Тъгата като необходимост
 От всички негативни емоции тъгата най-трудно може да се опише – тя не е остра болка или пристъп на страх, които лесно могат да се разпознаят. Това е подтискащо чувство, което ни кара да страним от другите хора и да се затворим във вътрешния си свят. Може би заради това тъгата се възприема от обществото по-отрицателно дори и от агресията, като нещо което ни пречи да бъдем успяващи, харесвани и щастливи. Дори актовете на агресия в някакъв смисъл са „по-социални” отколкото просто да бъдем вглъбени в себе си.
Заради това умишлено се опитваме да подтискаме тъгата, смятайки, че тя ни действа разрушително. Истината обаче е точно обратната – тягостните мисли съвсем не ни водят към деградация, а напред. Защото единствено чрез тях можем да си дадем сметка, каква е причината да не се чувстваме щастливи и как можем да променим това.
Ако сме тъжни, това обикновено означава, че нещо хубаво е изчезнало от живота ни или просто не се е появило. И дори да се крием зад вечния позитивизъм и фалшивите усмивки, този факт няма да се промени. Тъгата обаче ни кара да си задаваме въпроси и да анализираме случилото се. Често в нас първо се надига възмущение, разочарование и гняв към този, който ни е наранил. Когато този емоционален коктейл обаче премине, започваме да виждаме логиката на събитията и собствените си грешки. Това ни дава възможност никога повече да не ги повтаряме и да действаме правилно, дори да си върнем изгубеното.
Но понякога животът е жесток и ни отнема най-скъпото – завинаги. Спомените и равносметката са непоносимо болезнени, затова повечето хора предпочитат да подтиснат чувствата си. Така обаче тъгата никога не може да ги напусне. Единственият начин да се избавим от нея е като отворим сърцето си и да изживеем своята загуба – цялата, до последната капка. Трябва да си дадем свободата да поплачем, да преминем през самосъжалението и негодуванието. Това не е лесен начин на лечение, но затова пък е ефективен. Нужно е търпение, за да измием и прочистим раната си – процедурата е болезнена, но без нея болното място ще се инфектира.
А дали това е депресия?
Често тъгата и депресията се смятат за тъждествени понятия. Да, между тези две състояния наистина има пряка връзка – неизживяната тъга се превръща в депресия. Точно, когато си мислим, че със силата на волята сме надвили лошите спомени, ни наляга необяснимо усещане за вътрешна пустота и собствена ненужност, безсъние, дори и суисидни мисли. Това е цената на бягството от негативните емоции. Защото преди всичко, способността да изпитваме тъга, болка и съмнение означава, че все още сме живи и се борим за щастието си. Въпреки всичко.
|
Коментари
2011-10-10 #6  Наталия Мариова Съгласна съм, че чувствата трябва да се изживяват, а не да се потискат. Дори това да означава известно време да не си толкова усмихнат, колкото другите очакват да бъдеш. 
2010-12-19 #5  iliqna kondova Помагате много благодаря ви!
2010-12-18 #4  Eftimiya Прекрасна статия!
Мисля, че ще ми помогне точно сега, когато отново съм тъжна - самосъжалявам се, мисля за това, колко съм ненужна.
2010-12-05 #3  Галя Статията е чудесна,Искра! Наистина е жестоко да загубиш скъп човек Депресията е неизбежна/ за нормалните хора/,но не е непреодолима. Аз също бях в това положение, но вече е минало. Как ще се чувстваш, зависи от теб и от обкръжението ти. Горе главата! Желая ти успех!
Много ми допада и коментара на ани, много точно го е казала.Ако желаеш, пиши ми на e-mail: velizara1961@abv.bg
Мисля,че ще ти бъда полезна и ще се радвам да се запознаем. 
2010-12-04 #2  Инна Георгиева Да бъдеш тъжен или щастлив е личен избор и нищо повече.
Статията е прекрасна, Искра 
2010-12-04 #1  ani Но понякога животът е жесток и ни отнема най-скъпото – за винаги. Това е неизбежно,но трудно го преосмисляме и затова страдаме и потъваме в депресия....Който е силен продължава...а другите оставаме и страдаме 
|
|
Събота 1 Април 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Защо сме толкова груби с децата си?
Наскоро станах свидетел на една сцена, в която един баща беше много груб сутринта, докато оставяше дъщеря...
  Цената на свободата
Свобода и независимост – това са две неща, към които винаги ще се стремим. Да бъдем свободни означава...
  Как да се спасим от нездравото любопитство на роднините?
Семейството и роднините са най-близките ни хора, но въпреки това именно те понякога могат да ни причинят...
  Деца пред компютъра
Компютри, игрови конзоли и прочие електронни джаджи – често децата ни искат и получават такива подаръци,...
 Излизане по женски
В излизането по женски има особено очарование. В чисто дамския формат сме сто процента волни и истински....
 Сама на Коледа? Не е толкова страшно - идеи от нас за една несамотна Коледа
Ами и така се случва понякога - една жена в разцвета на силите, ума и красотата си, да е необвързана,...
 Ритуали от началото на връзката, които да задържим във времето
Има ли рецепта за щастие, когато сте двама? Обикновено сами за себе си знаем кои неща ни правят щастливи...
 В навечерието на сватбата – някои важни въпроси
Кои са първите ни асоциации когато чуем „сватба” – радост, еуфория, купон, красива булка, любов, любов...
 Един малко по-различен "списък за ваканцията"
Италианският учител Чезаре Ката от малкото италианско градче край морето - Фермо, през 2015 г. даде на...
 Защо майките трябва да слушат единствено бебето и инстинкта си?
Днес навсякъде се раздават съвети за майките, бебетата, отглеждането им и дори за ранното им интелектуално...
  Как да преодолеем загубата на близък?
Когато стане дума за загуба на скъп човек, никога не можем да сме напълно подготвени. Въпреки че смъртта...
 Тайните на семейното пътуване за коледните празници
С наближаването на декемврийските празнични дни, много хора избират да пътуват (дали ще е при роднини,...
|