Минералната вода - употреба в определени граници

Много добре ни е известно, че човешкото тяло е около 70% вода, няма нужда да коментираме защо тази напитка е от изключителна важност за здравето ни. Консумацията на минерална вода е ежедневие в много домакинства. Но, всъщност, тя не е подходяща за всекидневен прием. Като всеки продукт от магазинната мрежа, трябва да се отнасяме към употребата й с внимание и най-вече – да четем етикетите.

На етикета задължително трябва да има номера и датата на издаване на лиценза от Министерството на здравеопазването на съответната марка вода, добре e и да има сертификатите за качество от типа ISO. Това гарантира, първо - проверен произход и второ - контрол на добива и на пакетирането в бутилки.

Минералната вода се добива при голяма дълбочина на земните недра и висока температура на извличане. Тя съдържа микроелементи: желязо, флуор, натрий и други разтворими химични елементи. Именно концентрацията на разтворените вещества във водата определя класифицирането на различни нива минерализация.


Полезни и вредни нива на минерализация

В търговската мрежа на българския пазар се срещат три степени на обща минерализация – много ниска, ниска и висока. Нивото на минерализация задължително трябва да е изписано на етикета на бутилката.

При много ниската минерализация (до 50 mg/l ), организмът ни най-добре преработва съдържащите се вещества във водата и тя не натоварва допълнително функциите на органите. Но съдържанието на полезни минерални соли е недостатъчно, затова трябва да се редува с по-високо минерализирани води.

Най-подходяща и с най-благоприятно влияние върху тялото ни е водата с ниска минерализация ( до 500 mg/l ). За щастие, по-голямата част от различните марки бутилирани води предлагат продукт със степен на минерализация от 200 mg/l до 350 mg/l.

Високата минерализация ( над 1000 mg/l) на водата затруднява усвояването й от тялото. Дори да пием по 1-2 литра дневно от нея, тя няма да „утоли жаждата“ на организма– той ще се нуждае от хидратация, въпреки количеството на консумираните течности. А високото ниво на минерализация се отразява неблагоприятно на дейността на органите и най-вече – натоварва бъбреците. Консумацията й е препоръчителна след консултация с личния лекар.

Изборът на точната минерализация е особено важен за възрастните хора, особено ако имат хронични и други тежки заболявания на храносмилателната и най- вече отделителната система. Препоръчителна е консултация с лекар. При децата до 7 години се препоръчва минерализацията на водата да е до 100 mg/l, най-вече заради крехката им отделителна система, а за деца под 3 години - не се препоръчва изобщо, но може да се предлага трапезна или изворна вода.


Какво още ни казват етикетите?

Оказва се, че не само общата минерализация е от значение за тялото ни. Възможно е например една минерална вода да е с ниска обща минерализация, но с високо съдържание на някоя от химичните съставки. Добрата новина е, че имаме възможност да контролираме това, което влиза в тялото ни, защото всичко по закон трябва да е изписано на етикета.

Флуорът (F) е от съществено значение за ползите от минералната вода – предотвратява развитието на кариеси и остеопороза, но с уговорката, че е в допустимите граници. Ако на етикета срещу F e изписана по-голяма цифра от 1,5 mg/l означава, че е надвишена максималната стойност на химичния елемент. А рисковете на консумацията на силно флуорирана вода са: изтъняване на зъбния емайл, жълтеникаво оцветяване по зъбите, нарушаване на здравината и устойчивостта на костите. Особено спорен е флуорът за детските зъби. На бутилките с по-високо съдържание на флуор задължително трябва да е изписано, че водата не е подходяща за ежедневна употреба от деца до 7 години.

Натрият (Na) e полезен за отделителната система и регулярното кръвно налягане. Оптималното количество на натрий във водата е до 40-45 mg/l, за малките деца – до 20 mg/l. Ако на етикета е посочена по-висока стойност, най-предпазливи спрямо консумацията трябва да са хипертониците.

Калият ( К ) е елемент, важен за правилното функциониране на нервната система, проводимостта на невроните. Той спомага за оптималната функция на мускулите, сред които е най- важният - сърцето. Една добра доза калий би била между 0, 40 - 0, 60 mg/l. Хората с проблеми на функцията на бъбреците трябва да внимават за количеството калий и като цяло е добре да се консултират.

Това са само част от елементите, като най- много трябва да се внимава с флуора. Освен тях, в минералните води има и други химични елементи и съединения.

pH е символ за степента на киселинност и алкалност на минералната вода. По-висока стойност от 7 гарантира регулация на различните стомашно-чревни смущения и киселинност в корема. Ако pH e по-малко от 7 водата се приема за киселинна, тогава се засилва дискомфортът при гастрит и други чревни неразположения. Ако на етикета срещу pH е цифрата 7, то водата е неутрална и може да се консумира без притеснение от хората, страдащи от стомашни смущения.

Електропроводимостта също се отбелязва на етикета. Това е количеството на минерални соли и останалите елементи във водата. Тя не бива да надвишава 2000 µs/cm, което значи, че такава водя би била твърде наситена.

Силно се препоръчва от лекарите да си почиваме от минералната вода, като редуваме приема й с друга вода, добивана от естествени извори – трапезна и изворна. Други алтернативи са различните начини за филтриране на питейната вода.

Здравето е най-големият подарък за нашето тяло. Водата е негов приятел, но може да се превърне и във враг. Затова, за да бъдем ведри, хидратирани и тонизирани, трябва да обръщаме повече внимание в детайли на качествата и състава на водата – напитката, която приемаме ежедневно и без която не можем.