Как да намерим смирение и защо то е толкова важно?

Забелязвате ли непрекъснатото желание на голяма част от хората около вас да се показват, да изявяват себе си, да демонстрират онова, което притежават? Егоизмът им достига все по-високи нива, а желанието им да помогнат на другите някак се губи. Защото сякаш винаги има поне един твой си проблем, който е по-важен от възможността да зарадваш друг. Кой е виновен за нарастващата ни страст към показност и изчезващата ни емпатия, няма да обсъждаме сега. Но ще „поговорим“ за тихото разбиране и възприемане на света около нас- толкова тихо и незабележимо за останалите и в същото време толкова истинско за нас.

Казват, че колкото повече огласяш щастието си пред останалите, толкова по-кратко ще му се радваш. Че колкото си по-непримирим и агресивен си срещу онова, което не харесваш, толкова по-навътре влизаш в него и то започва да заема все по-голяма част от живота ти. А дали това ни носи положително усещане или напротив? Дали отдавна не сме забравили за думи като невинност, искреност и осъзнатост? И знаем ли какво в действителност означава онази думичка, която чуваме и употребяваме все по-рядко, а именно смирението?

Смирение - що е то?

За някои хора думата смирение е синоним на слабост и безразличие. Те дори не са потърсили истинското й значение. Или по-скоро не са го открили просто, защото не са го усетили - чувството да знаеш, че си силен и борбен и в същото време готов да посрещне всичко по пътя си с широко отворени очи, да го разбере и да го остави да влезе в живота му. Защото често има неща, с които не можем да се борим и колкото повече се опитваме да ги отблъснем, толкова по-слаби, първични и някак озлобени ставаме, а това няма как да бъде в наша полза.

Същността на смирението се състои в това да приемаш съществуването на абсолютно всичко, такова, каквото е. Това не означава, че не бива да се противопоставяш на негативните неща по пътя си, че трябва да ги приемаш като своя истина или норма, а да си в постоянен процес на осъзнаване - нужно ли ми е това, ще ме поведе ли към нещо добро или трябва да го оставя да премине. Има ситуации, в които най-добрият изход е просто да се съгласиш с тях, да ги оставиш да преминат през живота ти, без да си създаваш излишни страхове и драми.

Смирението е липса на осъждане. Не рядко някой не е в правото си да постъпва по един или друг начин спрямо нас, но помислете добре за двата варианта на реакция от ваша страна. В единия случай се опитвате да се изкарате жертва и искате да вгорчите живота на този, който е направил същото с вашия. В другия просто си казвате, че така е трябвало да стане и продължавате напред, без излишно хабене на нерви и емоции. Със сигурност вторият вариант е далеч по-щадящ и каращ ви да осъзнаете незначимостта на много ситуации, които вие виждате като твърде важни. А те наистина не са.

Защото в крайна сметка всеки има право на избор и когато изборът на този срещу теб те засяга, най-доброто решение е хубаво да помислиш върху случващото се и ако то не е „на живот и смърт“, просто да се оттеглиш. И това оттегляне няма да бъде провал, бягство или слабост, а точно обратното. То ще е сила и мъдрост, знание и разбиране. Пълна осъзнатост и цялост можем да постигнем само тогава, когато сме готови да приемем всичко и да вдигнем глава след цялото това приемане на всичкото. Без срам. Без чувство за поражение. Без тъмни мисли.

Смирението е светлина в ума и сърцето ни. То е разбиране и чувстване на Бог, на силата на Вселената. Именно то ни дава ясна представа за самите нас. За незначителността ни. За това, че превръщаме дребните спънки в големи проблеми и така започваме да обитаваме един фалшив наш си свят, който няма нищо общо с действителността.

Най-елементарният пример- уволняват ви неочаквано. По-голямата част от вас ще превърнат тази случка в събитието на годината или на десетилетието, ще говорят и говорят отново за случилото се, ще се оплакват и разнищват ситуацията до край множество пъти. Ще има и такива, които просто ще приемат несправедливостта, ще я оставят в „кашона“ със случки от живота си и ще продължат към новите събития по пътя им. Ако още на следващия ден започнете да си търсите работа, без да поглеждате назад, шансът ви да запазите себе си и хармонията в живота си е в пъти по-голям, отколкото ако тръгнете да търсите справедливостта, не искайки да се показвате примирен.

Да си смирен не означава да си примирен. Ще се примириш, ако си останеш без работа за дълго време, само съжалявайки се. А смирявайки се ще запазиш мира в душата си, баланса и мъдростта си. Всъщност, не можеш да бъдеш смирен, ако не си поне малко мъдър и най-вече, ако не си намерил себе си.

Някои хора търсят себе си цял живот и пак не се намират. В стремежа си да бъдат борбени, целеустремени, вечно търсещи и искащи, не предаващи се и вечно усмихнати, губят това, което са. Губят слабостта си, в която няма нищо срамно. Всеки трябва да плаче понякога и да знае, че животът не ни поднася само радости. Губят скромността и искреността си- качества, които в наши дни сякаш не се ценят, а са повече от ценни.

Смирението не е липсата на инициатива или желание да отстояваш себе си, собствените си възгледи и желания. То обаче съществува, за да ни напомни, че само, когато сме готови да приемем всичко случващо се в живота ни без протест, ще можем да продължим напред много по-спокойни, уверени и мъдри. Някои неща не зависят от нас и когато ни се случат, освен, че трябва да имаме силата да ги приемем, трябва и да притежаваме волята да им се подчиним.
Смирение е да се чувстваш емоционално съкрушен, но да се оставиш на тези чувства. Защото те могат да те направят много по-добър и осъзнат.
Всъщност, за да бъдете малко по-смирени, не ви е необходимо друго, освен:

Да започнете да харесвате живота си и това, което имате, без да гледате в онова, което имат другите.

Да благодарите ежедневно за своя малък свят. И да помните, че щастието не се крие в големите, почти непостижими мечти, а в малките (за вас) и всъщност най-големи „неща“ в живота ви- да имаш покрив над главата си, храна на масата си, може би дете, семейство, партньор. Това е истински „голямото“ . И не, това не означава, че не бива да желаеш и друго, но не на всяка цена и непременно. Помнете, че ако нещо не идва в живота ви, просто не трябва да дойде. Има едни неписани закони, над които вие нямате власт.

Да вярвате, че всичко се случва за ваше добро. В живота на всеки има купища тъжни и страшни моменти, но ние не сме родени, за да се смеем постоянно. И всеки от нас трябва да мине и през хубавото, и през страшното, за да се смири. Да се почувства малък и слаб. И да приеме това. Само тогава ще стане по-голям и силен.