Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Saudade


Южни гласове, копнеж и фадо


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Понякога по средата на деня, както си седя на стола пред компютъра, чувам глас на чужд език да ме зове. И то не просто моето име, а мен самата. Защото съм имала много имена може би, преди това "тук и сега". Може да съм била някоя Луиза или Магдалена, някоя Ана или Беатрис, поредната необикновена Мария.

Дръпвам стола назад и затварям очи, натрупали толкова електронна умора, и пускам душата си да поскита. Да се върне може би, там където гласът я зове. Мъжки глас ли е, детски? Дали е някой любовен смях или смехът на дете, което гъделичкам под лъчите на слънцето...

Сякаш съм имала и друг живот, някъде много далеч.


Където се говори испански, италиански, португалски. Да, португалски е. Дали е пъстрата Бразилия или обляната в слънце Португалия...не знам. Предавам се на зова и тръгвам след него.

Виждам калдаръмени улички с пъстро пране от двете страни на фасадите. Тесни коридори, обсипани с керемидени саксии с ярки цветя и пчели около тях. От отворения прозорец ветрецът кани на танц едно ефирно перде и двамата танцуват в сутрешната крехка свежест. От радиото се чува фадо. Вдъхвам въздуха - мирис на море, цветя, на събуждащ се град.

Португалия, отгатва сърцето ми.


Минавам покрай задния двор на тухлена къща с маслинови дръвчета. На червен олющен стол е седнало момиче с невинното излъчване на онези родени красавици, които не подозират, че са такива. Току- що се е окъпала и реше косата си на слънцето. Около нея се носи аромат на цветя от шампоана й, но и на нещо остро, нещо от буйната кръв на младостта й, нещо настоятелно и нетърпеливо да излезе на показ. Ваканция е, няма я строгата посивяла учителка с безкрайните й забележки. Може би си мисли за довечера, когато ще иде с приятелките в малкото ресторантче на площада и ще срещне Него. Чуди се коя рокля да си облече. Синята, която тя харесва или бялата, за която Той й каза веднъж, че много й отива този цвят. Дали да вдигне косата си или да я остави пусната... Женски глас я извиква рязко и тя скоква сепната, засрамена малко, сякаш майка й е прочела не много пристойните й мисли.

Продължавам, гласът ме води по малък площад с масички и столове от ковано желязо. На тях са накацали бели възглавнички и малки вази с цветя, които домакинята на ресторанта е откъснала рано сутринта и накичила с най- голяма любов към нейното "тук и сега". И към този ресторант, който върти с мъжа си от 20 години, в който тя готви всичко и рецептите й нямат начало във времето. Тя ме кани безмълвно да ме почерпи чаша ледена вода с лимони. Маха с ръка: „Ела, жега е”. Но аз бързам, защото гласът ме води напред и напред, а тя се усмихва разбиращо. И тя е дошла, водена от този глас, той е кръстил ресторанта на нея, а нощем тихо й шепне в тъмното:

Querida...
.

Вече чувам съвсем близо крясъка на чайките, лъхва ме аромата на огряна от слънцето гора и морски бриз – ето го пред мен морето. Опънало се, слива се с небето, златисти усмивки ми пуска то и намига: „Аз съм тук, винаги ще бъда, но ти сега върви, той те вика.” Изчервявам се чак от това заговорническо намигане. Гласът е по- силен, отличавам думите, макар да не ги разбирам.

Привечер е, а от двора на запуснатото училище на проскърцващ грамофон се чува отново фадо. Децата ги няма, ваканция е, но дежурната учителка с посивели коси стои на прозореца и си спомня младостта. Онзи бар с приглушена светлина, ръцете на плота, държащи столчетата на чаши ром. Жени с ветрило в преминала младост, отегчени до смърт, но не изпускащи от поглед нищо в бара. Самотната певица, подпряла длани на коленете, в черна рокля, и пее ли пее това страшно фадо, извива глас, от косите й пада цветето и изчезва в тъмнината на сцената. Ето я и самата учителка, млада, красива, нетърпелива, дошла да търси баща си, а среща смуглия поглед на китариста и потъва завинаги в него. Животът й преминал в опит да задържи този поглед върху себе си, но той е така немирен и не се подчинява на нищо.

Повелята на фадо е неумолима.


Гласът ме води през здрача, през аромата на билки и зехтин, на вечеря, прибори тракат, чува се смях от отворените прозорци. Носи се онзи неповторим мирис на лятната привечер – толкова познат и скъп, толкова пълен със стаена магия и очакване. На края на уличката има малък фонтан, а зад него стълби, водещи кой знае ли къде. Там, в сянката на къщата, седнал на стълбите, е мъжът зад моя глас.

Не виждам лицето му в здрача, но когато ме вижда и се изправя, вече чувам гласа с ушите си, не само с душата си. Зове ме, приласкава тихо, неотменимо, като като молитва са тихите му думи, като заповед са те за безволевите ми крака. Всичко е омекнало в мен, освен стомахът, стиснат на стоманен възел, който пеперуди се мъчат да разплетат в див танц.

Протяга той ръка и излиза от сянката. Тогава го познавам, как няма, та нали винаги съм го познавала. Той е закодиран в сърцето ми, кожата ми познава ръцете му, очите ми – пламъчетата в неговите, усмивката му отразява моята.

Чакал ме е, аз дойдох.


Тръгваме, а той посяга към стълбите, където, само миг преди да дойда, е оставил фадо китарата.

