Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Стига с това послушание!


Когато децата не са послушни, това не е толкова страшно


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"Ако слушаш, ще има награда", "Толкова те обичам, ти си най-послушното дете". Едва ли някой не е произнасял тези реплики поне веднъж в родителския си стаж. Понякога толкова отчаяно молим за частица, поне малко послушание в критичен момент, че сме готови на всякакви средства – от заплахи до обещания и изнудване. Това право ни дава властта, която имаме над децата си. И както е редно с всяка власт – има злоупотреби, има и бунтовници. А в случая с децата и родителите - и не малка доза его.

Има три основни фундамента, за които сме длъжни да се погрижим като родители – безопасността, образованието, ценностите. Но и над трите важи един основен закон, който направлява възпитанието – послушанието от страна на децата.


Приемаме за аксиома детето да слуша родителя, той е безпрекословен авторитет. Ние просто трябва да се наложим, а те просто трябва да ни слушат. Така се върти светът. Но много от най-малките деца днес нямат страх от нищо и никой, слушат само собствените си интереси и желания. Някъде нещо се къса. И много от рано. Децата се ползват със повече свобода от когато и да е било, с повече отварящи съзнанието технологии, а родителите се лутаме между новите принципи на либералното образование и вкоренените ни от поколения принципи за строга дисциплина. В повечето време обаче чувстваме, че губим пълен контрол и сме безпомощни. А сред децата се ширят агресия, насилие и неоправдан гняв и инат. Послушанието отива там, където са добрите намерения – по пътечките към ада.

Но какво, ако това, че детето не е послушно, не е толкова страшно. Какво ако в непокорните и необузданите се крият бъдещите лидери, учени и пионери на новото време?


Едно голямо уточнение: отговорът не е либералното възпитание. Да не очакваш безпрекословно послушание не означава да не възпитаваш изобщо. Отговорът не е деца без авторитети, без очертани граници, без намеса в поведението. Не е дългосрочно добре да бъдем приятели с децата, да се стремим единствено да им се харесаме, без да им представим дори за миг нашата по-зряла и опитна гледна точка. Не, либералното възпитание не е отговорът, то ражда неблагодарни и самодоволни деца, които нямат вътрешна норма за редно и нередно, което е в същината на морала ни.

Как тогава да подхождаме към непокорните и необузданите. Как да ги възпитаваме така, че хем да не ги пречупваме и да пазим духа им, хем да имат границите, които последователното и целенасочено домашно възпитание поставя за тяхно добро.




Безопасността е първото, през което всички трябва да минем. Основни неща като пипане на котлони, бъркане в контакти и т.н. са ясни. Децата обаче са все по-безстрашни и безразсъдни извън битовизма, защото твърде много ги обезопасяваме и те нямат представа за истинска опасност и риск. А имат ли нужда - определено. Адреналинът е хормон, който е с много важна функция от съвсем ранна възраст. Ако детето не получава дозите риск и страх, не опознава реакциите си в дадени ситуации, с които рано или късно ще се сблъска. За сметка на това – гледат филми с насилие, игри с насилие и куп клипчета из интернет, за които ние изобщо не подозираме. Нека оставим детето на площадката и наблюдаваме как се справя само – да качи стълбите, да се изправи на пързалката, да се затича и да ожули коленете. Нека опознава границите на физическия си свят реално, за да не го търси виртуално. Защото този родител, който твърде често и необосновано предпазва, ще получи крайни действия и даже не говорим за послушание, а за вслушване, респект, морални граници.



Образованието е следващото нещо, което разделя родителите и ги изправя пред принципите им. Децата не са наше продължение, проекция на нашето его – те имат право на свой път, на свой живот и избор на професия. Тяхно право е да искат да са преди всичко щастливи, отколкото успели. Щастието трябва да стои в основата на образованието, опознаването на възможностите и талантите, радостта от откривателството, естествената любознателност и право на грешки. Отговаря ли на всичко това нашата образователна система? Не. Всяка система се стреми да унифицира тези, които я изграждат, да ги синхронизира и убеди, че различното е повреда в хармонията. Статукво, което отдавна е компрометирано. Имам дъщеря в трети клас и не мога да я убедя, че трябва да изкарва отлични оценки, предвид състоянието на образованието ни. Но трябва ли децата да учат, каквото харесват, да следват само сърцето си и да нехаят за домашните, ходенето на библиотека, писането на курсови работи и извънкласните проекти. Не, и това не е отговор. Но да учи всичко за еднакво висок успех, да е винаги съгласно с учителя и да не задава въпроси - това също не е честно спрямо тях. И съвременното образование се променя, макар и бавно у нас. Реномираните университети очакват ученици-личности, ученици с извънкласни интереси и постижения, участващи в доброволчество и обществено значими инициативи. Днес има иноватори и изобретатели на под 20 години и те определено не са се старали да имат високи оценки във всичко, а са намерили това, в което са добри, и са получили възможност да се изявяват точно в него.



