Омъжена за родителите му
 Изпрати
Омъжена уж за Него, но по всички важни въпроси преговаряте с родителите и те всячески участват във вашия живот. В един момент се питате за кого в крайна сметка сте се омъжили – за Него или за тях? Звучи ли ви познато? Във всички случаи това говори за незрялост на мъжа в семейната двойка, който избира спокойствието под родителско крило пред рисковете да се изправи сам срещу трудностите на живота. А той наистина е труден.
Изобщо не е задължително неговите родители да са някакви лоши хора, които непременно се стремят да вгорчат живота ви. Тъкмо напротив – в желанието си „да помагат“, те се месят всячески в неукрепналото още семейство. Безбройните дребни неща, направени „за хубаво“ се превръщат в истински терор. Така първо се прокрадва скрито, а после трайно се настанява все по-явно раздразнение в отношенията. На младото семейство не се дава възможност да измине своя собствен път на израстване и помъдряване. Защото истински важен е изстраданият опит, а не спестеното усилие, каквато е обикновено благородната мисия на грижовните родители.
Вероятно първите компромиси започват още при подготовката на сватбата. Правиш ги в името на прекрасното нещо, което тепърва ви предстои – животът заедно. Води те е желанието на всяка цена да им се харесаш и да те приемат. Така неусетно се оказва, че именно родителите имат решаващата дума по всичко, свързано с този уж най-ваш празник. Ти си толкова ошашавена, че не си даваш напълно сметка как те превземат отвътре и се загубваш като отделна личност. Защото, особено ако идеята е да живеете заедно две поколения в един дом, става все по-страшно. Учат те как да готвиш, да миеш чиниите и да простираш. Само по единствено правилния начин. Получаваш никога не искани съвети. Един бог знае колко семейства е погубило вмешателството в тези битовизми.
Ако пък живеете в отделни, но близки жилища, по всяко време ти идват в къщата, която уж е твоя дом. Усещането, че си тук на квартира и временно, се засилва. И няма как да не е така, като не можеш да преместиш едно дребно нещо оттук дотам, пази боже да купиш някаква нова мебел без съгласуване с родителското началство. Чувстваш непрекъснато над себе си невидим контрол.
Не е задължително всичко да е толкова зле. Напротив. Повечето неща родителите правят само и само животът ви да е по-лек и добър, с благородната мисъл да ви спестят мъките, през които те са минали. Ала според техните собствени разбирания. Но не случайно е казано, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Така попадаш в твоя личен ад. Помагат ви с дребни суми, защото сте млади и получавате ниски заплати, ала така вече сте зависими и сте им задължени. Неговата майка ви носи от вкусното ястие, любимо на сина й. Сигурно иска да те отмени от готвенето, което би могло и да е досадна обязаност, ако я правиш задължително всеки божи ден. Ала ти искаш да имаш вашия нов дом, с новите ваши си любими гости, да посрещаш гости и да създаваш уют според своите представи. Искаш за пръв да се почувстваш самостоятелна жена, която върти домакинство и се справя с ежедневните неща от живота. Тази нова роля те привлича неудържимо, защото не си я преживявала и защото тя е една от причините да се омъжиш.
Големият въпрос обаче е къде той, твоят мил съпруг в цялата тоя олелия. Оказва се, че ти се бориш за независимост и своя територия с родителите му, с тях спориш скрито или открито, сдобряваш се и водиш преговори. Твоят възлюблен е великият отсъстващ във всичко това. Вярно, че той е донякъде между чука и наковалнята в желанието да угоди и на тях, и на теб. Но бавно и отчаяно разбираш, че това не е мъжът, на чието рамо да се опреш, че той не споделя твоите мечти за ваш самостоятелен живот на зрели хора. Той е момчето на мама, което вярва, че по-вкусни от нейните гозби няма и ти трябва да се учиш от нея, защото тя е перфектната домакиня. Той е момчето на таткото, който знае как да се оправя в живота и или ще му даде пари, когато свършат, или ще го вземе да му помага в бизнеса, когато няма какво друго да работи.
Така стигаш до поразяващото откритие, че си се омъжила не за съпруг, а за неговите родители. Че няма как да имате свой собствен живот, след като родителският живот се състои в това да ви помагат, да ви обгрижват, да се занимават с вас. Погледнато отстрани може лесно да се каже – като искаш толкова - излизай на квартира, живейте в друг град, да ви видим как ще се оправяте. И ако ти виждаш в това примамлива прелест – финансово труден живот, но свободата да бъдете себе си, то твоят любим изпада в ужас. Не го казва по този начин, но упоритата му съпротива говори красноречиво. Ясно е, че си се омъжила за мъж незрял, не пораснал, а е възможно това никога да не се случи с него. Създала си семейство с човек, който психически никога няма да бъде мъж, а ще остане момчето на мама и тати.
Вариантите оттук нататък не са много. Единият е все пак да го убедиш да поемете по свой собствен път, отделно от всякакви родители – само ти и той. Така всяка победа оттук насетне ще е особено сладка, защото ще е само ваша и задължително изстрадана. Така момчето ще порасне. Лошото е, че ако у Него липсват тази борбеност и самостоятелност, нямаш особен шанс да го промениш и този сценарий няма да се случи.
Вариант две е да приемеш, че ще така - ще си останеш омъжена, ако не изцяло, то поне донякъде за родителите му и с повече такт и време да откопчваш малко по малко от независимостта ви като отделно семейство. Това е труден път и трябва да си наистина добра в правенето на политика, за да запазиш добрия тон.
Третият вариант прилича на предишния с тази разлика, че напълно се примиряваш с положението, приемаш го без да се тормозиш и ставаш невидимо болтче от чужди житейски планове.
Четвъртият е най-драстичен. Той е за в случаите, когато или намесата е много категорична, или ти си с характер, неспособен да живее под похлупак. Този вариант вещае раздяла, която може да се случи скоро, може и след много години брачен живот – зависи колко е нивото ти на търпимост.
|
Коментари
2011-10-12 #8  Цвети когато писах за самостоятелността на децата, влязох по неволя в един немски тийн форум по таязи тема. и там децата се притесняват за парите, дали ще стигат, и там работят в началото сервитьорки и хамали и се опитват да учат, ако се понапънат ( макар там "виШето" да не е такъв култ като тук ), но нямат търпения да се изметат отвкъщи. няма ама те ще ми помагат в началото, ще ми плащат телефона или мама ще идва да ме пере.
грижовни сме, да, но правим лоша услуга и за себе си - аз виждам моите и на мъжа ми родителите, изнемощяли в старанието "да помагат"...в момента имаме нужда, но аз се усещам обгрижена, а не подпомогната...едното е емоционално обвързано и обвързващо, другото може да е много делово...
2011-10-12 #7  Светлана Чамова По повод на думите на Инна, че "и ние не сме китки" се сещам за много уместния виц - като бяхме млади, свекървите бяха лоши, сега като остаряхме - лоши станаха снахите 
Но все пак темата не е за свекървите, а за ситуацията, когато жената се оказва омъжена не за мъжа си, а за родителите му. Тоест главният герой в проблема е Г-н Недопорасналият.
Трябва да признаем, че българите сме много грижовни родители. Минаваме границата. От друга страна, животът тук е толкова нелек, че сам човек, без никаква подкрепа, трудно може да се справи.
2011-10-12 #6  Инна Георгиева Сигурно има и такива, които използват изрази :слушай ме" - не съм ги чувала, но вярвам, че има, щото не е нужно да ми е свекърва - то тия дето "слушай ме - аз съм истината и пътя..." са навсякъде  Но исках да обърна внимание най-вече на това, че лично аз съм виждала как момата просто преиначава думите на свекървата /и от към страна тъща съм го виждала.
2011-10-12 #5  Цвети проблемът идва, че въпреки, че животът се е променил, останките на патриархалните норми не стимулират децата към самостоятелност и отговорност в мислите и действията ( освен ако не им се наложи да учат в друг град, да речем ) и те се хрантутят - мъже на около 30-35 години още се съобразяват единствено с мнението на родителите. и каква е разликата след един ден сватба?
за мен в този случай нормата е "не прави непоискано добро". то може да е добро за теб или изобщо, но се съгласувай и виж дали наистина има нужда от него. опитът и постиженията в живота се придобиват с челни удари в разни стени, а не със "слушай, маме, да ти кажа аз как да направиш" 
2011-10-12 #4  Инна Георгиева Все пак искам да обърна внимание и на другата страна на нещата. Понякога самите ние прекаляваме с това да се правим на самостоятелни - отивайки вече към някаква форма на инат "абе няма те да ми казват". В крайна сметка, никой не може да ни накара нищо, ако ние не желаем. И определено вярвам, че все пак е нужно да има съзнанието, че ние също не сме китките в отношенията и да не забравя ключа "за хубаво". По-малко Его накратце 
2011-10-12 #3  Светлана Чамова Темата, според мен е тежка, много актуална за нашия манталитет и начин на живот.
Парадоксалното е, че много от проблемите се създават в правенето "за хубаво", "да се помогне".
2011-10-12 #2  vesela Страхотна тема, много ми хареса, трябва по-скоро да я прочетът межете /мамини синчета/!
Аз избрах последния вариант - напуснах го него и майка му след 20 години съвместен живот с тях, свободна съм и се чувствам страхотно, всичко постигнато е изстрадано , но съм много щастлива. 
2011-10-11 #1  Iskra "Защото истински важен е изстраданият опит, а не спестеното усилие, каквато е обикновено благородната мисия на грижовните родители" - това ми хареса особено много.
|
|
Понеделник 23 Май 2022 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
  5 октомври - Международен ден на учителя
Международният ден на учителя се отбелязва на 5 октомври в над 100 страни от света. Той влиза в световния...
  Кризата на средната възраст при мъжете
Кризата на средната възраст при мъжете и жените се проявява на различна възраст. Макар периодите за физическите...
 Мамо, обичам те!
Раждането разтърсва цялото ни същество из основи. Изведнъж се изменя не само посоката на животът ни,...
 Завистта - чистата отрова в отношенията
Неоспорим факт е, че ние жените обичаме да споделяме много повече и по-често за разлика от мъжете. Понякога...
 6 типа деца, които никога не трябва да оставяте сами
Понякога имам чувството, че единственото нещо, за което децата ги е грижа, е как да ядосат родителите...
 Приятели с „екстри”
Това не е само заглавие на нашумял напоследък филм, а вид отношения, които стават все по-предпочитани......
  Детето - левичар - I
Имате си сладко и умно дете. То расте и се променя с всеки изминал ден. По някое време обаче разбирате,...
  Отличителните белези на идеалния мъж - II
Да бъде най-добрият в работата си
Или най-малкото да се стреми към това. Докато на нас жените, натоварени...
 Митове в грижата за бебето
Дали, защото медицината върви с пълна сила напред и ни доказва все нови и нови факти, или защото започнахме...
 Как да възпитаме днес силно и уверено момче
Да възпиташ момче…Започвам с уговорката, че имам и се опитвам да възпитавам две момичета. Само момиче...
 На самообслужване
Най-хубавото нещо при самозадоволяването,
е че не се налага да се обличаш специално за случая!
Труман
Когато...
  Книгата – най-добър приятел - II
Личният пример
Както вече казахме, няма нищо по-заразително от личния пример. Ако детето ни вижда постоянно...
 Как да преодолеем езиковата бариера?
Владеенето на чужд език (дори повече от един) в днешно време е повече правило, отколкото изключение....
 Потенето и децата - колко е нормално?
"Нормално ли е детето ми да се поти толкова много?" Този въпрос си задават немалко родители в летния...
 Учени: Пробиотиците в киселото мляко намаляват затлъстяването при децата
Италиански учени установиха, че пробиотиците в киселото мляко могат да намалят затлъстяването при децата...
 Някои синини не са от грим - I
Тя се казва Милена. На 43 години е, от малък български град. Има две деца – момче и момиче, и съпруг......
  Бащата и новата му роля
Ролята на таткото в отглеждането на детето съвсем доскоро изглеждаше доста пасивна и скучновата. Докато...
 Открийте навреме мъжа, който няма да порасне
Мъжът, който не е пораснал, е чаровен, приятен за разговор, с чувство за хумор и хлапашко, неустоимо...
|