Омъжена за родителите му
 Изпрати
Омъжена уж за Него, но по всички важни въпроси преговаряте с родителите и те всячески участват във вашия живот. В един момент се питате за кого в крайна сметка сте се омъжили – за Него или за тях? Звучи ли ви познато? Във всички случаи това говори за незрялост на мъжа в семейната двойка, който избира спокойствието под родителско крило пред рисковете да се изправи сам срещу трудностите на живота. А той наистина е труден.
Изобщо не е задължително неговите родители да са някакви лоши хора, които непременно се стремят да вгорчат живота ви. Тъкмо напротив – в желанието си „да помагат“, те се месят всячески в неукрепналото още семейство. Безбройните дребни неща, направени „за хубаво“ се превръщат в истински терор. Така първо се прокрадва скрито, а после трайно се настанява все по-явно раздразнение в отношенията. На младото семейство не се дава възможност да измине своя собствен път на израстване и помъдряване. Защото истински важен е изстраданият опит, а не спестеното усилие, каквато е обикновено благородната мисия на грижовните родители.
Вероятно първите компромиси започват още при подготовката на сватбата. Правиш ги в името на прекрасното нещо, което тепърва ви предстои – животът заедно. Води те е желанието на всяка цена да им се харесаш и да те приемат. Така неусетно се оказва, че именно родителите имат решаващата дума по всичко, свързано с този уж най-ваш празник. Ти си толкова ошашавена, че не си даваш напълно сметка как те превземат отвътре и се загубваш като отделна личност. Защото, особено ако идеята е да живеете заедно две поколения в един дом, става все по-страшно. Учат те как да готвиш, да миеш чиниите и да простираш. Само по единствено правилния начин. Получаваш никога не искани съвети. Един бог знае колко семейства е погубило вмешателството в тези битовизми.
Ако пък живеете в отделни, но близки жилища, по всяко време ти идват в къщата, която уж е твоя дом. Усещането, че си тук на квартира и временно, се засилва. И няма как да не е така, като не можеш да преместиш едно дребно нещо оттук дотам, пази боже да купиш някаква нова мебел без съгласуване с родителското началство. Чувстваш непрекъснато над себе си невидим контрол.
Не е задължително всичко да е толкова зле. Напротив. Повечето неща родителите правят само и само животът ви да е по-лек и добър, с благородната мисъл да ви спестят мъките, през които те са минали. Ала според техните собствени разбирания. Но не случайно е казано, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Така попадаш в твоя личен ад. Помагат ви с дребни суми, защото сте млади и получавате ниски заплати, ала така вече сте зависими и сте им задължени. Неговата майка ви носи от вкусното ястие, любимо на сина й. Сигурно иска да те отмени от готвенето, което би могло и да е досадна обязаност, ако я правиш задължително всеки божи ден. Ала ти искаш да имаш вашия нов дом, с новите ваши си любими гости, да посрещаш гости и да създаваш уют според своите представи. Искаш за пръв да се почувстваш самостоятелна жена, която върти домакинство и се справя с ежедневните неща от живота. Тази нова роля те привлича неудържимо, защото не си я преживявала и защото тя е една от причините да се омъжиш.
Големият въпрос обаче е къде той, твоят мил съпруг в цялата тоя олелия. Оказва се, че ти се бориш за независимост и своя територия с родителите му, с тях спориш скрито или открито, сдобряваш се и водиш преговори. Твоят възлюблен е великият отсъстващ във всичко това. Вярно, че той е донякъде между чука и наковалнята в желанието да угоди и на тях, и на теб. Но бавно и отчаяно разбираш, че това не е мъжът, на чието рамо да се опреш, че той не споделя твоите мечти за ваш самостоятелен живот на зрели хора. Той е момчето на мама, което вярва, че по-вкусни от нейните гозби няма и ти трябва да се учиш от нея, защото тя е перфектната домакиня. Той е момчето на таткото, който знае как да се оправя в живота и или ще му даде пари, когато свършат, или ще го вземе да му помага в бизнеса, когато няма какво друго да работи.
Така стигаш до поразяващото откритие, че си се омъжила не за съпруг, а за неговите родители. Че няма как да имате свой собствен живот, след като родителският живот се състои в това да ви помагат, да ви обгрижват, да се занимават с вас. Погледнато отстрани може лесно да се каже – като искаш толкова - излизай на квартира, живейте в друг град, да ви видим как ще се оправяте. И ако ти виждаш в това примамлива прелест – финансово труден живот, но свободата да бъдете себе си, то твоят любим изпада в ужас. Не го казва по този начин, но упоритата му съпротива говори красноречиво. Ясно е, че си се омъжила за мъж незрял, не пораснал, а е възможно това никога да не се случи с него. Създала си семейство с човек, който психически никога няма да бъде мъж, а ще остане момчето на мама и тати.
Вариантите оттук нататък не са много. Единият е все пак да го убедиш да поемете по свой собствен път, отделно от всякакви родители – само ти и той. Така всяка победа оттук насетне ще е особено сладка, защото ще е само ваша и задължително изстрадана. Така момчето ще порасне. Лошото е, че ако у Него липсват тази борбеност и самостоятелност, нямаш особен шанс да го промениш и този сценарий няма да се случи.
Вариант две е да приемеш, че ще така - ще си останеш омъжена, ако не изцяло, то поне донякъде за родителите му и с повече такт и време да откопчваш малко по малко от независимостта ви като отделно семейство. Това е труден път и трябва да си наистина добра в правенето на политика, за да запазиш добрия тон.
Третият вариант прилича на предишния с тази разлика, че напълно се примиряваш с положението, приемаш го без да се тормозиш и ставаш невидимо болтче от чужди житейски планове.
Четвъртият е най-драстичен. Той е за в случаите, когато или намесата е много категорична, или ти си с характер, неспособен да живее под похлупак. Този вариант вещае раздяла, която може да се случи скоро, може и след много години брачен живот – зависи колко е нивото ти на търпимост.
|
Коментари
2011-10-12 #8  Цвети когато писах за самостоятелността на децата, влязох по неволя в един немски тийн форум по таязи тема. и там децата се притесняват за парите, дали ще стигат, и там работят в началото сервитьорки и хамали и се опитват да учат, ако се понапънат ( макар там "виШето" да не е такъв култ като тук ), но нямат търпения да се изметат отвкъщи. няма ама те ще ми помагат в началото, ще ми плащат телефона или мама ще идва да ме пере.
грижовни сме, да, но правим лоша услуга и за себе си - аз виждам моите и на мъжа ми родителите, изнемощяли в старанието "да помагат"...в момента имаме нужда, но аз се усещам обгрижена, а не подпомогната...едното е емоционално обвързано и обвързващо, другото може да е много делово...
2011-10-12 #7  Светлана Чамова По повод на думите на Инна, че "и ние не сме китки" се сещам за много уместния виц - като бяхме млади, свекървите бяха лоши, сега като остаряхме - лоши станаха снахите 
Но все пак темата не е за свекървите, а за ситуацията, когато жената се оказва омъжена не за мъжа си, а за родителите му. Тоест главният герой в проблема е Г-н Недопорасналият.
Трябва да признаем, че българите сме много грижовни родители. Минаваме границата. От друга страна, животът тук е толкова нелек, че сам човек, без никаква подкрепа, трудно може да се справи.
2011-10-12 #6  Инна Георгиева Сигурно има и такива, които използват изрази :слушай ме" - не съм ги чувала, но вярвам, че има, щото не е нужно да ми е свекърва - то тия дето "слушай ме - аз съм истината и пътя..." са навсякъде  Но исках да обърна внимание най-вече на това, че лично аз съм виждала как момата просто преиначава думите на свекървата /и от към страна тъща съм го виждала.
2011-10-12 #5  Цвети проблемът идва, че въпреки, че животът се е променил, останките на патриархалните норми не стимулират децата към самостоятелност и отговорност в мислите и действията ( освен ако не им се наложи да учат в друг град, да речем ) и те се хрантутят - мъже на около 30-35 години още се съобразяват единствено с мнението на родителите. и каква е разликата след един ден сватба?
за мен в този случай нормата е "не прави непоискано добро". то може да е добро за теб или изобщо, но се съгласувай и виж дали наистина има нужда от него. опитът и постиженията в живота се придобиват с челни удари в разни стени, а не със "слушай, маме, да ти кажа аз как да направиш" 
2011-10-12 #4  Инна Георгиева Все пак искам да обърна внимание и на другата страна на нещата. Понякога самите ние прекаляваме с това да се правим на самостоятелни - отивайки вече към някаква форма на инат "абе няма те да ми казват". В крайна сметка, никой не може да ни накара нищо, ако ние не желаем. И определено вярвам, че все пак е нужно да има съзнанието, че ние също не сме китките в отношенията и да не забравя ключа "за хубаво". По-малко Его накратце 
2011-10-12 #3  Светлана Чамова Темата, според мен е тежка, много актуална за нашия манталитет и начин на живот.
Парадоксалното е, че много от проблемите се създават в правенето "за хубаво", "да се помогне".
2011-10-12 #2  vesela Страхотна тема, много ми хареса, трябва по-скоро да я прочетът межете /мамини синчета/!
Аз избрах последния вариант - напуснах го него и майка му след 20 години съвместен живот с тях, свободна съм и се чувствам страхотно, всичко постигнато е изстрадано , но съм много щастлива. 
2011-10-11 #1  Iskra "Защото истински важен е изстраданият опит, а не спестеното усилие, каквато е обикновено благородната мисия на грижовните родители" - това ми хареса особено много.
|
|
Петък 2 Юни 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Страшният полет на любовта
Истинската любов не е само здраво стиснати ръце, тя е невидима нишка между двама, светла енергия, която...
 Бели рози, стар часовник
Бели рози, стар часовник, първа среща с теб.
Стрелките цял ден бясно препускат, превърнали се сами...
  За и против гражданския брак
Гражданският брак е договор за материална и морална сигурност, но в никакъв случай не гарантира добро...
 Защо сме толкова груби с децата си?
Наскоро станах свидетел на една сцена, в която един баща беше много груб сутринта, докато оставяше дъщеря...
 Кошмарният образ на победителя
Класическият образ на победителя е едно много отракано момче или момиче, изпълнено със страшен хъс. То...
  "Здравословен обяд за ученика" за първия, първи учебен, ден
Това е ден първи от новия проект в помощ на родителите на ученици:" Здравословен обяд за ученика". От...
  Спасителната прегръдка между две близначки, която промени грижата за бебетата
Знаете ли историята на тази снимка? Близнаците Кайли и Бриел Джаксън от Мазачузетс, САЩ били родени 12...
 Смелостта и свободата да си поплачеш
Ние, жените, сме сочени като по-чувствителната половина на човечеството, която често си поплаква с повод...
  Бащата и новата му роля
Ролята на таткото в отглеждането на детето съвсем доскоро изглеждаше доста пасивна и скучновата. Докато...
  Примък - отмък
Всички знаем приказката за галената мома, която не само нищо не похващала вкъщи, но дори не искала сама...
  За дефлорацията и хората
Коя ли от нас не се е разтапяла, когато някой галантен джентълмен й е поднасял цветя? Жестът на подаряването...
 Как да предизвикаме мъжете да споделят чувствата си и защо не го правят?
“Мъжете също изпитват чувства. Например- глад.” Тази шега отразява една всекидневна истина - голяма...
  Somebody - Да срещнеш някого
Да срещнеш някого. И после да не го помниш. Често се случва. Постоянно срещаме хора в забързаното си...
 Три измерения на любовта отразяват нашето лично осъзнаване
През целия си живот, ние продължаваме да се влюбваме и разделяме – понякога само, за да се съберем отново....
 Игри с деца за из път
Лятото - време за ваканция и почивки на морето или в планината, на село или коледните и други празници...
 Детският труд - позорното петно на обществото
168 000 000 децата работят. В този момент. Не за джобни през лятото, не като помощ на баба и дядо на...
 Неформалното лидерство
В последно време доста се заговори за лидерството и лидерските качества. Все по-често тази „титла“ се...
 Когато майките вече не издържат на стреса...
Родителски срещи, извънкласни дейности, състезания и участия. Пазаруване, обикаляне в сравняване на цени,...
|