Послушанието за ценностите, които искаме да възпитаме. Още от бебета, ние се опитваме да внушаваме правила и представи за възпитанието. От къде сме толкова сигурни, че е правилно всичко, на което искаме да учим децата си. Ние успешен продукт ли сме на възпитанието на родителите си? Когато имаме деца на свой ред, излизат всички пропуски, всички добри неща. А спазваме ли собствените си принципи самите ние? Всеки родител иска детето му да е по-добър човек, по-щастлив и успял от самия него и се стараем, боже, колко се стараем! Въпреки че съмненията и вината ни дебнат, въпреки многото специалисти и теории, които толкова ни объркват. И може да сме малко счупени всички, но не искаме това за децата си. И все пак го правим. Изискваме от тях да слушат, да потискат поривите си и желанията си, без дори да им дадем шанс да ги разберем, опознаем. Приемем. Ограничаваме емпатията и чувствителността, защото е "лигаво", а после искаме да споделят чувствата си с нас. Ограничаваме енергията им, а после искаме да са инициативни и амбициозни. Оформяме си според това, което очакват другите, а не ги учим да бъдат себе си. Вместо да ги принуждаваме в ценности, които постоянно поставяме под съмнение, по-честно би било да бъдем пример, който да върви с тях през годините и фазите им. Да бъдем искрени с тях, че не е лошо да имаш слаби моменти, че искаш да те оставят на мира, че не си супер герой и никой не трябва да го иска от теб. Ако сме били достойни примери, вместо деспотични проповедници, ще ги запазим близо до себе си и след като ни няма.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Какво трябва да знаем при избора на летни колички?
· Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
· Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
Сряда
19
Май 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Отношенията ни след появата на детето
Тя: „От както се роди детето, той се промени много. Мисля, че вече не ме обича така, както преди” Той:...
Как егото пречи да видим любовта?
"На ранните етапи на много от така наречените романтични връзки играенето на роля е доста често срещано...
Емоционалните нужди, за които не трябва да се извиняваме
Нуждаете ли се от повече разбиране или внимание? Усещате ли, че нещо не ви достига, а някак нямате смелост...
Мисия: заклет ерген - II
Вечният хлапак Защо е сам? 40 години е все още младежка възраст и му е твърде рано да се обвързва, недай...
Лечение от любов
В миналото народът ни вярвал, че нещастната любов е болест и може да бъде успешно лекувана. За това се...
10 идеи за здравословен обяд на ученика
Здравословното хранене на децата в училище не е мит. Тук можете да видите 10 безплатни идеи с рецепти...
Бебето играе – кои са подходящите играчки? - I
Ако от скоро имате бебче или някой близък от семейството ви очаква това вълнуващо събитие, със сигурност...
Офисният хладилник: инструкция за употреба
Обядът ви е изчезнал, a вие просто не проумявате, къде може да се е дянал. След втората инспекция по...
Творчеството – това, което ни прави щастливи
Щастието - цял живот го преследваме. И много по-често се самонараняваме, отколкото да го хванем в шепи...
Изкуството да направиш комплимент на мъж
Няма човек, който да е неподвластен на комплимента. Ако има такива, то просто не са получавали точния...
Чарът на мъжете с брада
Замисляли ли сте се някога за мъжките бради – нещо уж толкова естествено, но едновременно с това обект...
За какво да НЕ говорим пред него - II
Има и такива теми, които са болезнени или неудобни, но и които не бива да отбягваме дълго време. Външният...
Познай безделника!
Странно, но в съзнанието ни, често асоциативно, под безделник разбираме: млад, човек, който няма работа...
Когато той си отиде. 6 грешки, които допускаме
Раздялата с любимия човек не е нещо, което преживяваме ей така с щракване на пръсти. Особено при една...
Менделсон на бис
„Вторият брак е триумф на надеждата над опита” - твърди американецът Самюъл Джонсън, с което обобщава...
"Мамо, да ти разкажа ли един виц?"
Може ли едно дете да се научи на чувство за хумор? Зависи ли от гени или единствено от темперамента на...
Наполовина празна? Пълна?
Наполовина празна? Пълна? Няма значение! Само да има място за още вино!...
Можем ли да обичаме твърде много и какви са последствията от това?
Прието е вярването, че няма как да обичаме "твърде много", но в действителност това не е съвсем...
Предлагайте на момчетата и момичетата алтернативи
Имам дъщеря на 10 години. Тя е общително момиче с приятели момчета и момичета. Обича "народна топка",...
Как се става... татко - I
Напоследък чувам оттук- оттам, по градинки и форуми едни и същи оплаквания от страна на майките – „Той...
Промяната - не скокове, а стъпчици
Да промениш себе си, а не обкръжаващата те среда, е трудна задача, която още от самото начало е изпълнена...
Самоуверените деца
Какво е най-важно за вас във възпитанието на децата ви? Всички искаме едно уверено дете, което вярва,...
Колбасите нарушават бъбречната функция при децата и ги правят по-нервни
Д-р Татяна Брежнева, главен детски диетолог в Московския департамент по здравеопазване, посочва, че прекомерната...
Къде и защо се губи сексуалната тръпка?
Рекламният бизнес, телевизионните и филмовите продукции напоследък представят женското емоционално самоосъзнаване...
"Мамо, не искам да ходя на детска градина!"
Колко пъти това изречение ви е събуждало по-бързо и по-добре от звъна на часовника сутрин? Ако няма...
Вечните критици
Те са вечно недоволни. Каквото и да сме направили, колкото и да сме се постарали, винаги ще намерят недостатъци....
Кое е секси у един мъж?
Постоянно попадам в интернет на снимки със секси мъже, с и без дами с рошави коси до тях, вплели с тях...
Моето първо... цвете
Обикновено казваме, че децата са цветята на Земята, но всъщност не много често се замисляме за връзката...
Малките камъчета и голямата преобърната кола
Всички знаем приказката за малките камъчета, които имат чудодейната способност да обръщат голямата кола....
Любов без маски
В малките проучвания за връзките, които правя, най- често ми съдействат приятелките. Докато си говорихме...
Най-големите ни грехове - I
Казват, че да грешиш е човешко, а да прощаваш божествено, но в днешно време сякаш непрекъснато грешим...
Детето и първото му посещение при зъболекаря - II
Не заплашвайте с Голямата инжекции и Лошия чичо доктор Много родители използват заплахите като основен...
Границите на вниманието към децата
Почти всеки родител се старае да е повече време с детето си (до колкото обстоятелствата му позволяват),...
Бракът – нов начин на живот
И най-хубавите моменти в живота за съжаление свършват (обикновено много по-бързо от лошите). След сватбения...
Безконтролното ползване на смарт устройства поврежда гръбначния стълб
Смарт устройствата са неделима част от ежедневието на всеки от нас. Но удобствата и възможностите, които...
Етикет на телефонния разговор
Този неизменен в последните години аксесоар - телефонът, се е превърнал в необходимост за съвременния...
Най-неустоимото бельо през първата любовна нощ - II
Ето и няколко съвета, които ще ви бъдат полезни в избора на най-подходящото бельо за вълнуваща любовна...
Как да предизвикаме мъжете да споделят чувствата си и защо не го правят?
“Мъжете също изпитват чувства. Например- глад.” Тази шега отразява една всекидневна истина - голяма...
Житейски уроци от нашите деца
Да бъдеш родител – това не означава само да изпиташ най-голямото щастие. Децата пробуждат в нас стремежът...
Нуждае ли се връзката ви от секс-ъпгрейд?
Връзката ви е хармонична – правите общи планове за бъдещето, водите задушевни разговори, подкрепяте се...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook