На какво може да ни научат мъжете?

Понякога до такава степен не разбираме мъжете, че ядосвайки им се за непонятни за нашата женска природа неща, не си даваме сметка, че и те всъщност могат да бъдат прави. А ние, вместо да „роптаем“, можем просто да си вземем поука. Мъжкото мислене е далеч по-опростено и практично. Липсата на толкова емоции (колкото са при нас) пък е един плюс от гледна точка най-вече на гнева, който „хабим“ в опити да „възпитаме“ някого по свой образ и подобие. А често, дори потискането на сълзите при мъжете, е далеч по-разумно решение, отколкото да се разплачеш на средата на улицата, защото ти се е счупил токът на обувката. Не твърдим, че всички жени са такива, разбира се, но определено има мъжки качества, над които бихме могли да се замислим, да приемем и най-вече да оценим.

Решителност
Определено имаме нужда от нея. Нима не сте забелязали как на мъжете някои начинания им се получават по-лесно? Те просто си набелязват цел и я следват, без много да анализират и да се страхуват от провал. Мъжете не поглеждат една ситуация от всеки възможен ъгъл, за да накрая съвсем се объркат и започнат сериозно да се колебаят в коя „посока“ да вървят. Докато ние жените това много добре го умеем. И по пътя към успеха, сме далеч по-ангажирани да анализираме кой и как реагирал в даден момент, какво е пропуснал, как се е държал, защо се е държал така…При нас има безброй фактори, които ни карат да виждаме даден човек като добър или лош, докато при мъжете няма. Да сте чули мъж, прибрал се от работа, да обсъжда неподходящата вратовръзка на колегата си на поредната бизнес среща? А и да я спомене, той няма да си направи никакви изводи от нея. При нас жените дребните детайли са също толкова важни, но понякога те ни отклоняват от големите и важни неща. Определено ни липсва умението да пазим емоциите си за взаимоотношенията с най-близките ни хора, а не да ги „изразходваме“ напразно за някой, който изобщо не се интересува от тях. Уязвимостта е една от най-големите ни грешки.

Безпристрастност
Ние жените много го умеем това- да се обиждаме за дребни неща и най-вече, когато половинката ни не застане на наша страна по даден въпрос, а открито заяви друго мнение. За нас това е вид предателство, кара ни да мислим, че той не ни обича и уважава достатъчно. При мъжете не е така, обаче. Мъжете просто мислят фактологично и по свой начин изразяват съпричастност. Те не смятат, че ако са на различно от половинката си мнение и го кажат, това трябва да бъде обида или причина за скандал. Ние сме далеч по-склонни, когато симпатизираме на някого, да се съгласяваме с него, което понякога се равнява на лицемерие. Мъжете са много по-прями и честни и понякога противопоставяйки ни се, те ни дават шанс да се аргументираме основателно, защото по някои чисто „емоционални“ въпроси, те просто не могат да разсъждават като нас. Природата им е друга. И вместо да им се сърдим, е хубаво да взимаме пример от време на време, стараейки се да сме една идея по-дебелокожи. Така показваме и повече сила.

Пестеливост на думи
На повечето от нас ни се удава да говорим, факт. Просто такива сме родени- ние сме по-приказливият пол, тези, които винаги трябва да разкажат до край, да изяснят, да повторят. А това не винаги е в наша полза, защото мъжете не умеят да слушат. Не, защото не искат, а защото им е трудно да обработят толкова много информация, не малка част от която е абсолютно ненужно да бъде съобщена по дадена тема. Мъжете не обичат празнословията, за тях не е важно кога ще отвори врати новата сладкарница в квартала и кой от съседите я е купил. Чисто и просто го погледнете така- мъжете смятат, че ние твърде много клюкарим, а това не носи никакви приятни емоции- поне за тях. Затова е редно и ние да се замислим- дали пък цялата тази информация, която „бълваме“ постоянно, им е необходима и дали не товари нас самите? Понякога определено е хубаво да си вземем поука от тях и да замълчим. Защото това от своя страна ни прави по-интересни, загадъчни и сериозни- знаем, че обсъждането на дребните неща е по-присъщо на хора, които не се занимават със сериозни такива. Мълчанието наистина може да бъде злато и по-често трябва да си го припомняме.

Ползата от колектива
В работата това е особено важно умение. И за мъжете е далеч по-лесно, отколкото за дамите, тъй като ние винаги поставяме себе си преди останалите. Един мъж може да е по-малко интелигентен от една жена, но умението му да се приспособява към условията в нова среда са завидни. Жените често позволяват личното отношение да дирижира делата им. Те са по-склонни да търсят възможността да изпъкнат в екипа пред останалите, отколкото да бъдат отбор. Чисто женската завист и желанието ни на всяка цена да заявим себе си, за да не останем в „тълпата“, не ни е от полза. Защото най-големите победи се постигат, когато действаш в екип, когато можеш да извлечеш полза от останалите. Мъжете го умеят това тихо и при тях то се случва някак от само себе си. При нас се изискват доста големи усилия, за да забравим за онези си „качества“, които вече споменахме, за да станем част от цялото. При жените винаги го има и онзи момент на честност и когато видим, че някой се спотайва или постъпва грешно спрямо друг, сме по-склонни да го издадем. Така обаче сами си навличаме проблеми. Мъжете в това отношение повече мълчат, което отново ги прави по-силни - по техния си начин.

Различни сме и в това няма нищо лошо. Лошото идва тогава, когато не успяваме да разсъдим правилно и да разберем, че и мъжете имат своите предимства и черти на характера, за които не бива да ги съдим, а напротив- да се учим от тях. Винаги ще давам за пример един бивш приятел, който тотално не ме разбираше. Но под „не ме разбираше“, разбирайте това, че аз се сърдех за неща, за които той дори не подозираше, че мога да се разсърдя. Когато разбираше как аз съм приела дадена ситуация, избухваше в смях. Самият той никога не се обиждаше на негови приятели, постъпили „толкова брутално“, колкото изглеждаше в моите очи. Затова, опитайте се да преминавате по мостчето от време на време и да виждате себе си от отсрещния бряг. Това би ви помогнало да разберете много по-лесно мъжете и дори да спрете да попадате в „токсични“ връзки, които всъщност са такива само във вашата глава.