Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Синдромът на мама-квачка


Най- щастливият и признателен миг в живота на един родител е да види здраво, самоуверено и преуспяло свидното си чадо. Медала за такъв успех обаче има две страни. Често в стремежа си да изпишем гордо вежди като изключителни родители не осъзнаваме какво всъщност може да последва от прекомерната родителска грижа, свръх протекция, амбиции, авторитарност и обгрижване до малки детайли.

Несъмнено здравето и безопасността на едно дете трябва да е приоритет. Ала има семейства, в които грижата и отглеждането на малкото дете се превръщат във фикс идея на живот, и то какъв. Както гласи поговорката: „ Прекаленият светец и богу не е драг!“ тук е място да кажем, че свръх обгрижването е нож с няколко остриета. Зад всяка постъпка разбира се, се корени предходен опит ( или липсата на такъв), поведение изтъквано за пример и похвала, възпитание в определени норми и правила като в по- голямата си част са несъзнавано предавани на поколението занапред.
Тъй като честта за отглеждането на отрочето е възложена на жената още от ерата на хомо сапиенс, няма как да стане дума за „ татко- квачка“. На него е била отредена нелеката задача да се грижи за прехраната и сигурността на семейството.

Синдромът на „ майка- квачка“ се забелязва у немалко жени. Срещали сме ги по улицата, градинките и площадките дори сме ги наблюдавали и при наши близки или приятели. Те се открояват с обострена бдителност, недопускат отдалечаването на детето дори на 2 метра разстояние, кръжат около малчугана в случай, че понечи да се спъне дори, а ако за секунда изпуснат от поглед целта панически ужас се изписва на лицата им. Това са деца, които не се допуска да отидат никъде сами, абсолютно никъде. Стаите им се подреждат старателно от мама дори и в зряла възраст, домакинска работа се извършва само и единствено под формата на вдигане на собствената чиния от масата, позволява им се всичко в името на мира и щастието, галени и глезени дори пред връстниците им с епитети и гальовни прякори. Ако се допусне детето- тийнейджър да излезе навън само за малко или бъде оставено на близък да се грижи за него, „ мама- квачка“ започва непрестанно да контролира действията му като звъни през 10мин. за да се осведоми за евентуалната му промяна. В случаите, в които юношата пък се наложи да остане сам вкъщи, то той е обсипан с хиляди заръка за безопасността му в дома, вратите на рискованите места са добре залостени и щателно проверени поне 10 пъти. Младата дама или господин са наставлявани в това как да се облекат добре, че да не настинат, въпреки достатъчно зрялата им възраст за преценка, да посетят тоалетна поне още веднъж преди да са излезли навън, дори им се прави подбор за евентуални бъдещи връзки и срещи.

Вероятно всичко това звучи пресилено, смешно или направо нереално, но нека си представим за момент живота на една такава майка. За нея това е най- доброто, което може да стори, дори ако я попитаме, би казала, че това е нищо, че дори не е достатъчно добра или грижовна, че може да бъде още по- изрядна. Тя дори не разбира, че това е прекалено, дори не си дава сметка колко изтощително и невротизиращо е цялото това натрапливо поведение. Ритуали, схеми и заучено поведение, което непозволява ни най- малко разклащане в ежедневието. Изчерпващо и смазващо е само докато го четеш, а колко от тези саможертвени майки стражари живеят своя собствен живот докато стерилно обгрижват живота на други? Изобщо имат ли собствен живот или дните им придобиват смисъл само ако наставляват и направляват живота на милото им вече пораснало дете? Разбира се има и много, на които просто им е страшно удобно да останат под крилото на „мама-квачка“, но има и много други, които се срамуват от майките си държейки се с тях като с хлапета.

Защо „мама- квачка“ е такава? Източник на такова поведение може да е страх от изплъзване на контрола; жена, която на доста по- късна възраст се е сдобили с дете; майка, която е претърпяла загуба на първородно дете и се стреми всячески да опази и съхрани новороденото; родители, които нямат познания и добър предходен пример, защото самите те са така отгледани; само майчината роля сякаш ги кара да се чувстват осмислени.

Какво се случва с тези деца, които един ден ще станат зрели възрастни? А дали наистина ще са достатъчно зрели? За да си достигнал някаква мъдрост, преди всичко е необходимо да преодолееш някой трудни моменти сам, да се справиш с определени въпроси, да имаш решителност да поемаш отговорност, да вярваш в собствените си способности и да си дадеш правото да сгрешиш. Ако всичко това е било отнето и всяка стъпка е била предначертана и изпреварена ще порасне едно голямо, неуверено в себе си човешко същество, с инфантилни детински постъпки, неспособно да вземе самостоятелно решения, страхливо и непременно предпазливо в действията си. Самият родител също ще бъде притеснен от този факт, че собственото му дете среща трудности и не може да постига успехи без помощта на същият този родител.

Скъпи майки, обичайте децата си, но незабравяйте и себе си. Незабравяйте собствения си живот, отдавайте се на любими занимания, хобита, среща с приятели, давайте си почивка, обърнете внимание на мъжа до вас. Няма да сте по- малко добра майка ако обичате себе си, дори напротив.

Ежедневието на една такава жена ще се превърне в пълноценно място където ще има моменти за щастливи часове прекарани с обичаното дете без тревоги и излишно напрежение.
И както е казала народната мъдрост: „ Добрият родител не е този, който предпазва от падане, а този, който превързва рани.“
Коментари
2013-05-01 #4
Силвия Ганова
Здравейте Men, това, че отглеждате детото си сама не мисля, че Ви прави квачка, а по- скоро бих изразила адмирациите си и възхищението към такива майки като Вас. Мога само да предполагам какво е положението Ви след като се налага да се справяте сама, което на свой ред води една повишена бдителност към детето Ви. Тази тема има друго предназначение и е по- скоро поглед към прекомерното и свръх обгрижване на децата и особено на тези, вече пораснали деца, чиито майки дори вече с големи зрели наследници не могат да скъсат пъпната връв. Темата не цели да сложи в рамка някоя майка, а да помогне, да отрезви съзнанието за необратими последици от такова поведение. Последици за самото дете и пораснало възрастен. Както всяка майка, аз също се открива в някои от редовете. Важно в случая е да се намери златната среда и да се предостави право на избор, грешка и лично пространство на най- свидното ни за да е един ден пълноценен възрастен, защото то расте и няма цял живот да е онова малко 3-5-10 годишно наивно дете. Или ще е? Това зависи само от нас.
2013-04-30 #3
Men
Аз съм ква4ка, за мен има само проблеми, откакто съм майка, приела съм го, сама го гледам и кудкудякам : )) като няма кой да ме смени, и по-ло6о има
2013-04-26 #2
Силвия Ганова
Вярно е, че и след време ще е актуална, защото все ще има, кой да повтори достойно стъпките на мама
2013-04-26 #1
Десислава Ив. Симеонова
Аз... почти се видях някъде сред редовете , обаче досега, но адски тайно, съм подозирала, че съм "майка-орлица"... - пък то било "квачка" Ужассс. Е, истината винаги е някъде по средата и човек сам си знае. А самата статия би звучала актуално и след време....
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Да научим детето да играе само
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Домашно училище за позитивно мислене
· Безсънието до детската люлка
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Шрифт на кирилица , който помага на деца и възрастни с дислексия (свали от тук)
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
Понеделник
5
Декември 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Когато любовта се превърне в обсебване
Аз съм ти, ти – аз и нищо повече от това не ни е необходимо. Много двойки приемат тези сантиментални...
Ну, заец, погоди!
Мъжете не обичат да говорят за преждевременната еякулация и затова много жени смятат, че този проблем...
Защо скуката е полезна за децата?
Когато са във ваканция или през уикенда, децата често се оплакват, че скучаят. И ние постоянно се стремим...
Умението да обичаш - Дон Мигел Руис
Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е...
Защо ни изоставят?
Когато ни изоставят, независимо, дали заради друг човек, или защото любовта просто си е отишла, сме убедени,...
Разлика в годините при разменени роли
За любовта граници няма, включително и във възрастта. Тя идва без да пита. Но ако сърцето говори еднозначно,...
Невидимите жертви на домашното насилие
Когато приемеш насилието над себе си, доброволно се съгласяваш да бъдеш жертва. А това е патологичен...
Децата и водата
"Дали да давам на бебето вода? От коя възраст и каква вода да давам? Колко вода трябва да пие детето?...
Моята първа Коледа
„Нещо странно се случва през последните дни. Мама и татко прекарват с мен целия си ден, гушкат ме и ми...
Ухажването - игра на инстинкти
Ако възрастните имаха любима игра, то със сигурност тя би била ухажването. Това е онзи момент на преследване...
Второ дете? Не е толкова трудно, колкото изглежда
Колко деца имате? Ако са две, по-малък е шансът да поискате още едно. Ако обаче имате само едно и то...
Поостарелите абитуриенти: Отново на среща с класа
Срещата на класа е едно от големите житейски изпитания. Гордееш ли се толкова със себе си, че да отидеш...
Как утешават най-добрите приятелки?
Независимо колко и какви приятели имаме, една от причините да сме заедно, е споделянето. Да имаш на кого...
Най-неустоимото бельо през първата любовна нощ
С дрехите всичко е просто и ясно. Щом даден мъж ви ухажва, най вероятно харесва стила ви. Или още по-добре...
Табло за стената: Народните будители за деца и родители
За Деня на народните будители предлагаме на родители, ученици и учители един проект за ръчен труд, който...
Идеи за игри, с които да ограничим телевизията на детето
"- Мамо, може ли детско?" А понякога дори не питат, дали може. Необичайната тишина от другата стая...
Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
Ерма Бомбек: "Децата са като хвърчила. Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш...
Да отгледаш дете на природата
Кое е това дете? Това дете на първо място цени и обича природата. От малко прекарва много време на открито...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook