Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Стига с това послушание!


Когато децата не са послушни, това не е толкова страшно


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"Ако слушаш, ще има награда", "Толкова те обичам, ти си най-послушното дете". Едва ли някой не е произнасял тези реплики поне веднъж в родителския си стаж. Понякога толкова отчаяно молим за частица, поне малко послушание в критичен момент, че сме готови на всякакви средства – от заплахи до обещания и изнудване. Това право ни дава властта, която имаме над децата си. И както е редно с всяка власт – има злоупотреби, има и бунтовници. А в случая с децата и родителите - и не малка доза его.

Има три основни фундамента, за които сме длъжни да се погрижим като родители – безопасността, образованието, ценностите. Но и над трите важи един основен закон, който направлява възпитанието – послушанието от страна на децата.


Приемаме за аксиома детето да слуша родителя, той е безпрекословен авторитет. Ние просто трябва да се наложим, а те просто трябва да ни слушат. Така се върти светът. Но много от най-малките деца днес нямат страх от нищо и никой, слушат само собствените си интереси и желания. Някъде нещо се къса. И много от рано. Децата се ползват със повече свобода от когато и да е било, с повече отварящи съзнанието технологии, а родителите се лутаме между новите принципи на либералното образование и вкоренените ни от поколения принципи за строга дисциплина. В повечето време обаче чувстваме, че губим пълен контрол и сме безпомощни. А сред децата се ширят агресия, насилие и неоправдан гняв и инат. Послушанието отива там, където са добрите намерения – по пътечките към ада.

Но какво, ако това, че детето не е послушно, не е толкова страшно. Какво ако в непокорните и необузданите се крият бъдещите лидери, учени и пионери на новото време?


Едно голямо уточнение: отговорът не е либералното възпитание. Да не очакваш безпрекословно послушание не означава да не възпитаваш изобщо. Отговорът не е деца без авторитети, без очертани граници, без намеса в поведението. Не е дългосрочно добре да бъдем приятели с децата, да се стремим единствено да им се харесаме, без да им представим дори за миг нашата по-зряла и опитна гледна точка. Не, либералното възпитание не е отговорът, то ражда неблагодарни и самодоволни деца, които нямат вътрешна норма за редно и нередно, което е в същината на морала ни.

Как тогава да подхождаме към непокорните и необузданите. Как да ги възпитаваме така, че хем да не ги пречупваме и да пазим духа им, хем да имат границите, които последователното и целенасочено домашно възпитание поставя за тяхно добро.




Безопасността е първото, през което всички трябва да минем. Основни неща като пипане на котлони, бъркане в контакти и т.н. са ясни. Децата обаче са все по-безстрашни и безразсъдни извън битовизма, защото твърде много ги обезопасяваме и те нямат представа за истинска опасност и риск. А имат ли нужда - определено. Адреналинът е хормон, който е с много важна функция от съвсем ранна възраст. Ако детето не получава дозите риск и страх, не опознава реакциите си в дадени ситуации, с които рано или късно ще се сблъска. За сметка на това – гледат филми с насилие, игри с насилие и куп клипчета из интернет, за които ние изобщо не подозираме. Нека оставим детето на площадката и наблюдаваме как се справя само – да качи стълбите, да се изправи на пързалката, да се затича и да ожули коленете. Нека опознава границите на физическия си свят реално, за да не го търси виртуално. Защото този родител, който твърде често и необосновано предпазва, ще получи крайни действия и даже не говорим за послушание, а за вслушване, респект, морални граници.



Образованието е следващото нещо, което разделя родителите и ги изправя пред принципите им. Децата не са наше продължение, проекция на нашето его – те имат право на свой път, на свой живот и избор на професия. Тяхно право е да искат да са преди всичко щастливи, отколкото успели. Щастието трябва да стои в основата на образованието, опознаването на възможностите и талантите, радостта от откривателството, естествената любознателност и право на грешки. Отговаря ли на всичко това нашата образователна система? Не. Всяка система се стреми да унифицира тези, които я изграждат, да ги синхронизира и убеди, че различното е повреда в хармонията. Статукво, което отдавна е компрометирано. Имам дъщеря в трети клас и не мога да я убедя, че трябва да изкарва отлични оценки, предвид състоянието на образованието ни. Но трябва ли децата да учат, каквото харесват, да следват само сърцето си и да нехаят за домашните, ходенето на библиотека, писането на курсови работи и извънкласните проекти. Не, и това не е отговор. Но да учи всичко за еднакво висок успех, да е винаги съгласно с учителя и да не задава въпроси - това също не е честно спрямо тях. И съвременното образование се променя, макар и бавно у нас. Реномираните университети очакват ученици-личности, ученици с извънкласни интереси и постижения, участващи в доброволчество и обществено значими инициативи. Днес има иноватори и изобретатели на под 20 години и те определено не са се старали да имат високи оценки във всичко, а са намерили това, в което са добри, и са получили възможност да се изявяват точно в него.



Послушанието за ценностите, които искаме да възпитаме. Още от бебета, ние се опитваме да внушаваме правила и представи за възпитанието. От къде сме толкова сигурни, че е правилно всичко, на което искаме да учим децата си. Ние успешен продукт ли сме на възпитанието на родителите си? Когато имаме деца на свой ред, излизат всички пропуски, всички добри неща. А спазваме ли собствените си принципи самите ние? Всеки родител иска детето му да е по-добър човек, по-щастлив и успял от самия него и се стараем, боже, колко се стараем! Въпреки че съмненията и вината ни дебнат, въпреки многото специалисти и теории, които толкова ни объркват. И може да сме малко счупени всички, но не искаме това за децата си. И все пак го правим. Изискваме от тях да слушат, да потискат поривите си и желанията си, без дори да им дадем шанс да ги разберем, опознаем. Приемем. Ограничаваме емпатията и чувствителността, защото е "лигаво", а после искаме да споделят чувствата си с нас. Ограничаваме енергията им, а после искаме да са инициативни и амбициозни. Оформяме си според това, което очакват другите, а не ги учим да бъдат себе си. Вместо да ги принуждаваме в ценности, които постоянно поставяме под съмнение, по-честно би било да бъдем пример, който да върви с тях през годините и фазите им. Да бъдем искрени с тях, че не е лошо да имаш слаби моменти, че искаш да те оставят на мира, че не си супер герой и никой не трябва да го иска от теб. Ако сме били достойни примери, вместо деспотични проповедници, ще ги запазим близо до себе си и след като ни няма.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Да научим детето да играе само
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· За какво да внимаваме при избор на детско яке
· Тротинетка за всяко дете – как да изберем
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
Четвъртък
18
Юли 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Vacu Activ - Революционните комбинирани уреди за отслабване и оформяне на тялото
Когато се запознах с иновацията на технологията, която се крие зад уредите на полския бранд Vacu аctivus,...
Време да бъдем по-добри...и в социалните мрежи
Няма какво да се лъжем - престоят ни в социалните мрежи заема голяма част от времето и съзнанието ни....
Секс тройка: ти, той и телевизора
Сексът е неразривно свързан с телевизията. Той вече отдавна не е персона нон грата от малкия екран, а...
Работно място: Затвора
Знаете ли какво е „пенитенциария”? Аз го разбрах преди 16 години: „място за покаяние”. Замисляли сте...
6 типа деца, които никога не трябва да оставяте сами
Понякога имам чувството, че единственото нещо, за което децата ги е грижа, е как да ядосат родителите...
Познай безделника!
Странно, но в съзнанието ни, често асоциативно, под безделник разбираме: млад, човек, който няма работа...
Не обичам детето си... - II
Прекалено рано Идеалната възраст за раждане на дете съществува само от гледна точка на медицината. Според...
Самоуверените деца
Какво е най-важно за вас във възпитанието на децата ви? Всички искаме едно уверено дете, което вярва,...
Мамо, обичам те!
Раждането разтърсва цялото ни същество из основи. Изведнъж се изменя не само посоката на животът ни,...
Промяната - не скокове, а стъпчици
Да промениш себе си, а не обкръжаващата те среда, е трудна задача, която още от самото начало е изпълнена...
Второто дете – дали и кога?
Едно българско семейство средно има 1.4 деца. Статистика. Оказва се, че да имаш второ дете е едно нелеко...
Какво се питат първо хората, когато се запознават с вас?
Разбира се, за третия всички сме много наясно – дали сме потенциални партньори. Но в самото начало, когато...
Стеснителността – порок или добродетел
При определени обстоятелства, всеки може да изпита стеснителност. На едни от нас това се случва рядко,...
Прекъснатият полов акт – за и против
Независимо от бурното развитие на контрацепцията, прекъснатият полов акт (ППА) остава най-практикуваният...
Рожденият ден на вашето дете
Рожденият ден е най-вълнуващото събитие в живота на едно дете. Обградено от роднини, приятели, получава...
9 юни - Международен ден на приятелството
На днешния ден - 9 юни, отбелязваме Международния ден на приятелството, обявен от Общото събрание на...
Болните от синдрома на Даун също могат да бъдат щастливи
Послание към една бъдеща майка ще предизвика страховете и въприемането на Синдрома на Даун на всички...
Да надникнем в мъжкия мозък
Често упрекваме мъжете, че са безотговорни или безчувствени. Опитваме се да ги променим, да им “дадем”...
Родителските фрази, които мразим да казваме, но всъщност не са толкова лоши
Случвало ли ви се е да се скарате твърде строго на детето си и след това да съжалите за изречените думи?...
Храненето и детето - II
За радост има начини да повлияете на вкусовете на вашето дете: Всичко е вкусно, когато си гладен ...
Осиновителките вече с право на платен отпуск
Депутатите приеха на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Промените...
Проговарянето - когато бебето започва да общува с думи - II
Малко преди годинката детето вече осъзнава, че говорът има своето значение, а с това започва формиране...
Не изисквайте от учениците да знаят, а да могат, да бъдат
Като родител на петокласничка усещам все по-силно една раздвоеност у себе си и у по-будните родители...
Семейна капсула на времето
Времето лети и заминава необратимо, въздъхваме и се понасяме в следващия си нов ден, напълно забравили...
Наистина ли децата са невъзпитани, когато правят така?
"Добре възпитано ли е моето дете?" Две неща ме притесняват в този така често задаван въпрос – за каква...
Плуване за бебета - здраве, тонус и забавление
Животът се е зародил във водата, човешкото тяло е изградено почти изцяло от вода и не е чудно, че водата...
Мисия "Сам вкъщи"
Като малка бях много страхлива. Помня, че бях втори клас, когато майка ми ме беше оставила за десет минути...
Ябълката на раздора
Легендата разказва как богинята на раздора Ерида не била поканена на сватбата на Пелей и Тетида и от...
Майчини тревоги - II
Сам вкъщи – дори и вкъщи детето не винаги е в безопасност. За да бъде оставено само, то трябва да познава...
Критичното мислене и децата
Днешният дигитализиран свят предлага на децата океани от информация. Те обменят данни, споделят, имат...
Стресът при децата - тихата заплаха
Вече толкова сме свикнали да живеем под напрежение, че често не обръщаме внимание на симптомите, приемаме...
Мисия "Детски имунитет"
С края на лятото темата за подсилването на детския имунитет някак неусетно се настанява в разговорите...
Жените, мъжете и техните пари
Жените, казват, сме имали известна слабост към богати мъже. Някой може с лекота да обвини действителността...
Къде и защо се губи сексуалната тръпка?
Рекламният бизнес, телевизионните и филмовите продукции напоследък представят женското емоционално самоосъзнаване...
Закъснялата любов
В любовта хората постоянно се разминават. Дори и в щастливите отношения единия обича повече, а другият...
Нито децата, нито учителите са виновни!
Учителите са функция на Системата. Системата е функция на обществото и политиката. Обществото и политиката...
Откровено за трудните разговори
„Бъдете достатъчно смели да започнете разговор, който си заслужава.“- Маргарет Уитли Във всички...
Думите, които спасяват всяка връзка
Казват, че в любовта трябват дела, не думи. Със сигурност е така – каквото и да си говорим, ако не действаме...
Най-голямото богатство - спестеното време
“Нямам време”, “Не сега, че бързам”, „Не ми стигна времето” – всеки от нас често използва тези думи....
Има ли разликата между свободата и слободията във възпитанието?
Влизаме в магазина. Уговорили сме се предварително с малчугана, че ще напазаруваме само най- необходимото...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook