Да спрем да храним страховете си с някои лесни техники

Според някои теории, човек се ражда само със страх от силен шум и от падане. Всички останали страхове се оказват създадени в нас като следствие на преживяване или заплаха от околната среда. Означава ли това, че можем лесно да се отървем от почти всички наши страхове и да живеем живот без тревожност, депресия и отчаяние? Има ли начин да преборим страховете си преди те да са превзели психиката ни и преди да ни наложат мисли, които още повече отнемат силата ни?

Време

Една лесна техника за осъзнаване на страха преди той да е взел връх и да ни е подчинил на влиянието си, използва времето като ключов елемент. Негативната мисъл възниква в ума ни и ако след 20 секунди не са се появили други такива мисли, тя най-вероятно ще отшуми без да ни се отрази. Което означава, че имаме много малко време да осъзнаем, че тази мисъл се е появила и просто да започнем да мислим за нещо друго. Насочвайки се към съвсем различна тематика, освобождаваме съзнанието си от мисълта за страха и продължаваме деня си необезпокоявани. След изтичането на този кратък отрязък на време, негативният фокус ще открие други релевантни на състоянието ни спомени, мисли и така тръгва вълната на страха.

Действие

Ако все пак не сме успяли с мисъл да надвием страха, който напомня за себе си, можем да насочим фокуса и усилието си към някакво действие. Без значение дали ще изберете аеробика, да измиете чиниите, да отметнете работа в офиса или да сготвите нещо, действието е толкова ангажиращо за ума, че той буквално не може да мисли за нищо друго. Колкото по-всепоглъщаща е активността, толкова по-лесно мислите за страховете остават някъде на заден план, а след час - два дори не си спомняме, че въобще ги е имало.

Преувеличение

Тази техника работи с емоциите ни и ужасяващото състояние, в което изпадаме когато ни е страх от нещо. Започваме с осъзнаване на страха и наблюдението над него и действието му над нас, но вместо да се обърнем и да избягаме, го поглеждаме директно. Сякаш го питаме: „Какво толкова можеш да ми направиш? Колко голям можеш да станеш?” и започваме да рисуваме във въображението си ситуация, в която всичко, от което ни е страх, се е случило. Преувеличаваме до момента, в който не ни стане смешно, че въобще сме се уплашили. Тази техника действа много добре и при малки деца, които често имат измислени страхове, който с хумор и смях се забравят много бързо.

Прошка и осъзнаване

Когато не действат моментните техники за справяне с негативни мисли и страхове, е време да погледнем в себе си и да се опитаме да открием корените им. Избираме време само за себе си, някъде където сме сами и навлизаме мислено в ситуацията, в която някой конкретен страх е възникнал. Прощаваме на всички участници в случката от сърце и им пожелаваме щастие. Прощаваме и на себе си, че тогава не сме успели да се справим с положението по позитивен начин. Рисуваме картина за себе си виждайки се вече без този страх и си представяме как продължаваме живота си по различен начин. Тази техника е свързана с приемането на нещата, такива каквито са, понеже отричането и моментният шок обикновено са причина да подтиснем някоя емоция дълбоко в съзнанието си където тя се превръща в страх и тревожност.

Обществото, медиите, дори приятелите ни често използват страховете на всеки човек, за да ни убедят в нещо, да ни наложат мнение или да ни накарат да направим нещо за някого. Осъзнаването и наблюдаването на вътрешния ни свят, ни дават сила да бъдем себе си във всеки един момент, приемайки недостатъците и качествата си достойно. Колкото по-малко сила даваме на страховете да диктуват живота ни, толкова по-лесно откриваме нови начини да бъдем щастливи и да се радваме на живота.