Жените, мъжете и техните пари

Жените, казват, сме имали известна слабост към богати мъже. Някой може с лекота да обвини действителността – меркантилна и обедняла духовно, тя превръща мъжете в очите на жените в ходещи банкови сметки. Но ако погледнем назад във времето, ще ни направи впечатление, че състоятелните мъже винаги са били обект на внимание и усилено търсене на пазара на любовта.
Кое кара една жена винаги да обръща поглед към богатите мъже край нея? И колко може да трае една връзка, основана на този избор, а дали тя винаги свършва с добър край?

Като в много голяма част от междуполовите отношения, така и в този случай, тихото гласче на праисторическите инстинкти понякога доста отчетливо диктува модели на поведение. Жените винаги сме предпочитали за баща на поколението си стабилни и перспективни половинки, които да гарантират оцеляването на семейството. И тук играят роля различни критерии като: външният вид, тембъра на гласа дори, изпъкването пред конкуренцията в ухажването, не на последно място – богатството.

Финансовата увереност влияе силно и на мъжкото самочувствие, по същия начин, по който действа външният вид на женското самочувствие и често двете се приравняват – мъжете са привлечени от външността, жените – от състоянието. Обществото обаче приема двоен стандарт – осъдително е жена да се обвърже с мъж, само заради парите му, но ако мъж се ожени заради красотата и хубавото тяло – това се приема с насмешка, може би, но не и с обществена критика. И фактите са налице – моделки и милионери, ( фолк )певици и спортисти, и обратното, не само у нас, но и по света.

Колко интелектът играе роля? Прието е днес да се смята, че богатите привличат единствено глупави жени, които нямат друга перспектива пред себе си, освен тази – да се оженят и така да осигурят бъдещето си. Умната жена обаче знае, че богат не се става лесно. Макар в днешно време зад забогатяването често да се крие съмнителен морал и ако не престъпни, то поне на ръба им, действия. Както и да стоят нещата – забогатяването изисква набор от лични качества като инициативност, увереност, добра самооценка, предприемчивост, силна воля, талант, интелект, макар той да се бърка често с обикновената хитрост. Така стигаме до комбинацията – богат и успял. А тя притежава непреодолима притегателна сила.

Изборът на жената говори и за самата нея. Ако изберем богат мъж, означава, че малко или много сме преборили и значителна конкуренция. Или продължаваме да го правим постоянно заради все по- младите и все по- красивите от нас. Тези битки допринасят и за нашето самочувствие. Усещането за социален престиж блазни не една и две жени. Да е обект на завист е движеща сила за много от нас и често заради това си струва всичко.

Звучи много оправдано дотук и напълно в реда на нещата. Така е било и винаги ще бъде. Много млади момичета приемат безрезервно това статукво и превръщат в мисия на живота си намирането и задържането на мъж, който е достатъчно богат да им осигури лукс и социален престиж. Това се превръща в самоцел. Занемаряват образованието си и личностното си развитие за сметка на най- силния си коз – външния вид. И ако думата, която идва наум е „златотърсачки”, да, може би в по- голямата си част, те са именно такива. Намирането на богат мъж – житейска мисия номер 1.

Но „златният” медал има друга страна. Богатият мъж предлага опцията „домакиня” пред една жена, уморена от 10 часов работен ден на непрестижна работа (нали е занемарила образованието и развитието си ). Че и престижна да е работата, умората пак се появява. Всяка една работеща жена знае, че ако иска да постигне нещо сериозно в кариерата си, тя трябва да работи двойно повече от колегите си мъже, и да е винаги на висотата на токовете си. Но една такава жена, която намира сигурност и обезпеченост, намира и повече време за семейството си, особено ако намесим и децата. Двама работещи родители вечно бързат, вечно нямат време, графиците са луди и се менят всяка минута, а всички знаем, че децата имат нужда от качествено прекарано време, което родителите да им отделят ежедневно. Причината обикновено това да не се случва е именно финансова, ако не е базирана, разбира се, на чисто неосъзнаване на родителската отговорност.

Плаща ли обаче жената цена за избора си? Да, приказката може не само да свърши, а неочаквано и необратимо да се превърне във филм на ужасите.

Финансовата зависимост. Точно това се случва когато прекалено дълго разчитаме някой да ни издържа. Помним как сме искали джобни от родителите си всеки ден и с всеки ден съпровождащото чувство става все по- мъчително. Почти същото е, особено ако мъжът не е достатъчно галантен, за да оставя дискретно нескромна сума или да покрива лимитите на кредитните карти. Да, не е задължително „богат” да върви с „тактичен” и „дипломатичен”.

Край на свободата. „Богат” може и да не означава „добър човек”. Защо намесваме добротата ли? Защото, ако един мъж постави нещата така: „Или ще правиш, това, което ти казвам, или ще те заменя с по- послушна”, а жената ги приеме с мисълта: „Ще бъда послушна в името на…( на ежемесечните разходи по себе си, на почивките и екскурзиите, на децата ), то тя не е само финансово зависима. Твърде много безусловни компромиси водят до духовно и личностно обезличаване, до сляпо подчинение.

Страхът. В честите у нас случаи, когато богатството е със съмнителен произход, а бизнесът на мъжа се движи в сенките, страхът се оказва пръв спътник на жената. Наскоро гледах едно предаване, посветено на точно тези жени, обвързани с престъпници, от които изкопчване няма. Подмамени с мечтите за лесен живот, те се оказват в плен на собствената си амбиция и след известно време и осъзнаване на действителността, вече с деца, те разбират, че „лесният живот” не е нищо повече от капан. Или както се казва: „от злато, но клетка”. Зависими заради децата и финансово, заплашени по всевъзможни начини и неспособни да се доверят на властите.

Някои казват: „Не се жени за генерал, а за лейтенант и му помогни да стане генерал”. Възможността да не се обвържем с богат, а с амбициозен мъж, който има нужните качества да стане богат, а с него – и ние, никак не е лоша идея. Но ставайки накрая генерал, дали ще му се доще, особено около кризата на 40те, да ни замени с някоя „златотърсачка”? И заради новото си социално положение да реши, че му подхожда ново украшение? Твърде вероятно е. Забогатяването обаче в тези случаи е семейно, общо и ние също разполагаме с независимост и възможност да тръгнем по свой път, а не се оставим друг да ръководи живота ни.

Други се спират на компромис: „Не искам да е богат, искам да е по- богат от мен”. Тази цел е реалистична, носи по- малко потенциални щети във времето и можем да отнесем към целокупното женско войнство. Еманципирани или не, за голямата част от жените е удовлетворително, мъжът да има по- високи доходи, за да има възможността да бъде кавалер, поне в началото, докато ухажва. така тя ще се наслади на усещането да е глезена и това ще я поласкае. После да поема по- голямата част от семейните разходи, докато жената да има доходи колкото за дребни покупки около себе си, дома и децата. И честно казано, както повечето жени, и аз не виждам нищо лошо в това.