За обидата и обидчивостта

Обидата е такова нещо - дали я има зависи по-скоро от този, към когото предполагаемо е отправена. Кога мъжете ни обиждат, кога се държат отбидно с нас и кога...ние сме твърде обидчиви? Някои от нас са твърде раними и приемат едва ли не всяка физиономия на досада на мъжа, като обидно поведение. Други пък не знаят къде е границата и търпят да бъдат унижавани така, както никоя дама не заслужава. Предвид това, че ние сме от Венера, а те от Марс, както обикновено казваме, е хубаво да седнем и помислим върху някои особености на мъжката и женската психика, преди да заявим открито, че партньорът ни обижда.
Правилно ли разбираме обидите и различаваме ли сериозните от случайно вметнати думи, които просто казват истината, без да искат да ни наранят?

Недоразумение
Случвало ли ви се е да сте облекли нещо по-екстравагантно, а когато го попитате за мнение, той да каже „не смятам, че е твоята дреха“. Или пък да сте сготвили нещо ново и различно и отново да получите коментар от типа на „предпочитам добрия, стар ориз“ или „странно е, не ми харесва особено“. Ами заспиването след секс? Нима не сте му мрънкали поне веднъж, че искате малко повече нежност и гушкане след това, а той просто е заспал. И какво получавате като отговор? Досада, че отново мърморите, цитирам „за глупости“.

Да, ако трябва да сме честни, някои наши терзания за мъжете са си откровени глупости. Първо, защото след секс той е просто уморен и чрез заспиването си не е показал, че не ви обича. Приемете, че просто е бил уморен и точка. Второ - защо мъжът да не може да каже мнението си за новата ви дреха или ястие, ако те не му харесват? Не е ли по-добре да имате искрен човек до себе си, който да не ви спестява нещо, което може да поправите или направите по-добре? Защото лицемерното премълчаване пред вас, а после искреният му разказ пред приятели, е далеч по-обидно поведение. Когато сте семейство, по-хубаво от това да си казвате винаги истината, няма. Разбира се, зависи как я изричате. Обидни епитети като „това ядене е гадно“ или „тази рокля е грозна“, не се толерират. Всичко, колкото и да е неприятно, може да бъде казано така, че да не обидиш другия. Особено, когато го видиш развълнуван и доволен, че ви е сготвил или купил нещо- направил е нещо с единствената идея да ви зарадва.

Винаги прав и знаещ всичко
Това е друг тип поведение, което ние често не разбираме и приемаме за обидно. Когато той ни каже „казах ти сто пъти, че не си наясно“ или „не можеш да свършиш това без мен“. Има моменти, в които той сякаш ни подценява или поне в нашата глава изглеждат такива. Такъв тип поведение обикновено се свързва с желанието на мъжа да покаже, че той е силният пол, да обгрижва и наставлява. Тук отново опираме до начина, по който се казват тези неща. Ако имаме до себе си властен партньор, който често дава непоискани съвети, това не рядко се оказва дразнещо. Но ако този мъж наистина ни дава съвети, без с тях да цели да ни унижи или обиди, е добре да помислим защо всъщност се чувстваме наранени.

Помня, че преди време в опит да ми кажат, че не съм направила нещо като хората, са ми казвали, че имам две леви ръце или че е било по-добре изобщо да не се захващам, защото работата ми била калпава. Тогава приемах това поведение като нещо нормално. В последствие обаче обидите ескалираха и разбрах, че никога не е нормално да се използват епитети и определения, които раняват. Защото днес ще кажеш на някого, че е мърляв или калпав, а утре ще употребиш още по-силни думи. Обикновено, щом можеш да изречеш едните- уж по-безобидните, след това изричаш и онези, които наистина няма как да пропуснем покрай ушите си. Така че трябва много добре да слушаме как ни говорят и да поставим границата. Ако видим, че такава няма и че този мъж дори се дразни, когато му кажем „моля, не ме обиждай, защото ме боли“, вместо да се извини, знаем какъв е изходът. Обикновено мъжете, които се водят от егоизма си, израснали са в семейства,в които скандалите и обидите са били ежедневие и са свикнали да бъдат груби и нетолерантни, не се извиняват никога за думите и действията си и можем да познаем такъв тип поведение от самото начало.

Ако не желаем обидата в отношенията си:

На първо място - да не използваме думи, които не искаме ние самите да чуваме за нас.
Да познаваме добре партньора си и да знаем кое поведение може да го обиди
Да бъдем директни за това, което ни наранява, но и да имаме смелостта да чуем кое наранява партньора ни. Честността е ключова за неутрализиране на обидата.
Да осъзнаем, че обидната квалификация е израз единствено на слабост и ако се случи да я използваме, да анализираме на какво се дължи тази слабост.
Липсата на възпитание и употребата на нецензурни и обидни думи са част от ежедневието на доста мъже. Тук решението е едно-единствено - ние да не ставаме част от тяхното ежедневие.

Хармоничната комуникация в една двойка изисква усилия. И тя няма нищо общо с вербалната агресия. Смятам, че всяка жена може да ги различи от самото начало. Говорим единствено за пряко изречената обида, която цели да ни унизи по един или друг начин. Иначе нашите си оттенъци и тълкувания, които понякога си правим от нищото, са съвсем друга тема.

Понякога единият от двамата е по-прикрит и не обичащ да споделя. Обикновено това е мъжът. И когато една жена се опита да „изрови“ още думи от него, а той не поддава, тогава може да възникнат конфликти. Те обаче се решават единствено с открито, приятелско обсъждане на проблема. Истината е точно там- ако не успяваш да говориш с партньора си така, както го правиш с най-добрия си приятел, който никога не би посмял да нараниш, а се държиш сякаш търсиш надмощие, бориш се за „победа“ на всяка цена, по-добре да се разделиш с този човек. Защото при истинската любов няма наранени. Няма победител и победен. Там всичко е едно цяло и в името на това цяло ние сме мили, всеотдайни и грижовни един към друг. Защото така ни идва отвътре. Не защото така трябва. Ако ти не обиждаш партньора си, защото си чувал, че така не е редно да се държиш, но вътрешно искаш да му изсипеш на главата купища ругатни, не смятай, че някой ден изобщо ще можеш да бъдеш щастлив. По този начин. Любовта изкарва най-красивото от теб. Ако не го прави, не е любов.