Грешките на жените около 30-те им години

Грешките са неизменна част от живота ни. Грешим като деца, защото още не разбираме твърде много неща. Грешим в пубертета, защото мислим, че вече разбираме всичко. Грешим и, когато сме млади, защото искаме да грабим с пълни шепи от онова, което ни предлага младостта.



Можете ли да кажете, че всичките ви приятелки, минали тази възраст, са правилно разсъждаващи хора? Не ви ли се струва, че на 20 бяха доста по-уверени и знаещи какво искат? Дали сега, притиснати от календара, не правят нещата, защото „трябва”, защото им е дошло времето, а не защото наистина ги искат?
Няма съмнение, минем ли 30 също грешим, дори много повече, отколкото когато сме на 23. Вижте къде и защо го правим.

Старостта
Звучи абсурдно (или правдиво - зависи от коя страна на 30-те се намирате) и все пак е факт, че твърде голяма част от нас жените още на 30 започват да смятат, че вече са стари, че не са достатъчно желани и забележими. Това съвсем не е така. Преминем ли 30-те сме в разцвета на хубостта и женствеността си и не бива да мислим нищо различно. Да, безспорно е, че времето оставя следи, но често те са също толкова красиви, колкото и самите нас, а и винаги можем да се постараем да ги заличим. Винаги ми е било странно защо в даден момент жените започват да крият възрастта си. Нима тя е нещо, от което трябва да се срамуваме? Животът си тече, няма как ние да си стоим на 25. Мисълта за старостта е една от онези мисли, които могат да започнат да ни убиват бавно и полека, без да го осъзнаваме дори и точно това е една от най-големите грешки, които правим. Не потискайте духа си с подобни „определения”. Погледнете се още веднъж в огледалото и изживейте на сто процента своите прекрасни 30!


Време за нас
Знаете, че от вас тръгва всичко. Ако направите от себе си човека, който искате да бъдете, другите също ще ви виждат по този начин. На около 30 години днешната жена има или сериозно се замисля за дете, дом, обвързване. Изведнъж всичко, което е искала, може да се превърне в кошмар от задължения. Помислете върху един елементарен пример - нямате време за нищо, постоянно ви зоват работата, сметките, децата, домът с всичките му задължения, уикендите, в които трябва да се видите с приятели, или пък да заведете децата на кино. Буквално няма кога да се погледнете в огледалото. И от това неспирно бързане нямате време дори да изберете нещо различно за обличане. Ходите с едни и същи дънки вече две седмици? Сещате се, че имате други единствено, когато сложите тези за пране. Често излизате с неизмита коса или бледи и уморени, нямайки време за капка грим. Ами тялото ви? Нима мислите, че и сега може да поддържате с лекота формата, в която сте били преди 2-3 години? Дори да нямате проблеми с килограмите, не забравяйте за навременните грижи за физическата ви форма. Метаболизмът ви се забавя, а тялото има нужда от все повече движение, за да е във форма. Нима се чувствате добре, не правейки нищо за себе си? Ако всеки уикенд ви е посветен на другите и на домашните задължения, кога посвещавате време на себе си? С възрастта времето за нас намалява, а с това намалява и общуването ни с нашето Аз. Ето това вече е огромна грешка. Задавали ли сте си въпроса що е то душевен комфорт? Отговорът е лесен- времето за самите вас, здравословният егоизъм. Ако започнете от него, всичко останало ще се нарежда много по-лесно.

Време за удоволствия
Залисани в обичайните отговорности, битовизми и понякога напълно безсмислени ядове, забравяме, че животът ни след 30-те не е просто едно огромно задължение. Живеейки в услуга на останалите и бързайки да свършим всичко по график, забравяме, че животът далеч не е само ходене на работа, до магазина, да вземете детето от училище и да похапнете в някое заведение през уикенда. Не правете тази грешка постоянно да оползотворявате свободното си време в името на това другите да се чувстват добре или пък лежейки у дома пред някое скучно телевизионно предаване или филм. Намерете си хоби, пътувайте, посещавайте нови места, пробвайте нови начини да се чувствате удовлетворени и щастливи. Щастието не е константна величина и ако не го „поддържаме във форма”, то бързо спира да бъде наше. Почти всички казват, че животът им след 30 е станал много по-спокоен и смислен. А дали са се замисляли, че това спокойствие прераства в скука и че този смисъл се губи, ако смятаме, че няма какво друго смислено да намерим от тук насетне?

„Задълженията” ни към обществото
Една от най-болните теми за жените, минали 30-те и нямащи сериозен партньор до себе си, поне едно дете и успешна кариера. Нима наистина живеете по някакви неписани „правила”, чиято основна „задача” е да ви потискат? Спрете да мислите за това, че сте на 34 и Принцът още го няма. Или пък за ролята ви на майка. За всяко нещо си има време и място. И ако не повярвате в това, а се вкопчите в първия срещнат само, защото вече ви е време или пък продължите да се развивате в професия, която никога не сте харесвали (но парите винаги имат думата), животът ви ще стане двойно по-сложен, неясен и дори потиснат, отколкото ако просто „дочувате” подмятания в обществото. Думите на останалите не могат да контролират живота ви- запомнете го добре и не живейте по техните „закони”. Създайте си собствени, които ще ви направят много по-уверени и знаещи какво искат жени. Да срещнете измислена любов и да я превърнете в голямата такава е невъзможно. Твърде вероятно е да го разберете тогава, когато вече ще е малко късно. Затова, в никакъв случай не мислете, че сега е настъпило „късното”.

Родителите ни
Когато създадем наше си семейство, родителите ни почти винаги остават на заден план. Това е една от буквално най-непростимите грешки, които правим. Благодарността, която трябва да изпитваме към тях, трябва и да показваме. Та нали и ние един ден ще бъдем на тяхно място! Представете си как бихте се чувствали, ако обичаните ви деца се сещат за вас веднъж в месеца? Всъщност, дори да сте постигнали много, да сте наистина успешни и заети хора, никога не бива да забравяте, че това малко или много дължите на родителите си. Вниманието, обичта и уважението, които заслужават те, сте задължени да показвате постоянно, за да един ден, когато ги няма, не си дадете сметка, че са имали по-голяма нужда от вас, както и вие от тях. Тогава вече ще е късно, така че...обичайте ги и им го показвайте сега, независимо дали сте на 30 или на 50.

Грешките са неизменна част от пътя, по който вървим. Те са тези, които ни учат, благодарение на тях помъдряваме. Хубаво е да помним и това, че в наши дни грешките не са онова, което бяха. Днес не бива да е осъдително да родиш на 40 или да се разведеш на 45. Единственото, което си остава задължително и след 30-те, е да останем достатъчно добри, сърцати и човечни, с една идея по-мъдри и с много идеи за...осъществяване...тепърва. Защото животът изобщо не свършва с навлизането в 30-те.. Всъщност, май тогава наистина започва. Наслаждавайте му се, без да бягате от отговорностите, но и без да затъвате в тях, забравяйки, че живеете един път и трябва да грабите с пълни шепи във всяка възраст и по всяко време.