А другите от този "тук и сега" са чакали обедната почивка. Сепвам се от токчета, местене на столове, ципове, чанти, папки, последно клик и ентер. "Не, вървете без мен на обяд, взела съм от къщи."

Излизат, а в тишината на офиса, немирната клавиатура вече пее на Гугъла в ритъма на фадо: „Самолетни билети до Лисабон”



*Saudade е непреводима португалска дума. Едно сравнително точно описание дава А. Ф. Бел: "Известното саудаде на португалците е смътно и постоянно желание за нещо, което не съществува и вероятно не би могло да съществува, за нещо различно от настоящето, обръщане към миналото или към бъдещето; не несъгласие или остра мъка, а сладка, вяла, мечтателна тъга."
Коментари
2014-04-05 #1
Ирина Вълчева
Уникално и вълшебно, браво, Цвети! Явно от там се познаваме
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Идеологията, основана на пола (II част)
· Идеологията, основана на пола (I част)
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Hera.bg става на 16 години!
· Ако си тъжен, се чувствай поласкан...
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
· Ейми Джонсън - историята на първата жена пилот
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
Вторник
9
Юни 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Останете си гладни. Останете си неразумни
Горд съм да бъда с вас днес, на дипломирането ви от един от най-добрите университети в света. Аз така...
Последен
Калин Донков е български поет и публицист. Роден е в Беглеж, израства в Плевен. Тайно се плашим от...
Чиклит романите – защо ги харесваме
Терминът чиклит идва от английското „chick”, което се употребява със значение мацка и съкращението ”lit”...
Купчината тор
Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите...
Ден 6 - Постове и пости: Моето семейство не е перфектно
Понякога човек се впуска в идеята за перфектно семейство. Аз не знам какво е то. И не искам да се вкопчвам...
1
Искам да ти кажа: "Празнувай обичта, която получаваш и раздаваш всеки ден!"
Мила дъще, Най-красивият букет за една жена е от покълналите стръкчета обич, които е засадила и отгледала...
Не излизай от стаята, не ги правѝ тия глупости
Не излизай от стаята, не ги правѝ тия глупости. Защо ти е Слънце, щом пушиш Шипка – луд ли си? Навън...
Благи думи за Благовещение - край на играта и кои участници спечелиха
Приятели, нашата игра - Благи думи за Благовещение, завърши! Не можем да ви опишем с думи радостта от...
Нещата от живота, на които ни научи пандемията
На мен не ми вървят послания като "това е време за медитация, откриване на себе си, разгръщане на потенциала...
Любими цитати от "Майстора и Маргарита"
"Кой ви каза, че няма на света истинска, вярна, вечна любов? Да му отрежат езика за лъжа!" "Ние говорим...
1
Мъдрият не си личи по това, което е казал, а по това, което е премълчал
Мъдрият не си личи по това, което е казал, а по това, което е премълчал. ...
Hera.bg на 9 години! Честит ни празник, приятели!
Днес Hera. bg прехвърли още една година във виртуалното пространство и отново искаме да споделим нашия...
Когато аз съм "гласът на разума"
Ако сме в ситуация, в която аз съм "гласът на разума", значи сме попаднали в много кофти ситуация....
Коледни пости - Ден 12:
Първият сняг навява първи мисли за Коледа. Една бърза салата спестява време за тях
Ето че слънчевите есенни дни приключиха окончателно и зимата настъпи. Няма нищо по- хубаво от това, да...
Литературни бижута
С тези литературни бижута "да обичаш книгата" направо придобива нов смисъл. Авторът на тези уникални...
1
"Музей на провалите" отваря врати в Швеция (видео)
Недалеч от Стокхолм, в град Хелзинборг, Швеция, отваря врати първият "Музей на провалите". В него ще...
Кой е най-модерният цвят през 2021 година
От поне 5 години назад не се бе случвало "Цветът на годината" на Pantone да бъде на практика два цвята. Двата...
Притча за Любовта, Приятелството и Доверието
Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие... Когато...
Есенна вечер - с поезията на Петя Дубарова
Сред настръхнали дървета с крачка бавна и предвзета се разхожда сънен вятър с корона от листа, а...
6 юли - Световен ден на целувката
Целувката си има свой собствен ден и той се отбелязва на 6 юли. Световният ден на целувката за първи...
1
Чудото винаги ни очаква някъде в близост до отчаянието
Чудото винаги ни очаква някъде в близост до отчаянието. ...
Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим
Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим....
Четири сезона с поезията на Петя Дубарова
Пролет Повярвали в лудия смях на петлите, в звъна на камбана с нестройно сърце, взривяваме зимната...
Джовани Бокачо: „В този свят само страданието е спасено от завистта.”
„Един покварен ум никога не може да разбере думите по здрав начин. „Да поиска съвет е най-висшето...
Затова и вие не тъжете
Проявете малко деликатност! Лятото и без това разбира. Сигурно не му е най-приятно да повтаряте, че...
1
Пишмание - турският деликатен десерт
Обичате ли сладко? Не, не ви говоря за добре познатия ни и особено любим на нас жените шоколад. Става...
"Силните преодоляват прегради, мъдрите – покоряват целия път"
1. Изкушението да се откажем е най-голямо точно преди победата. 2. Смисълът на живота е да умреш млад,...
Винтидж коледни картички
Коледа винаги ми е леко винтидж. Всъщност аз искам да е такава. Ако през другото време летя към бъдещето,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook