От всички негативни емоции тъгата най-трудно може да се опише – тя не е остра болка или пристъп на страх, които лесно могат да се разпознаят. Това е подтискащо чувство, което ни кара да страним от другите хора и да се затворим във вътрешния си свят. Може би заради това тъгата се възприема от обществото по-отрицателно дори и от агресията, като нещо което ни пречи да бъдем успяващи, харесвани и щастливи. Дори актовете на агресия в някакъв смисъл са „по-социални” отколкото просто да бъдем вглъбени в себе си.

Заради това умишлено се опитваме да подтискаме тъгата, смятайки, че тя ни действа разрушително. Истината обаче е точно обратната – тягостните мисли съвсем не ни водят към деградация, а напред. Защото единствено чрез тях можем да си дадем сметка, каква е причината да не се чувстваме щастливи и как можем да променим това.

Ако сме тъжни, това обикновено означава, че нещо хубаво е изчезнало от живота ни или просто не се е появило. И дори да се крием зад вечния позитивизъм и фалшивите усмивки, този факт няма да се промени. Тъгата обаче ни кара да си задаваме въпроси и да анализираме случилото се. Често в нас първо се надига възмущение, разочарование и гняв към този, който ни е наранил. Когато този емоционален коктейл обаче премине, започваме да виждаме логиката на събитията и собствените си грешки. Това ни дава възможност никога повече да не ги повтаряме и да действаме правилно, дори да си върнем изгубеното.

Но понякога животът е жесток и ни отнема най-скъпото – завинаги. Спомените и равносметката са непоносимо болезнени, затова повечето хора предпочитат да подтиснат чувствата си. Така обаче тъгата никога не може да ги напусне. Единственият начин да се избавим от нея е като отворим сърцето си и да изживеем своята загуба – цялата, до последната капка. Трябва да си дадем свободата да поплачем, да преминем през самосъжалението и негодуванието. Това не е лесен начин на лечение, но затова пък е ефективен. Нужно е търпение, за да измием и прочистим раната си – процедурата е болезнена, но без нея болното място ще се инфектира.

А дали това е депресия?
Често тъгата и депресията се смятат за тъждествени понятия. Да, между тези две състояния наистина има пряка връзка – неизживяната тъга се превръща в депресия. Точно, когато си мислим, че със силата на волята сме надвили лошите спомени, ни наляга необяснимо усещане за вътрешна пустота и собствена ненужност, безсъние, дори и суисидни мисли. Това е цената на бягството от негативните емоции. Защото преди всичко, способността да изпитваме тъга, болка и съмнение означава, че все още сме живи и се борим за щастието си. Въпреки всичко.