"Никой не иска да играе с мен"
 От съвсем малки учим децата си, че социализацията е добра за тях. Да търсят приятели, да се запознават с нови другарчета на площадката, да споделят играчки, да решават конфликти - репетиция за бъдещия им живот в социума. Рядко обаче предлагаме алтернативи и решения, когато има криза в общуването - детето няма приятели (понякога не смее да ни признае), не желае да се сприятелява или бива изключено от мини социума - детската площадка, градината.
Както внушаваме на детето, че е добре да е сред приятели и да бъде общително, трябва да му внушаваме, че е напълно наред, ако не желае. Децата трябва да свикват с негативните емоции, да ги приемат и да умеят да са сами, да скучаят. Това е много важно за самочувствието му, когато настъпят тези кризи. Защото те рано или късно ще дойдат. И колото по-рано, толкова по-добре. Защото в училището няма да сме до тях да ги утешаваме, нали? Но ако такова нещо се случи преди училищната възраст - всичко е в нашите ръце.
 Напълно е нормално детето да е по-интровертно, да има флегматичен темперамент, да не желае да е център на внимание - приемете го и действайте според това, а не според своите представи как трябва да бъде.
 Напълно е нормално детето да изпитва гняв към децата, които го отхвърлят, да е натъжено, да му се плаче и да се самосъжалява. Дайте му право да изпитва тези чувства и заедно ги преодолейте, за да изработите механизъм как да се справя само.
 Напълно е нормално също вас да ви дразни това, че детето ви е отхвърляно. Това е част от родителското его, което всеки притежава, и е много удачен момент и вие да си помислите защо се чувствате така. Дали не го свързвате с вашето детство.
Когато сте приели (а в последния случай - и отработили) тези нормални чувства, ще ви обземе спокойствие, гарантирам, и ролята на родител ще дойде естествено. Вие сте тези, които ще помогнат на детето да се справи, ще му предложите утеха, алтернативи, ще канализирате емоцията му. Тоеа е част от родителството и може да се справите.
Какво да правим, когато детето е отхвърлено от другите деца:
Утешете дете с прегръдка. Няма значение къде се намирате. Седнете, клекнете, ако трябва, на тротоара до него, и го прегърнете. Децата затова го споделят - за да се почувстват сигурни и обичани. Ако не получат очакваната реакция, просто ще спрат да ви споделят и това ще стане модел.
Приемете ситуацията с цялата сериозност на света, без да преувеличавате и драматизирате. Изслушайте внимателно и задайте въпроси, за да е ясна цялата картинка. Без това да проличава съмнение в думите, без да отсъждате кой крив, кой прав. Опитвате се да разберете какво е станало.
Размишлявайте заедно защо се е стигнало до отхвърляне - кой какво е казал/направил, другият защо така е отговорил/реагирал. Помогнете на детето да проследи логиката на събитията. Например: Непознати деца играят на нещо заедно, вашето дете се е приближило и е предложило друга игра. Те не се съгласяват и продължават без повече да му обръщат внимание. Често децата реагират агресивно и може да ударят някое от другите деца или да се опитат да провалят играта им.
Предложете алтернатива за този или евентуален сходен случай - нормално е децата да отхвърлят непознато дете в хода на течаща игра. Вариант за вашето би било да попита на какво играят и дали може и то да се присъедини. Ако го включат и играта им омръзне, може тогава то да предложи своята идея. Ако не го включат, да се отдалечи и да предложи на други деца своята игра, може да намери своя банда за игра. А може да се занимава с нещо свое, дайте тук идеи, за да не блокира, като приеме за нормално, че тези деца в момента на тази площадка не искат да играят с него, но това не са всички деца и това не е винаги, когато детето е на площадката.
Емпатията е ключово умение и благодарение на нея детето опознава и своите емоции. Като помагаме на детето да види от чуждата гледна точка, ние не му предлагаме да се примирява, да се насилва да е такова, каквото не е, само и само да се хареса, но да разбира защо нещо се случва така или иначе. Както възрастните, така и децата често реагират негативно, агресивно, отхвърлящо заради свои си страхове и травми. Те нямат нищо общо с нас и не бива да ги приемаме лично.
Неутрализирайте самосъжалението, което често се появява в такива моменти. Децата често казват: "Никой не иска да играе с мен, защото съм тъп, скучен. Другите са по-интересни, моите игри са тъпи. Аз съм грозна/нямам хубави играчки". Говорете на детето, че понякога това няма нищо общо с него самото, че то има свои достойнства, че то е интересно и има какво да предложи като идеи за игра. Дайте му примери за успешни заигравания на площадката или в градината, когато е било похвалено. Една провалена игра не бива да води до кардинални изводи и без да се напомпва излишно самочувствието му, както и без да се влиза в самосъжалителния му тон, може да бъде убедено в това.
Ако става дума за целенасочено изолиране от определена групичка и особено ако това става под надзор на учител, наложително е да поговорите с него и да се потърси диалог с родителите на тези деца. Тормозът рядко започва толкова рано, но се случва група деца да нарочат друго и да се държат наистина зле с него. Това никога не бива да остава без реакция от наша страна. |
Какво не бива да правим:
Да омаловажаваме ситуацията, особено пък ако се повтаря. Понякога преувеличават, понякога търсят просто внимание, понякога откровено лъжат, понякога отказват да търсят грешката в себе си, но това е съвсем нормално и с времето се учим да разпознаваме кога са искрени и кога - не. Във всеки случай, когато детето е видимо разстроено, трябва да го утешим и следвайки горните идеи, можем да открием истинската причина. Но в никакъв случай, ако детето каже "Никой не иска да играе с мен, нямам приятели", не можем да подминем.
Да реагираме гневно и твърде емоционално. Нито да се ядосваме на своето дете, нито на другите, нито да обвиняваме или да нападаме. Нито да изискваме то да се върне в неудобната ситуация от някакъв криворазбран стремеж да му дадем житейски урок. Разумно и чрез говорене, отдалечаване, ако трябва, от ситуацията, но спокойно и разумно трябва да е всичко.
Да се разправяме с децата и да им търсим сметка защо са изключили детето ни. Аз лично никога не говоря на чуждо дете в отсъствие на родител, освен ако не е някаква сериозна и застрашаваща ситуация. Дeцата трябва да се оправят сами помежду си, с техния ресурс и емоции, на техния език. Не можем да предпазим детето си и не бива да реагираме вместо него, правим му само лоша услуга. Можем само да бъдем негов пристан и утеха, негов коректив и авторитет, но не като рушим неговия и отнемайки му възможността да получи своя урок само.
Децата отрано трябва да разберат, че това се случва в живота, че невинаги ще бъдат харесвани и популярни, че винаги ще срещат хора, които ще ги отхвърлят, и вероятно, съзнателно или не, те също ще изолират хора, които копнеят да са в компанията им. Но да се каже единствено "Такъв е животът" не е роля, която изчерпва нашата реакция като родители. Да, животът е такъв, но ние трябва да ги научим как да се справят. Не от нашата гледна точка и нашия опит - независимо дали имаме много приятели и сме популярни, или сме затворени и интровертни, а според техния темперамент, както те ни подсказват за приемливо. Нашият опит не бива да бъде натрапван, но от него извира нашия авторитет и той е опорната ни точка за всичко. Трябва обаче да си даваме сметка и да бъдем отворени към тях, към тяхното време. |
Коментари
2022-11-16 #2  Инна Георгиева Здравейте, ние родителите можем да сближаваме децата като излизаме някъде на сладкарница заедно, на кино също така. Защото към днешна дата най-често те въобще може да не са се виждали пред блока, както бе при нас. В първите месеци в училище си иска време за нагаждане.
2022-11-13 #1  П.Вълчева Здравейте, дъщеря ми е в първи клас и всички момичета и отнемат съответно момичето,с което се е заиграла и после я отбягват.Не я пускат в компанията на останалите,не я канят на рождени дни.
Тя се принуждава даже да се унижава .Тя е много емоционално и контактно ,жизнерадостно дете.
Какво бихте ме посъветвали да и говоря и как да действам в подобна,неприятна ситуация?
Благодаря ви предварително!
|
|
Неделя 24 Септември 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Кошмарите
По-голяма част от сънищата служат за защита на пълноценната ни почивка, от която организма ни се нуждае....
  Телевизионната зависимост
Все по-често релаксираме пред телевизора, използваме електронната кутия, за да ни приспива, гледаме към...
 Приятели с „екстри”
Това не е само заглавие на нашумял напоследък филм, а вид отношения, които стават все по-предпочитани......
  Какво трябва да учат децата в училище?
Че образователната система е в криза, това е повече от ясно. Но не е кризата само в нашата родна главоблъсканица,...
 Щастливо ли е детето ви?
Какво искате за децата си? Да ги облечете добре, да ги нахраните, да ги образовате? Да ги научите на...
