Хинап - китайската фурма, вече популярна и у нас

Наричат го още финап, джиндифика, гръдна ягода или китайска фурма, заради подобния на фурмите вид и сладък вкус. Плодовете му зреят през септември, октовмри и са един от предвестниците на наближаващата есен.

За наше учудване хинапът (лат. Ziziphus jujuba, англ. jujube) е една от основните овощни култури в Китай. От там произхожда и тази древна култура. Тя води началото си преди повече от няколко хиляди години от Азия, разпространява се в Америка, голяма част от Средиземноморието и едва след това в България. У нас ще откриете хинап на ниски дръвчета и храсти, най-вече във вилните зони и поляни по нашето Черноморие, където е най-разпространен, но също така и в специално създадени за целта плантации във вътрешността на Южна България. Условията по отглеждане на хинап са подобни на тези на обикновените фурми и смокини. Принадлежи към сем. Зърнастецови, към които причисляваме драката, зърниката и зърнастеца.

Сушене на хинап в Китай

Китайската фурма е предпочитана заради чудесния си сладък вкус, който позволява да се консумира, както сурова, така и на сладка, компоти или пък захаросана. Подобно на фурмите и смокините, хинапът е много популярен в сушено състояние, особено като естествен подсладител в сладкиши. Освен това намира приложение и в парфюмерийната и фармацевтичната промишленост, като добавка в някои кремове и хранителни добавки. Естествено, това далеч не е единствената причина, поради която да предпочетем да включим хинапа в менюто си.

Здравословни ползи на хинапа

Той има големи дози витамин С (20 пъти повече,отколкото в цитрусовите плодове), който укрепва организма и подсилва имунната система. Съдържа също така и витамините А и В2. Богат е на йод, кобалт, калций, фосфор и желязо. Добър източник на естествени антиоксиданти. Използва се широко в китайската традиционна медицина при заболявания на дихателната и храносмилателната система, за понижаване на артериалното налягане и регулиране на холестерола, за възстановяване на черния дроб, както и при безсъние и безпокойство. В състава си хинапът има 18 от най-важните аминокиселини за човешкото тяло, а етеричните масла, извлечени от растението, доказано спомагат за растежа на коса.

Хинапът притежава и още едно много интересно свойство – потиска глада ни за сладко. За това е необходимо само да сдъвчете няколко листа от растението и до няколко часа няма да усещате вкуса на каквото и да било сладко в устата си.

Как да избираме плодовете на хинапа

Каквото и да кажем за хинапа, не би имало смисъл, ако това чудесно растение не даваше наистина вкусен и сладък плод, с плътно месо. За да не бъдете разочаровани от вкуса обаче, е от голямо значение да можете да подберете здрави и наистина добре узрели плодове. В противен случай рискувате да се натъкнете на твърди и кисели или пък прекалено меки и презрели.

Идеално узрелият финап е с червеникаво-кафеникав цвят, гладка и лъскава повърхност, без наранявания. Прясно откъснат може да се съхранява до седмица на тъмно и хладно място, а сушен – за почти цяла година.

Как да консумираме хинап

И макар хинапът да е най-полезен в сурово състояние, то със сигурност е най-вкусен под формата на сладък конфитюр. За приготвянето му не е необходимо нищо друго освен котлон и известно количество захарен сироп, в който предварително измитите и почистените плодове да поврят за поне няколко часа. И докато в различните азиатски държави хинапът има наистина широко кулинарно приложение – за направата на чай, вино и сок, то в България сме се ограничили основно до конфитюрите и още по-любимото местно питие – ракията. И как не, след като хинапът е изключително богат и на захари, и на въглехидрати.

Отглеждане на хинап у дома

И тъй като хинапът далеч не е от най-разпространените плодове по нашите пазари, можете съвсем спокойно да си го посеете и отглеждате в домашната ви градина или директно в саксия, вътре вкъщи. Китайската фурма обича светлината, расте в почти всякака почва и е сухо- и студоустойчива. Цветовете на хинапа не са застрашени от измръзване, защото цъфтят едва през юни и юли. Освен това дървото не е нападано от вредители и не трябва да бъде третирано с никакви по-специални препарати, което ни гарантира изключително чиста и полезна за организма продукция. За радост на нетърпеливите, хинапените храсти и дръвчета дават плод още през втората-третата година от посяването си. Най-добре е то да стане през пролетта или есента, от извлек или направо от семките на плода.

Всички тези факти правят хинапа наистина благодатна култура, която макар и сравнително добре разпространена по нашите земи от доста години насам, определено заслужава повече внимание и почит. За тази цел опитайте още тази есен да посадите хинап в саксията или двора и гарантирано ще се радвате на вкусните му кафеникави плодчета по-скоро, отколкото сте очаквали.