Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Стига с това послушание!


Когато децата не са послушни, това не е толкова страшно


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"Ако слушаш, ще има награда", "Толкова те обичам, ти си най-послушното дете". Едва ли някой не е произнасял тези реплики поне веднъж в родителския си стаж. Понякога толкова отчаяно молим за частица, поне малко послушание в критичен момент, че сме готови на всякакви средства – от заплахи до обещания и изнудване. Това право ни дава властта, която имаме над децата си. И както е редно с всяка власт – има злоупотреби, има и бунтовници. А в случая с децата и родителите - и не малка доза его.

Има три основни фундамента, за които сме длъжни да се погрижим като родители – безопасността, образованието, ценностите. Но и над трите важи един основен закон, който направлява възпитанието – послушанието от страна на децата.


Приемаме за аксиома детето да слуша родителя, той е безпрекословен авторитет. Ние просто трябва да се наложим, а те просто трябва да ни слушат. Така се върти светът. Но много от най-малките деца днес нямат страх от нищо и никой, слушат само собствените си интереси и желания. Някъде нещо се къса. И много от рано. Децата се ползват със повече свобода от когато и да е било, с повече отварящи съзнанието технологии, а родителите се лутаме между новите принципи на либералното образование и вкоренените ни от поколения принципи за строга дисциплина. В повечето време обаче чувстваме, че губим пълен контрол и сме безпомощни. А сред децата се ширят агресия, насилие и неоправдан гняв и инат. Послушанието отива там, където са добрите намерения – по пътечките към ада.

Но какво, ако това, че детето не е послушно, не е толкова страшно. Какво ако в непокорните и необузданите се крият бъдещите лидери, учени и пионери на новото време?


Едно голямо уточнение: отговорът не е либералното възпитание. Да не очакваш безпрекословно послушание не означава да не възпитаваш изобщо. Отговорът не е деца без авторитети, без очертани граници, без намеса в поведението. Не е дългосрочно добре да бъдем приятели с децата, да се стремим единствено да им се харесаме, без да им представим дори за миг нашата по-зряла и опитна гледна точка. Не, либералното възпитание не е отговорът, то ражда неблагодарни и самодоволни деца, които нямат вътрешна норма за редно и нередно, което е в същината на морала ни.

Как тогава да подхождаме към непокорните и необузданите. Как да ги възпитаваме така, че хем да не ги пречупваме и да пазим духа им, хем да имат границите, които последователното и целенасочено домашно възпитание поставя за тяхно добро.




Безопасността е първото, през което всички трябва да минем. Основни неща като пипане на котлони, бъркане в контакти и т.н. са ясни. Децата обаче са все по-безстрашни и безразсъдни извън битовизма, защото твърде много ги обезопасяваме и те нямат представа за истинска опасност и риск. А имат ли нужда - определено. Адреналинът е хормон, който е с много важна функция от съвсем ранна възраст. Ако детето не получава дозите риск и страх, не опознава реакциите си в дадени ситуации, с които рано или късно ще се сблъска. За сметка на това – гледат филми с насилие, игри с насилие и куп клипчета из интернет, за които ние изобщо не подозираме. Нека оставим детето на площадката и наблюдаваме как се справя само – да качи стълбите, да се изправи на пързалката, да се затича и да ожули коленете. Нека опознава границите на физическия си свят реално, за да не го търси виртуално. Защото този родител, който твърде често и необосновано предпазва, ще получи крайни действия и даже не говорим за послушание, а за вслушване, респект, морални граници.



Образованието е следващото нещо, което разделя родителите и ги изправя пред принципите им. Децата не са наше продължение, проекция на нашето его – те имат право на свой път, на свой живот и избор на професия. Тяхно право е да искат да са преди всичко щастливи, отколкото успели. Щастието трябва да стои в основата на образованието, опознаването на възможностите и талантите, радостта от откривателството, естествената любознателност и право на грешки. Отговаря ли на всичко това нашата образователна система? Не. Всяка система се стреми да унифицира тези, които я изграждат, да ги синхронизира и убеди, че различното е повреда в хармонията. Статукво, което отдавна е компрометирано. Имам дъщеря в трети клас и не мога да я убедя, че трябва да изкарва отлични оценки, предвид състоянието на образованието ни. Но трябва ли децата да учат, каквото харесват, да следват само сърцето си и да нехаят за домашните, ходенето на библиотека, писането на курсови работи и извънкласните проекти. Не, и това не е отговор. Но да учи всичко за еднакво висок успех, да е винаги съгласно с учителя и да не задава въпроси - това също не е честно спрямо тях. И съвременното образование се променя, макар и бавно у нас. Реномираните университети очакват ученици-личности, ученици с извънкласни интереси и постижения, участващи в доброволчество и обществено значими инициативи. Днес има иноватори и изобретатели на под 20 години и те определено не са се старали да имат високи оценки във всичко, а са намерили това, в което са добри, и са получили възможност да се изявяват точно в него.



Послушанието за ценностите, които искаме да възпитаме. Още от бебета, ние се опитваме да внушаваме правила и представи за възпитанието. От къде сме толкова сигурни, че е правилно всичко, на което искаме да учим децата си. Ние успешен продукт ли сме на възпитанието на родителите си? Когато имаме деца на свой ред, излизат всички пропуски, всички добри неща. А спазваме ли собствените си принципи самите ние? Всеки родител иска детето му да е по-добър човек, по-щастлив и успял от самия него и се стараем, боже, колко се стараем! Въпреки че съмненията и вината ни дебнат, въпреки многото специалисти и теории, които толкова ни объркват. И може да сме малко счупени всички, но не искаме това за децата си. И все пак го правим. Изискваме от тях да слушат, да потискат поривите си и желанията си, без дори да им дадем шанс да ги разберем, опознаем. Приемем. Ограничаваме емпатията и чувствителността, защото е "лигаво", а после искаме да споделят чувствата си с нас. Ограничаваме енергията им, а после искаме да са инициативни и амбициозни. Оформяме си според това, което очакват другите, а не ги учим да бъдат себе си. Вместо да ги принуждаваме в ценности, които постоянно поставяме под съмнение, по-честно би било да бъдем пример, който да върви с тях през годините и фазите им. Да бъдем искрени с тях, че не е лошо да имаш слаби моменти, че искаш да те оставят на мира, че не си супер герой и никой не трябва да го иска от теб. Ако сме били достойни примери, вместо деспотични проповедници, ще ги запазим близо до себе си и след като ни няма.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Да научим детето да играе само
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· За какво да внимаваме при избор на детско яке
· Тротинетка за всяко дете – как да изберем
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
Понеделник
4
Март 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Не ме запознава с приятелите си
Имате любим и всичко помежду ви е прекрасно. Минават обаче месеци, откакто сте заедно, но той така и...
В търсене на мъжките чувства
Казват, че на мъжете не може да се разчита, че са егоистични и съвършено безчувствени. Разбира се, това...
Възможен ли е баланс между работа и семейство?
Няма как да оспорим факта, че разумните хора са онези, които винаги намират златната среда. Балансът...
За предразсъдъците без гордост - I
„Тя е със страхотна фигура и се усмихва на всички, млада е, а вече е главен мениджър”. Зад този неприятен...
Повече увереност в епохата на социалните мрежи
Социалните мрежи и нашата податливост към изкушенията за бърза популярност в тях извадиха и най-хубавото,...
Какво се питат първо хората, когато се запознават с вас?
Разбира се, за третия всички сме много наясно – дали сме потенциални партньори. Но в самото начало, когато...
Излизане по женски
В излизането по женски има особено очарование. В чисто дамския формат сме сто процента волни и истински....
Изумителни детски площадки от Дания
Скандинавските деца се сочат за пример в много отношения - и по интелектуално развитие, успехи в училище,...
30 юли - Международен ден на приятелството
30 юли като Mеждународен ден на приятелството се отбелязва от 2011 година по решение на Генералната асамблея...
Един малко по-различен "списък за ваканцията"
Италианският учител Чезаре Ката от малкото италианско градче край морето - Фермо, през 2015 г. даде на...
Защо е важно да водим децата на културни мероприятия от съвсем малки?
Има някакво разпространено мнение, че малките деца не разбират от изкуство. Че културните мероприятия...
Как да подготвим малка, но достатъчна чанта за уикенд в планината
Може да се каже, че кратките семейни уикенди са дори по-трудни за организиране от по-дългите двуседмични...
Как сами вдигаме бариери пред себе си и пречим другите да ни опознаят?
Често се чувстваме неразбрани и ние самите не разбираме околните. Лично за мен това е проблем, който...
Как вкопчването пречи на любовта
