Да променим мъжа?!

Знаете ли, че почти всяка жена иска да промени партньора си? Дори да не предприема конкретни действия, то поне тайничко си мечтае някои негови черти да бяха различни. Защо се получава така? Възможно ли е над 90% от жените да са попаднали на неподходящ партньор? Едва ли...

Това се нарича човешка природа... А понеже ние жените изживяваме себе си чрез семейството, а мъжете чрез работата си, то ние сме по- настоятелни в желанието си да променяме другия.

Дамите с повече житейски опит веднага биха въздъхнали тежко колко е наивно да мислим, че хората се променят. Всички знаем популярната поговорка за вълка, козината и нрава му. Но популярна напоследък е и теорията, че убежденията ни формират реалността ни. Можем ли просто да повярваме, че промяна е възможна?

Да, но при едно единствено условие – да се освободим от необходимостта да променяме другия и да погледнем към себе си.

Ето откъде да започнем...

В определени периоди от живота си всички въздишаме: „Ех, да можех да срещна точния човек...“ или „Ако ме обичаше, той би трябвало да...“ Всъщност, така поставяме условия пред любовта, не само това – искаме да я контролираме и нея, и любимия човек. Ако обърнем поглед навътре, първо поемаме отговорността да не обвиняваме. А как да обърнем поглед навътре? Като се наблюдаваме – себе си, реакциите си, потребностите си, разочарованието си, гнева си, ревността си. Или по друг начин казано – да приемем ситуацията не като проблем, идващ от партньора, а като наша емоция.

Такова наблюдение е най- ценно по време на криза.

Когато възникне спор с любимия, независимо на каква тема, първото, което ще установим е, че на всяка цена искаме да сме прави. Неприятната част е, че дори да докажем правотата си, това носи само временна утеха, не и щастие. Да вземем за пример класическа ситуация – жената се оплаква, че работи наравно с мъжа, а върху нея пада основната грижа за дома и децата. Тя опитва да докаже на мъжа, че е в неизгодно положение, сърди се, прави на пук, лишава го от готвена храна, от секс, за да го накара да се държи по начина, по който тя очаква. Точно тази тактика води до: „Трябва да го направя (да отида, да се прибирам...), че ще се цупи жената...“ – реплика, която ми е много мъчно да чувам от приятели и познати мъже, а ми се случва често. Тогава знам, че у тях има военно положение. В дългосрочен план, това поведение на жената очуждава мъжа и той започва все повече да закъснява след работа и защо да бърза като вкъщи го чака враждебна атмосфера и нова порция недоволство. Закъснението му допълнително вбесява жената и й доказва, че е била права за всичко, в което го обвинява. Нататък може да продължите и сами като следвате определението за омагьосан кръг.

А какво би станало, ако просто се откажем от правотата си?

Приемаме положението такова, каквото е и наблюдаваме. Преди да го направим обаче, трябва да убедим себе си, че отстъпването не е провал. След това се заемаме със задачите си – оправяме леглата, вдигаме мръсните чорапи, чинии, пералня, закуска за всички, водене на децата на училище, бързане за офиса. Много чувства ще възникнат, важното е да им дадем име и право да съществуват и да продължим. След работа отново потъваме в домашната въртележка. Да опитаме да сготвим любимото ястие на партньора ни, да се усмихнем и да го изслушаме без коментари, че е закъснял.
Да, в началото ще се чувствате като глупачка, която се нагърбва с всичко, за да угоди на другия. Това чувство е временно и е измамно. Може би няма да получите резултати от първата вечер, нито от втората, но с течение на времето ще се изненадате как партньорът ви ще откликне на новото ви аз. Важно е да не губите търпение, мъжът в началото може да е подозрителен към промяната ви. Топлата вечеря и усмивката на любимата постепенно ще започнат да го подканят по- бързо да приключи работа и да се прибере. После ще пожелае и да се включи в грижите за дома.

Защо ли? Защото, ако вие спрете да подхранвате конфликта, той ще спре да съществува. В момента, в който вие нямате нищо против да оправяте леглото и партньорът ви вече няма да има. Това не е чудо, това са невидимите закони, които управляват връзката между двама души. Ако израстнем над нуждата от определен сценариий в живота си, той ще спре да се повтаря.



От този процес имаме и друга полза – опознаването на себе си. Ще научим повече за реакциите си, за гнева си, ще се научим да поемаме отговорност за щастието си. Мислите, че е прекалено просто, за да е истина? Ако беше така, нямаше ли всички да го приложат и да бъдат в хармонична връзка? Мислите, че е неприложимо точно за вашата връзка? Приложимо е за всеки. Но трябва да бъдете от малцината смели жени, които преминават през тежкия процес на себепознанието и имат търпение да дочакат резултатите. Възможно е партньорът да не ви последва в промяната, дори да не оцени усилията ви, но и тогава няма място за безпокойство – новото ви аз е готово за нов партньор и той ще се появи.