Да се насладим на живота по график

Когато ежедневието ни започне да изисква от нас перфектно разграфяване на часовете и минутите така, че да успеем да свършим всичко навреме, често забравяме, че добрата организация е нещо, което правим, за да свършим работата бързо, лесно и да ни остане време за нас. Вместо това започваме почти съзнателно да вървим срещу организацията, отлагайки и натрупвайки задълженията „за после”.

Истината е, че организираното по график ежедневие не е нещо страшно, нито нещо, присъщо само на работохолиците, и може да ни бъде от огромна полза, стига да се научим как да го правим. Към сухия списък със задачи трябва да прибавим свои лични „екстри”, които да ни мотивират за работа, да ни накарат да прескочим бариерата на нежеланието, да си спомним защо именно вършим всички тези неща.

Да се съсредоточим върху постижимото. Много хора имат навика при писане на дневния или седмичния си график да се увличат и да включват в него много излишни неща, до вършенето на които така и не успяват да стигнат. Така няколко седмици поред можете да влачите в графика си едни и същи пет несвършени неща, които стоят там само за да ви напомнят, че не са свършени. Това създава чувство за неудовлетвореност и ни кара да подхождаме с нежелание и към останалите си задължения. Можем да направим отделен списък само на задачите, които все отлагаме (например „Да върна книгите от библиотеката, които стоят в мен от четири месеца”) и да ги разпределим по едно на седмица, като вземем твърдо решение кога и как ще ги направим. В противен случай натрупването им в един и същи списък с неотложните ангажименти само ни разконцентрира и от много чудене откъде да започнем, изпадаме в отчаяние.

Ритуал за начало на работа. Добър начин да преборим автоматичното отлагане на началото на дългия списък със задачи, е да си установим традиция винаги да правим едно и също нещо преди да започнем: то може да бъде нещо приятно, например чаша чай или кафе, пускане на музика, или дори нещо съвсем малко, като да си вържем косата, да си махнем пръстените или да навием ръкави. Важното е да сме постоянни и да извършваме един и същ „ритуал” всеки път преди да започнем работа. По същата логика, по която се случва експериментът с кучето на Павлов, умът ни ще започне да разпознава това като сигнал, че трябва да се настрои на работна вълна.

Само очите ги е страх от работа. Показали сме на ума си, че сега ще се работи. Трябва обаче да го накараме да спре да шари по всички точки от списъка с неща за правене и да се съсредоточи върху онова, от което ще започнем. Най-добре е да си създадем алгоритъм на работа, така че да започваме с една и съща или поне подобна дейност всеки път, без да мислим, преди да започнем. Например в домакинската работа винаги да започваме от миенето на чинии и да продължаваме с другите домакински задължения в определен ред. Знаете как купчина дрехи може да изглежда огромна, когато са просто нахвърляни, а щом ги сгънем, изведнъж изглеждат спретнато и прилично малко. Същото е и със задачите в главите ни. Щом ги подредим, те вече изглеждат напълно ясни, възможни и постижими.

Да си спомним защо вършим това. Когато имаме пред себе си тежка или неприятна задача, често гледаме само в нея, без да виждаме отвъд. Когато ни предстои основно пролетно почистване, нека се замислим за усещането, което ще изпитаме накрая, когато домът ни грейне от чистота. Та в крайна сметка това е нещо, което правим за себе си, и го правим, защото го искаме – и по един или друг начин, това трябва да важи за всяко нещо, което вършим. Работата не е цел, а средство, за да се почувстваме щастливи.

Малки награди. След всяка отметната точка от графика можем да се награждаваме с нещо малко за пет или десет минутки – нещо сладко, разговор с приятел по телефона, разглеждане на любимо списание. Нека си дадем време да се зарадваме, че сме свършили добра работа, да почувстваме удовлетворение. По този начин умът ни се концентрира върху онова, което е вече зад нас, и се чувства по-уверен, че ще се справи и занапред.

Свършете работа и забравете. Когато денят свърши, няма смисъл да започваме веднага да мислим за утрешните си ангажименти. Времето за почивка си е време за почивка и ако го използваме, за да се тревожим за работата си, го обезсмисляме напълно. Ако обаче сме действали спокойно и последователно през деня, награждавайки се за добре изпълнените задачи, вярвайки, че това, което правим, е за нас и е смислено, не би трябвало да имаме проблем на края на деня да се успокоим, като си спомним колко добре сме се справили. Заслужаваме почивка. Заслужаваме и забавления. За утре ще се мисли чак утре, след като отново запретнем ръкави.