  Кошмарите - II
Нараняване и смърт – независимо от ужаса, който предизвикава, разкъсването на тялото ни, най-често има...
  Омъжена за родителите му
Омъжена уж за Него, но по всички важни въпроси преговаряте с родителите и те всячески участват във вашия...
 Майчинството - една отворена рана, която променя живота ни
Обядвахме веднъж, когато дъщеря ми неангажиращо спомена, че с партньора й обмислят „започването“ на семейство:
-...
  Бал с маски
В ежедневието си срещаме стотици хора с най-различни маски, носени в зависимост от това, което правят....
 Дъщеричката - принцеса
Децата са радост за родителите, а момиченцата – красота и радост на квадрат. Какво удоволствие е да обличаш...
 Истините, които ни приземяват
Позитивното мислене за живота има и обратна страна. Ето, сядате, правите си една малка равносметка и...
 Съседите – повече от приятели
Да си съсед е нещо повече от това да си врата до врата с някого, да делите разноски по входа на блоковото...
  Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
Труден ден на работа, проблеми с прекия началник, после трафика, съседката от долния етаж, която продължава...
 Оптималното тегло при децата и ролята на родителите - II
Необходим е добър пример
Детето се учи до голяма степен от примера на родителите си, така че всяка...
 Мъжът МИ/жена МИ
Чувството за собственост по отношение на партньора или приемането му за даденост подлагат на изпитание...
  Децата и водата
"Дали да давам на бебето вода? От коя възраст и каква вода да давам? Колко вода трябва да пие детето?...
 Деструктивното чувство за вина
Угризенията на съвестта човъркат като малко червейче съзнанието ни. Независимо колко сме големи тези...
 Как да си спечелиш втора среща?
Има мъже, които, като ги видиш, просто искаш да продължаваш да ги виждаш. На първа среща, на втора среща,...
  Какво искат да виждат мъжете в нас?
Непрекъснато четем анкети на тема “Какво харесват мъжете в една жена?”. Отвсякъде ни заливат с проучвания...
  Има ли нужда да съблазняваме собствения си съпруг/приятел?
След месеци, след години... любовта се засилва, избухва, изгаря, приятелството се задълбочава, навиците...
 Съкровищата на малките "нещотърсачи"
Топчета, гума от счупен камион, стара опаковка от дъвка, перо и острилка...прилича на останалото от страни...
 "Подаръци ще има за всички от сърце..."
С наближаването на Коледа бавно, но сигурно ни обхваща онова вълшебство, което помним от детските години....
 Детето играе край нас - да му осигурим условия
Играта е важна част от детското развитие, особено на най- малките. За да играят пълноценно, им трябват...
  За мъжете с любов
Не, това не е статия за мъжете. Тъкмо обратното. Може би има какво още да научим ние нежния пол. Ще се...
 Тематичната сватба - някои свежи и модерни идеи за съвършената сватба
Сватбите не са това, което бяха. Или поне вече не изглеждат по начина, по който изглеждаха до преди десетина...
  За и против детската градина - I
Всяка майка се изправя пред този избор. Някои от нас - поради необходимост. Други - защото смятат, че...
 За малките неудобства
Колегата днес е наистина очарователен – слиза от новата си кола, носи се с големи крачки с лъскавите...
 Къде се крие истинският смисъл на любовта?
„Първият признак на истинската любов у мъжа е липсата на смелост, а у жената – смелостта“ – Виктор Юго
...
  Когато мъжът си остане вкъщи...
Понякога така се случва, че ни предлагат наистина отлично място или неустоимо повишение. По- голямото...
  10 мита в общуването, в които продължаваме да вярваме
Днес отдаваме голямо значение на комуникацията. Страх ни е да помълчим. Особено, когато сме с някого....
 Валдорфската педагогика - прозорче към детската същност
„Да възприемем детето с уважение,
да го възпитаме с любов,
да му дадем свобода.“ – Рудолф Щайнер
Наред...
  Леност или липса на смисъл
На една родителска среща, учителката на моя син каза: „Детето ви е много интелигентно, но за съжаление...
 Второ дете? Не е толкова трудно, колкото изглежда
Колко деца имате? Ако са две, по-малък е шансът да поискате още едно. Ако обаче имате само едно и то...
 Любов без маски
В малките проучвания за връзките, които правя, най- често ми съдействат приятелките. Докато си говорихме...
  За какво да НЕ говорим пред него - II
Има и такива теми, които са болезнени или неудобни, но и които не бива да отбягваме дълго време.
Външният...
|