Да повикаш ВОЛЯТА на помощ

“Imperare sibi – maximum imperium est*” е сентенция на Сенека, която винаги ми се е струвала връх по отношение на възможностите на всеки. Това да умееш да използваш себе си като най-доброто, което имаш, за да постигнеш целите си звучи прекрасно и толкова истинско, че понякога остава само на думи. Волята да го следваш се изпарява след първия (при някои след осмия) “препъни камък” и остава само неудовлетвореността и мисълта “Не мога да се справя”. Тогава идва време да се повика на помощ волята. Напоследък често я сравняват с мускул, който трябва да се тренира и уважава. Да, някои хора я имат по подразбиране - силна и непоколебима, за други тя е като блян - далечен и затрупан от неизпълнени обещания.

Има ли обаче рецепта за една добре оформена и услужлива в трудни моменти, воля?

Има - “Нито ден без черта”, този път думите са на художника Апелес. Казано иначе, каквото и да правиш, прави го всеки ден макар и по-малко, това ще те отведе до съвършенството, което търсиш.

Волята и самодисциплината не са запазена марка на военнослужещите и си имат своите по леки форми, които са много полезни в ежедневието и могат да ни помогнат да работим върху поведението и реакциите си, вместо да се ръководим сляпо от тях. Разбира се има добри импулси, но има и такива, на които по-добре да не се отдаваме, колкото и да се залъгваме, че можем да си го позволим. Влагането на усилия в трениране на волята ни, съвсем не е отегчително, а напротив, колкото повече я упражняваме, толкова повече се усещаме като активен фактор в ситуациите, в които влизаме.

Волята ни помага да преодолеем вредните мисли, чувства или действия. Eстествено идеята, че си в състояние да правиш всичко понякога може и да не е толкова здравословна колкото си мислим. По някое време има опасност да започнем да се впускаме в какво ли не, за да покажем колко сме силни и волеви. В тези случаи както при всяка крайност, ефектът е предизвестен. И все пак умереното трениране на волята със сигурност е от полза за духа и емоционалното ни състояние.



Като я викаш всеки ден, волята рано или късно идва, за да ти послужи в нужното време. Преодоляването на малки препятствия и изпитването на волята в “експериментални” условия има лавинообразен ефект. Колкото повече усещаме, че можем да се накараме да направим нещо, въпреки мързела, липсата на време и други извинения, толкова повече искаме да постигаме. Без да ставаме “фитнес маниаци”, можем да опитаме някоя от следните тренировки.


За предмишница

Ако има чинии в мивката, да ги измием, без никакво отлагане, без да оставяме нежеланието да ни надвие. Тази малка победа всеки ден ще повлече още след себе си.

За цялото тяло
Когато дискът с упражнения или картата за аеробика си стоят някъде и прашасват, просто отделете една две минути за някакво физическо упражнение, каквото и да е то, и ще видите, че отлагането и скатаването са напълно излишни, това всъщност са чудесни неща, които можете да дадете на тялото си.

За коремни мускули
Когато искате да си хапнете нещо нездравословно, пълно с бързи въглехидрати и с висок гликемичен индекс само за една секунда се замислете. Това всъщност не е никакъв подарък към нас самите, а точно обратното, вреда. Освен това с едно въздържане получаваме две неща - упражнение за волята и почивка за стомаха ни.

За глава
Всеки път, когато усетите, че си мислите отрицателни неща, въвличате се във въображаеми страхове и негативни емоции, спирайте на време. Не си позволявайте да се отдавате на подобни вредни мозъчни дейности и тренирайте волята си да ги отхвърляте.

И като сме започнали с поговорките (явно не е толкова лесно викането на волята без мантри) да завършим с още една доста вдъхновяваща - “Fortuna volentem ducit, nolentem trahit**” . Така или иначе сме в колелото на живота и с воля нещата стават много по-лесно, отколкото без. И не забравяйте - колкото повече, толкова повече.

*Да управляваш себе си е най-голямата власт

** Съдбата води искащия, а неискащия влачи.