Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?

Отношенията с другите са основна част от живота ни и източник както на приятни, така и често на неприятни емоции и преживявания. Случва се нещо да не ни допадне, да ни нарани или обиди и в тези моменти е особено важно да успеем да изразим мнението си по начин, който ще запази връзките ни с хората без да ги разруши и без да отдалечи от нас. Дали дипломацията лесно може да бъде приложена в живота ни или често това е невъзможно? Полезно ли да се опитваме да премълчаваме проблемите, за да запазим отношенията или именно чрез изказването им ще ги подобрим и продължим за по-дълго? Доколко успяваме да споделим мнението си по даден въпрос без другия да го усети като осъждане или критика?



Това дава на другите по-цялостна картина за нас самите, предизвиква уважение и създава дълготрайни отношения. От особена важност е когато изказваме мнение да не го правим сякаш осъждаме решението на другия човек. Може да започнем изречението с „На твое място аз бих ...“ , но никога с „Тук не си прав и така не се прави, защото ...“. Когато човекът срещу нас е емоционално афектиран няма да чуе нито една дума от логическите ни обяснения, защото бушуващата емоция ще вземе връх.

Делови отношения и изразяване на градивна критика

В работата всички са много докачливи на тема качество на изпълнение на някоя задача. Поради съществуващата йерархия често преглъщаме някои забележки или недоволства, а това в един момент се превръща в постоянен стрес и напрежение. Когато започнем своята градивна критика с „Бихме могли да ...“, вместо грубото „Направи така и всичко ще е ок.“, това е покана за съдействие и обща работа, оставяме на другия човек вратичка за нашата помощ ако има нужда от нея, внушаваме му усещането за колективна работа и възможности. И все пак когато се налага да разкажем кой подход не е бил удачен при изпълнението на дадена задача, изречението „Въпреки, че аз не бих направил така, разбирам какво си искал да стане когато ...“ ще ни даде възможност да отбележим детайлите, които имат нужда от поправка.

Децата и приемането на грешките им

В отношенията с децата е много важно детето да не остане с впечатлението, че му слагаме етикет и го натикваме в определени рамки. Затова и никога не употребяваме „Ти си невъзпитан.“, а вместо това насочваме вниманието му към определеното поведение - „ Днес се държа много невъзпитано.“ Като цяло е добре да внушаваме на децата, че са добри и ще ги обичаме независимо от поведението им, но това не означава, че няма да изискваме от тях да го осъзнаят и поправят. Родителите често питат детето „Защо направим така?“ , но дали този въпрос е последван от „Нали ти казах да не правиш така, защото така е грешно“ или е последван от поканата за разговор „ Обясни ми моля те какво си мислеше, когато избра да направиш така, какво искаше да постигнеш?“ Тогава детето ще има пространство да сподели мотивите си и родителят ще може да го насочи към правилното действие.

В обратния вариант детето се чувства неразбрано и осъждано за изборите си, трудно ще приема грешките си и когато порасне. Друга добра тактика за родители е да започнем с „Разбирам защо си постъпил така, но може би не си преценил правилно ситуацията, нищо ще поговорим и друг път ще ти е по-лесно да избереш това, което е добре за теб.“ Нека детето да остане с усещането, че то е отговорно за изборите и последиците от тях, но винаги има вариант следващия път нещата да са различни.

Партньорът и даването на пространство

Тук вече всяко твърдение, което крие осъждане и неприемане в себе си, може да доведе до бурен отклик в ответната страна. Това кара много хора да се страхуват да изразяват мнението си стремейки се по този начин да предпазят отношенията от раздяла. За съжаление подобна тактика няма успех, трупа се напрежение и стрес между партньорите, а щастието и радостта неусетно изчезват. Много по-добре е да изказваме мнението си градивно, а не с взаимни обвинения от типа „Ти това, ти онова ...“ или „Защото ти така направи, затова и аз така направих ...“ и т.н.

Много е лесно да започнем разговора с „Искам да ти споделя какво мисля за тази ситуация, би ли ме изслушал и да си кажеш твоето мнение след това.“ - това дава свобода на другия да има различно мнение от нашето и време да го обмисли. Друга полезна тактика е така наречената „печеля- печелиш“ ситуация или с други думи да насочим разговора предварително към тази цел - „ Искам да споделя как се почувствах днес, защото искрено желая отношенията ни да се подобрят и всеки да е честен с другия.“ Това дава увереност на партньора, че въпреки някоя негативна емоция или мнение, вашата цел е да укрепите връзката, а не обратното.

Може да обобщим в крайна сметка, че градивно изказаното мнение е това, което дава пространство и свобода на другия човек да бъде себе си, да има различно виждане за нещата и да се развива. Осъждането от друга страна „затваря“ образа на другия човек чрез етикети, определения и негативни твърдения, без да му позволява да бъде себе си, да се променя в различна посока и да развива себе си по нов начин. Мъдреците някога са казали - „Хората няма да запомнят с какво си бил облечен, нито какво си им казал, но никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват.“ Нека се стремим в общуването си с близки или непознати, да оставяме в тях усещането за равноправие, свобода на словото и възможност за израстване, така ще ни уважават и обичат дори когато имаме какво да добавим относно тяхното поведение или начин на живот. Никой не е съвършен, но всеки може да направи всичко по силите си да помага на другите и на себе си, да станем по-добри във всяко едно отношение.