Село. Лято. Безвремие

Село.

Посреща ни чистичко и хладничко, мирише на нафталин и прано с домашен сапун.

Радио "Хоризонт" в 6, докато кърмя полуспящото бебе, вънка пее петел и от прозореца още дъха хлад.

Минутката на мама - кафенце, докато двете още спят.

Каката става. Баба омесила мекици, подквасила мляко. Каката още чорлава и мирише на сън.

Веднага след нея бебето става (т.е. отваря очички). Суче и излизаме. Навън то мига, мига....не може да обхване с поглед гледки, звуци, мириси. Плези се, гука, бебе!

Каката е на люлката, унесено гризе ябълка петровка.

Кокошката се фука, че е снесла. Тичаме да вземем яйцето. То топло още. Баба напалила печката, че ни чакат буркани. Яйцето веднага опечено на вестник на гьоза.

Дядо взема каката на риболов край реката. Идват си след два часа с празни ръце, но пълни с истории. Хванали, ама ги хвърлили обратно, пък една голяма жаба как скочила. Пресни пъпки от комари.

Баня в желязното корито със слънчева вода. Каката вика, плиска, пере си гащите...накрая коритото празно, но пък дворът умит. Бебето спи.

Обяд набързо, че почваме бурканите. Компоти, сладко от кайсии с индрише. На филийка - сладкото от чинийка, артисало от последното бурканче.

Минутката на мама - баня на двора, зад чаршафа, със слънчева вода. Бебето се е наспало и нетърпеливо иска да суче.

Слънцето най-сетне пада. Каката бере черници от улицата, събира ги в чашка, че ще прави манджа.

Аз и бебето седим на пейка и минават животни, гъски. Бебето е очаровано - цвърка, кряка. "Къде е кравата, маме, къде?"

За вечеря - пиле на яхния. Рано му беше, но пък да ни е сладко.

Волейбол по телевизията, последно кърмене, приказки за каката за лека нощ.

Минутката на мама - студена бира на стълбите. Щурците пеят, звездите една по една излизат. Хоп, първата светулка за вечерта.

Завивам момичетата и лягам леко до тях.

В тихата лятна нощ селото утихва и в душата идва безвремие.