За фетишите, удоволствието и границата

Всеки от нас понякога малко или много се вманиачава, или поне в онези моменти, в които има нужда от късмет, за да достигне дадена цел. И ако тогава на помощ идват молитвите, амулетите и талисманите, кога започва “пристрастяването” ни към определени действия и вещи по време на най-интимните ни ласки? Дали всеки от нас има т.нар. фетиши и как те влияят на психиката ни? Нека надникнем малко по-навътре в представите ни за фетишизъм.

Какво е фетиш?
За първи път тази дума се използва от португалците в Африка през 18 век. В превод от френски означава “идол, символ”. С нея те наричали предметите, използвани в религиозни ритуали. В преносен смисъл фетиш е онова, което ни носи единствено удоволствие и пред което изпитваме преклонение.

Сексуален фетишизъм
Тук фетишът се явява неодушевен предмет, може също да е част от тялото, миризма или дреха, които предизвикват сексуална възбуда. Сексуалният фетишизъм е наричан още парафилия и е описан за първи път от Зигмунд Фройд през 1887 година. Неговото възприемане може да бъде много разностранно- от обикновен елемент, продължаващ сексуалната връзка между двама души до сериозно психическо разстройство.

Първоначалната теория на Фройд
Заражда се от понятието травма в детството и според голяма част от нас е дори смешна, освен, че няма преки доказателства за достоверността и. Според нея всяко малко момченце, любопитно към тялото на майка си и очаквайки да види пениса и, отклонява поглед ужасено, когато установява, че тя няма такъв орган. Именно неодушевеният предмет, върху който е попаднал погледът му, когато е установило, че майка му няма пенис, се превръща във фетиш. По-късно точно този фетиш е необходим на мъжа, за да се възбуди и достигне до оргазъм. Казано по друг начин- фетишизмът произлиза от поведенческо запечатване в ранното детство. Феминистките твърдят, обаче, че тази теория е невалидна за обясняването на фетишизма при жените.

Какво показват опитите
Мъжки плъхове, привикнали да правят секс в определена клетка, се характеризират с повишено съдържание на предизвикващи удоволствие вещества в мозъка си само поради присъствието си в тази клетка, дори ако там няма женска. Т.е. тук се говори за т.нар. сексуално обуславяне, а то от своя страна почти напълно обяснява сексуалния фетишизъм.

Разпространение на фетишизма
Според почти всички изследвания по темата, съотношението между мъжете и жените при фетишистите е 40/1 - на четиридесет мъже се пада по една жена.


Като цяло фетишите могат да бъдат изключително разнообразни и да обхващат почти всяка част от човешкото поведение. Най-често срещаните са:

- части от тялото- устни, гърди, дупе, крака, глезени, ходила, дълги нокти
- дрехи- бельо, чорапи, жартиери, ръкавици
- пиърсинг, перуки
- високи токчета (любими на около 20% от мъжете)- една теория на Фройд твърди, че те са символ на мъжкия фалос; ботуши
- кожени и латексови “униформи”, съчетани с използването на белезници и камшици- заемат първо място сред фетишите
- обличането на дрехи на срещуположния пол
- окосмяване в определени части на тялото или обратното- гладко обезкосмяване
- използването на аромати, храна (шоколад, сметана и т.н.) или восък по време на сексуалната игра

Всички ли сме фетишисти?

Отговорът на този въпрос е следният- при всички нормални индивиди, които считат дори само определени качества на тялото за сексуално привлекателни, съществува известна степен на фетишистко възбуждане.


Фетишистки “приумици” – преди и сега
Фетишите са толкова стари, колкото е стара и сексуалността. Доказателства за наличието на садомазохизъм има още от преди Христа. Зоофилията също датира от дълбока древност и се свързва главно с тогавашните полухора-полуживотни като кентаври и върколаци. Некрофилията не била “тайна” още в Средновековието. Изкривяването на ходилата в Китай преди 1911 г. е било особено жестока “традиция” (зародила се още през 13 век), водеща до инвалидизиране. На момиченцата още в ранна детска възраст- около 4-5 години, им били пристягани пръстите към стъпалото с бинтове и превръзки, за да не му позволяват да расте. Малкото стъпалото тогава било един от символите на красота и привлекателност за всяка хубава жена, която иска да си намери добър мъж. Още в късновикторианска Англия пък е съществувал фетиш към глезена на жената. Към днешна дата няма как да не споменем дамското бельо като доста разпространен фетиш. А защо да не обърнем внимание и на темата за гръдните импланти, която придобива все по-голям мащаб? Дали пък големите гърди не са най-разпространеният към днешна дата култ? Макар и да знаем, че африканците например, предпочитат по-големите задни части.

Кога фетишизмът е проблем?
Мисля, че всеки от нас може да си отговори сам на този въпрос, най вече след прочетеното в предния абзац. Отговорът е един- само когато пречи на нормалното функциониране в секса или като цяло в обществото. Ако сте съгласни с желанията на партньора си и те не ви потискат или нараняват по какъвто и да е психически или физически начин, защо да бягате от фетишите? Ако не нанасяте вреда, защо да не пожелаете да се почувствате така, както наистина искате? Често е много по-лошо да крием желанията си, отколкото да ги споделим и да им се отдадем. Разбира се, пак казвам- само онези, които са далеч от термини като некрофилия, зоофилия или ворарефилия (желание да изядеш някого или нещо или да бъдеш изяден), например. Тогава вече говорим за психично разстройство. Жартиерите или дори белезниците не са единствено част от порно филм. И не бива да си налагате такова мнение за тях, ако принципно тайничко ги харесвате. Освободете желанията си и помнете- фетишът въздейства на съзнанието ви, а именно то е най-ерогенната зона на всеки от нас.