Детето се нуждае от постоянна топлота и ласки, грижи, погалване по главата и целувка, за да мине ожуленото коляно, поощрение. Обичаме го не за това, което е прави или казва, а за това, което е. Въпреки това би било наистина чудесно, ако в речника му се появят думички като „благодаря” и „моля”.

За да ги казва, детето трябва да ги чува.
Личният пример е най-добрият начин за усвояване на нови знания. В ранна детска възраст децата постоянно копират поведението на околните. Ако родителите се държат мило помежду си, любезни са и си благодарят, думичката лесно ще излезе и от детската уста. Освен помежду си родителите трябва да благодарят и на детето. Когато заедно с майката прибира разпилените играчки, когато подава чашката си за вода, родителят не бива да забравя да му благодари. За малчугана няма нищо по-естествено от това да последва родителското поведение и на свой ред да каже „Благодаря!”. Усмивката и доброто настроение при използването на тази дума, са обстоятелства, спомагащи нейното усвояване. Детето вижда, че това е нещо добро и хубаво, нещо, което кара мама и тате да бъдат щастлива. Ако обаче родителите не използват тази дума, тя ще бъде чужда и непозната и за детето. При него ще липсва инстанцията, от която да научи ценността и тежестта на изказа. Много деца приемат, че щом мама и тате не правят така, значи то не е от значение.

„Кажи вълшебната думичка, за да ти дам шоколад!”
Вълшебните думички са всички онези думи и изрази, които правят речта ни приятна за ухото. Те са начин да получим лесно поисканото и да създадем добро впечатление за себе си у хората. Приучаването да се използва думата благодаря може да се случи под формата на игра. Светът на детето така или иначе е населен с приказни герои, феи-магьосници, вълшебни пръчки и еднорози. Използвайте този факт. Защо да няма и вълшебни думички. Казвайки „Благодаря!”, то получава това, което иска, бива погалено или му се усмихваме. Важно е родителят да подчертае положителните последствия от използването на думата. С малко повече въображение, след като каже „Благодаря!”, от ухото му може да се появи монета, сред играчките му – нова книжка, в коридора – елха... Тънкостта е в това случващото се да не се приема като самоцелна награда. Вие не подкупвате детето си, а го учите да бъде любезно.

Не изнудвайте детето!
За изненада на всички, малчуганите са склонни да проявяват такъв инат, на който дори някои възрастни не са способни. Те могат да седят в часове наказани в ъгъла и пак да не кажат поисканото. Подходът с добро винаги е за предпочитане пред налагането със заповеди и наказания. Ако се опитвате да изнудвате детето да каже „Благодаря!” и го заплашвате, че в противен случай няма да гледа телевизия, може и да не стигнете до споразумение. По-скоро ситуацията ще бъде добре запаметена в детското съзнание и думата всеки път ще се асоциира с това неприятно усещане. За да влезе трайно в детския речник, думичката трябва да бъде изречена естествено и не под външен натиск. Тя е като нов език. Когато възрастните учат чужд език, се нуждаят от време, за да преодолеят езиковата бариера. Но поставени в екстремни обстоятелства, те забравят всякакви притеснения и думите просто се изливат. Любезните думи в детския речник се появяват на същия принцип. Детето трябва да усети вътрешна потребност да ги използва, да има причина за това и само да благодари на някого за проявено отношение или действие.