедно със семейството ми. В Поморие или по-вероятно в Несебър, не помня добре мястото, но ясно помня как изглеждаше лятното кино. Именно там гледах за пръв път „Клеопатра“ с незабравимата Елизабет Тейлър.

Уж си на кино, а покривът над теб е звездното небе. Красиво е. Изпълнено с някакъв неопределен копнеж. Може би по приключенията и непознатите светове от екранното платно, леко полюшвано от нощния ветрец.

Лятното кино е преживяване. То е усещането за нещо различно. Уж същото обичайно действие – отишъл си на кино, а се случва по различен, упоителен начин.
Сега се чудя – дали наистина емоцията лятно кино е била толкова голяма или причината е, че е част от детството ми. А знайно е – магията му расте пропорционално на отдалечаването от него. Сигурно има и още - най-хубавите неща са съвсем простички, но много истински. А в търсене на все нови и нови усещания, преоткриваме минали радости, поизтупваме ги от праха и се дивим на уж новото им очарование.
Виж още статии за:   Нашето щастие · Нещо лично · Спомените ·
Коментари
2021-05-29 #3
Владо
Има не малко лятни кина, чудно защо не работят. В съдедна Гърция си работят.
2016-08-10 #2
Рени
"Тигърът на Седемте морета" и "Сандокан"
За съжаление, киното в Поморие е ремонтирано, но явно никой не желае да го наеме. Представях си старите български филми да се прожектират там
2013-09-18 #1
des
Аз имам спомени и за проливни дъждове,но те не проваляха
прожекцията.Ако филмът си струва просто мяташ якето на главата си.Или го долеждаш следващата нощ-билета беше стотинки.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Неудържимо е...
· Сълзите, които проливаме...
· Дежавю – тайнственият феномен I
· Когато се страхуваш се запитай...
· Бъди!
· Да храниш птиците... и любовта
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Виж още статии за:   Нашето щастие · Нещо лично · Спомените ·
Неделя
13
Юни 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Победителите може също да се провалят
Победителите може също да се провалят, но никога не се предават! ...
Побърках се от подлеци и равнодушни типове
. . . Побърках се от подлеци и равнодушни типове и дълго метох коридора на мечтите. Разбрах, че...
Играчките на децата по света
Вашите деца получиха ли мечтаните подаръци? За Коледа, за рождените им дни, стараем се да ги направим...
Децата се учат от своя живот
Ако детето живее в дух на критичност, то се учи да обвинява. Ако детето живее във враждебност, то...
Българска народна певица притежава най-силния глас на планетата. Чуйте я!
Българката Смиляна Захариева е официалният носител на сертификат от Рекордите на Гинес за най-силен глас...
Коледни пости - Ден 4:
Можем ли да постим в офиса?
Днес е понеделник – най- омразният ден от седмицата, като гледам сънените ми деца и хората по спирките,...
Романс
И достигнахме дивия пролетен бряг през мъглата на яростни клони. Върху мокрия пясък в мъчителен бяг някой...
Намери време да работиш, това е цената на успеха...
Намери време да работиш, това е цената на успеха. Намери време да обмисляш, това е изворът на сила. Намери...
Вдъхновение за св. Валентин
За един ден на любовта, освен самата любов, е важно да има атмосфера. Да има настроението, че празнуваме...
Благи думи за Благовещение: "Някой ден ще ти подаря целия свят"
Здравейте, Изпращам Ви моето лично послание за Благовещение. Вярвам, че то ще достигне до моето прекрасно...
"Успях най-сетне да се приема такъв, какъвто съм"
Чувствувам, че има едно-единствено нещо, в което превъзхождам повечето хора; аз съм едновременно и по-свободен,...
Традицията на коледните базари - II
С какво можем да се почерпим? Тук идва любимата ми част. Кулинарните изкушения са безчет. Като цяло...
Песни, посветени на лятото
Какво е усещането за лято без музика? Това са 6 от най-обичаните песни, посветени на лятото - от радостта,...
Предизвикай ограниченията си!
Не ограничавай предизвикателствата си. Предизвикай ограниченията си!...
"По-малко любов, повече добро отношение"
Ехидност, цинизъм, липса на търпение и смирение. Когато нападаш човека лично, от безсилие, че не можеш...
Народните будители: Софроний Врачански
"Затова ся трудя и аз сеги, денем и нощем, да изпиша няколико книги по нашему болгарскому язику." "Защото...
200-годишната традиция за първия учебен ден на немските Schultuete*
Чудили ли сте се на шарените фунии, които децата в Германия, Австрия и част от Швейцария носят на първия...
Понякога "по-късно" означава "никога"
Понякога "по-късно" означава "никога". Опитай сега!...
Последният голям бал в Европа - на династията Романови
През 1903 г. Романови, последна и най-дъло управлявала руската царска династия организира пищен бал с...
С и БЕЗ Любов
БОГАТСТВО без Любов прави човека АЛЧЕН. управлявано с Любов, прави човека ЩЕДЪР. ДЪЛГ без...
Буковски и жените
"Всеки може да преследва фусти, но изкуството изисква дисциплина." "Това, което иска една жена, е...
Петък – ден на майстора
Петък – ден на майстора! Да-а-а, още една причина всеки да поиска един ден да стане майстор, а не да...
„Всички писатели са едни и същи – забравят хиляда добри ревюта и помня едно лошо.“
„Има прекалено много книги, които не съм прочел, прекалено много места, които не съм посетил и прекалено...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook