Петко льо, капитанине!

Петко льо, капитанине,
Петко льо, командирине,
(Петко льо, командирине)
яла сай Петко остави
от това пусто хайдутство.
(от това пусто хайдутство)

От това пусто хайдутство
на майка ти сай додяло.
(на майка ти сай додяло)
На майка ти сай додяло
по деня хляба месение.
(по деня хляба месение)

У ноща ризи перанье,
юнашки глави скриванье.
(юнашки глави скриванье)
Петко льо, капитанине,
Петко льо, командирине,
(Петко льо, командирине)



Капитан Петко войвода с рождено име Петко Кирков (Каракиров, Кирияков) е български хайдушки войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България, защитник на Родопите. Петко войвода участва заедно с Гарибалди и в обединението на Италия и в Критското въстание от 1866-1869 г,, отличава се и си спечелва титлата "капитан". След дейността си в Гърция, той се прибира в българските земи и започва активна хайдушка дейност.

След Руско-Турската война ген. Скобелев го кани в дома си и е представен на император Александър II, който го произвежда в чин капитан от руската армия. Установява се във Варна, където остава до края на живота си. Капитан Петко войвода умира на 7 февруари 1900 година и е погребан във Варна. Признателното гражданство му е издигнало паметник на площад „Тракия“ пред сградата на тракийските дружества.

Песен от сериала "Петко войвода" с Васил Михайлов в ролята на Капитан Петко войвода: