Синдромът на мама-квачка
Изпрати
Най- щастливият и признателен миг в живота на един родител е да види здраво, самоуверено и преуспяло свидното си чадо. Медала за такъв успех обаче има две страни. Често в стремежа си да изпишем гордо вежди като изключителни родители не осъзнаваме какво всъщност може да последва от прекомерната родителска грижа, свръх протекция, амбиции, авторитарност и обгрижване до малки детайли.
Несъмнено здравето и безопасността на едно дете трябва да е приоритет. Ала има семейства, в които грижата и отглеждането на малкото дете се превръщат във фикс идея на живот, и то какъв. Както гласи поговорката: „ Прекаленият светец и богу не е драг!“ тук е място да кажем, че свръх обгрижването е нож с няколко остриета. Зад всяка постъпка разбира се, се корени предходен опит ( или липсата на такъв), поведение изтъквано за пример и похвала, възпитание в определени норми и правила като в по- голямата си част са несъзнавано предавани на поколението занапред.
Тъй като честта за отглеждането на отрочето е възложена на жената още от ерата на хомо сапиенс, няма как да стане дума за „ татко- квачка“. На него е била отредена нелеката задача да се грижи за прехраната и сигурността на семейството.
Синдромът на „ майка- квачка“ се забелязва у немалко жени. Срещали сме ги по улицата, градинките и площадките дори сме ги наблюдавали и при наши близки или приятели. Те се открояват с обострена бдителност, недопускат отдалечаването на детето дори на 2 метра разстояние, кръжат около малчугана в случай, че понечи да се спъне дори, а ако за секунда изпуснат от поглед целта панически ужас се изписва на лицата им. Това са деца, които не се допуска да отидат никъде сами, абсолютно никъде. Стаите им се подреждат старателно от мама дори и в зряла възраст, домакинска работа се извършва само и единствено под формата на вдигане на собствената чиния от масата, позволява им се всичко в името на мира и щастието, галени и глезени дори пред връстниците им с епитети и гальовни прякори. Ако се допусне детето- тийнейджър да излезе навън само за малко или бъде оставено на близък да се грижи за него, „ мама- квачка“ започва непрестанно да контролира действията му като звъни през 10мин. за да се осведоми за евентуалната му промяна. В случаите, в които юношата пък се наложи да остане сам вкъщи, то той е обсипан с хиляди заръка за безопасността му в дома, вратите на рискованите места са добре залостени и щателно проверени поне 10 пъти. Младата дама или господин са наставлявани в това как да се облекат добре, че да не настинат, въпреки достатъчно зрялата им възраст за преценка, да посетят тоалетна поне още веднъж преди да са излезли навън, дори им се прави подбор за евентуални бъдещи връзки и срещи.
Вероятно всичко това звучи пресилено, смешно или направо нереално, но нека си представим за момент живота на една такава майка. За нея това е най- доброто, което може да стори, дори ако я попитаме, би казала, че това е нищо, че дори не е достатъчно добра или грижовна, че може да бъде още по- изрядна. Тя дори не разбира, че това е прекалено, дори не си дава сметка колко изтощително и невротизиращо е цялото това натрапливо поведение. Ритуали, схеми и заучено поведение, което непозволява ни най- малко разклащане в ежедневието. Изчерпващо и смазващо е само докато го четеш, а колко от тези саможертвени майки стражари живеят своя собствен живот докато стерилно обгрижват живота на други? Изобщо имат ли собствен живот или дните им придобиват смисъл само ако наставляват и направляват живота на милото им вече пораснало дете? Разбира се има и много, на които просто им е страшно удобно да останат под крилото на „мама-квачка“, но има и много други, които се срамуват от майките си държейки се с тях като с хлапета.
Защо „мама- квачка“ е такава? Източник на такова поведение може да е страх от изплъзване на контрола; жена, която на доста по- късна възраст се е сдобили с дете; майка, която е претърпяла загуба на първородно дете и се стреми всячески да опази и съхрани новороденото; родители, които нямат познания и добър предходен пример, защото самите те са така отгледани; само майчината роля сякаш ги кара да се чувстват осмислени.
Какво се случва с тези деца, които един ден ще станат зрели възрастни? А дали наистина ще са достатъчно зрели? За да си достигнал някаква мъдрост, преди всичко е необходимо да преодолееш някой трудни моменти сам, да се справиш с определени въпроси, да имаш решителност да поемаш отговорност, да вярваш в собствените си способности и да си дадеш правото да сгрешиш. Ако всичко това е било отнето и всяка стъпка е била предначертана и изпреварена ще порасне едно голямо, неуверено в себе си човешко същество, с инфантилни детински постъпки, неспособно да вземе самостоятелно решения, страхливо и непременно предпазливо в действията си. Самият родител също ще бъде притеснен от този факт, че собственото му дете среща трудности и не може да постига успехи без помощта на същият този родител.
Скъпи майки, обичайте децата си, но незабравяйте и себе си. Незабравяйте собствения си живот, отдавайте се на любими занимания, хобита, среща с приятели, давайте си почивка, обърнете внимание на мъжа до вас. Няма да сте по- малко добра майка ако обичате себе си, дори напротив.
Ежедневието на една такава жена ще се превърне в пълноценно място където ще има моменти за щастливи часове прекарани с обичаното дете без тревоги и излишно напрежение.
И както е казала народната мъдрост: „ Добрият родител не е този, който предпазва от падане, а този, който превързва рани.“
|
Коментари
2013-05-01 #4 Силвия Ганова Здравейте Men, това, че отглеждате детото си сама не мисля, че Ви прави квачка, а по- скоро бих изразила адмирациите си и възхищението към такива майки като Вас. Мога само да предполагам какво е положението Ви след като се налага да се справяте сама, което на свой ред води една повишена бдителност към детето Ви. Тази тема има друго предназначение и е по- скоро поглед към прекомерното и свръх обгрижване на децата и особено на тези, вече пораснали деца, чиито майки дори вече с големи зрели наследници не могат да скъсат пъпната връв. Темата не цели да сложи в рамка някоя майка, а да помогне, да отрезви съзнанието за необратими последици от такова поведение. Последици за самото дете и пораснало възрастен. Както всяка майка, аз също се открива в някои от редовете. Важно в случая е да се намери златната среда и да се предостави право на избор, грешка и лично пространство на най- свидното ни за да е един ден пълноценен възрастен, защото то расте и няма цял живот да е онова малко 3-5-10 годишно наивно дете. Или ще е? Това зависи само от нас.
2013-04-30 #3 Men Аз съм ква4ка, за мен има само проблеми, откакто съм майка, приела съм го, сама го гледам и кудкудякам : )) като няма кой да ме смени, и по-ло6о има
2013-04-26 #2 Силвия Ганова Вярно е, че и след време ще е актуална, защото все ще има, кой да повтори достойно стъпките на мама
2013-04-26 #1 Десислава Ив. Симеонова Аз... почти се видях някъде сред редовете , обаче досега, но адски тайно, съм подозирала, че съм "майка-орлица"... - пък то било "квачка" Ужассс. Е, истината винаги е някъде по средата и човек сам си знае. А самата статия би звучала актуално и след време....
|
|
Събота 9 Ноември 2024 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
Нова година с родителите ни - 3 добри причини да прекараме празника заедно
Помните ли аромата на онези розови сладки, които приготвяше майка ви за Нова година? Бяхте малки и този...
Моля, заповядайте!
Къде е най-добре да се видим с познати – да ги поканим на домашна вечеря или просто на чай, на барбекю...
Нито св. Валентин, нито Трифон Зарезан - просто отпразнувайте женското приятелство
Обичайното разделение на две всяка година става все по-тривиално и дори вече отегчително. Вместо да се...
Сутрешни ритуали за обич
Сутрините са начало на деня. Те са подарък от живота. Твърде голяма част от нас обаче сякаш не го осъзнават....
Алтернативни терапии за успокоение
Ако не сте си открили специален финансов фонд „При нужда психолог”, то когато имате спешна нужда от успокояване...
Готвенето у дома – ниско квалифициран труд или изкуство
Често споделям с приятелки и колежки, какво съм сготвила предната вечер, как се е получило и каква е...
Българчета в чужбина
Хиляди малки българчета са родени или живеят извън пределите на страната ни. Числеността им вече е толкова...
За белите петна и черните мисли
Имало едно време две сестри. Казвали се Любов и Омраза. И двете били отгледани с много обич и разбиране,...
Преди да имаме дете, да поговорим по тези въпроси
Когато решим, че е моментът да имаме дете, ни обзема опияняващ ентусиазъм - "ето, решихме се, стигнахме...
Флирт не е безобидна игра
Изследвания твърдят, че мъжете флиртуват повече от жените. Истината обаче е, че голяма част от тях нямат...
Ох, боли!
Дълго чакаме първата крачка на детето си. Мечтаем как то ще проходи и ще се затича към нас разтворило...
БАНЯТА - част от Бебчо идва какво е най-важно да купя - III
След като във втора част обърнах внимание на продуктите за детската стая, в тази статия ще а сега нека...
Среща със сина ми
Аз и той се срещнахме някъде по пътя.
Ще извървим много крачки заедно.
Аз и той ще се разделим...
Абитуриентските балове – за и против
Дойде ли времето на абитуриентските балове, започва задължителното „за“ и „против“ тях. Мненията се поляризират,...
Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
Ерма Бомбек: "Децата са като хвърчила. Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш...
Какво да не поръчваме за ядене на първа среща
Най-сетне ще излезете само двамата. Вече е демоде може би да се казва „първа среща”, при положение, че...
Мама, тати и ние – цял отбор
Когато стане дума за многодетни семейства, в съзнанието ни изниква звездната двойка Брад Пит и Анджелина...
Защо е полезно за бебето да го носим по-често?
Изобретенията като количка за бебето или проходилка са измислени сравнително наскоро, тогава как са отглеждали...
|