Раздялата с любимите хора е мъчно, болезнено преживяване. Стари приятели, любовници, съпрузи, дори малките...
12 юни - Световен ден против детския труд
Много хора споделят мнението, че колкото по-рано научиш детето си на труд, толкова по-отговорен, самоуверен,...
Думите, които спасяват всяка връзка
Казват, че в любовта трябват дела, не думи. Със сигурност е така – каквото и да си говорим, ако не действаме...
Абитуриентските балове – за и против
Дойде ли времето на абитуриентските балове, започва задължителното „за“ и „против“ тях. Мненията се поляризират,...
"Мамо, да ти разкажа ли един виц?"
Може ли едно дете да се научи на чувство за хумор? Зависи ли от гени или единствено от темперамента на...
Любов - къде да те намеря?
Къде и как да срещна любовта – това е въпрос, който си задават много необвързани, самотни или просто...
Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
Децата, израснали в "стерилни" условия в градовете, по-специално в мегаполисите, имат слаба имунна система,...
Лекарства „на ръба” – антибиотиците
Първият в историята антибиотик е пеницилинът. Той е открит през 1928 г. от английския учен Александър...
Съкровищата на малките "нещотърсачи"
Топчета, гума от счупен камион, стара опаковка от дъвка, перо и острилка...прилича на останалото от страни...
Родителските фрази, които мразим да казваме, но всъщност не са толкова лоши
Случвало ли ви се е да се скарате твърде строго на детето си и след това да съжалите за изречените думи?...
Майката тигрица
Всичко опира до дозата – тя лекува, тя убива. Така е и с майчината любов и грижовност. Едни, иначе прекрасни...
Има ли възрастова граница за любовта?
Няма институция, която да издава акт за раждане на любовта. Tова чувство няма и кръщелно свидетелство,...
Очаквания срещу реалност в първи клас
За нашето семейство първи клас е вече минало. Минало, от което почти няма и спомен - не защото нямаше...
Наръчник на УНИЦЕФ подкрепя развитието на медийна грамотност у младежите
„Правото ми на мнение! Създаване на съдържание за социалните мрежи“ е ново теоретично помагало, което...
Тормозът в училище
Този текст е част от наръчника за родители "Как да предпазим детето си от престъпление" на МВР. Целият...
Отличителните белези на идеалния мъж
Идеалният мъж вероятно не съществува в природата, но е превзел светът на женските фантазии. Досега никой...
6 типа деца, които никога не трябва да оставяте сами
Понякога имам чувството, че единственото нещо, за което децата ги е грижа, е как да ядосат родителите...
Детето играе край нас - да му осигурим условия
Играта е важна част от детското развитие, особено на най- малките. За да играят пълноценно, им трябват...
Подводните камъни на приятелските съвети
Всички ние се чувстваме по-добре, когато споделяме с приятелки своите грижи или проблеми. Правим го,...
Край с оплакването веднъж завинаги!
Не са малко хората, които хленчат твърде често. Обикновено винаги те са прецаканите, винаги на тях не...
Пушенето през бременността удвоява риска от внезапната детска смърт
Първите констатации, получени в резултат на сътрудничество между Сиатълския детски изследователски институт...
Сама, с дете, търси любов
За близо година около мен се разпаднаха три дългогодишни връзки. Които бяха обречени, уж, да продължат...
Тайните на семейното пътуване за коледните празници
С наближаването на декемврийските празнични дни, много хора избират да пътуват (дали ще е при роднини,...
Страхът от старостта
Всяка епоха има своите страхове. Древните хора тръпнели от зловещите гръмотевици вярвайки, че божествата...
Идеи за ръчно изработени подаръци
Изборът на подаръци често се оказва голямо предизвикателство – къде заради изчерпаните идеи, къде заради...
Детето - левичар - II
Освен левичари и десничари, съществуват и хора, които еднакво добре боравят и с двете ръце – т. нар....
Повече приятели или повече родители?
Често, когато говорим за родителството, използваме думи като "забранявам", "карам се", "изисквам", "нареждам"....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook