Любов по време на перименопауза

В един момент избухваш, в следващия плачеш. После се усмихваш, но сънят не идва. Тялото се променя, мислите прескачат, а партньорът ти не разбира какво точно става. Ако това звучи познато, може би си в онази особена, малко мистериозна фаза – перименопаузата.

Период, който малцина разбират, но всяка жена преживява по свой начин. Това е време, когато хормоните се държат като тийнейджъри – ту нагоре, ту надолу – а заедно с тях се люлеят и емоциите, сънят, концентрацията, дори интимността. Това коментира за сп. Психологията днес Тереза ​​Ди Донато, доктор, социален психолог и професор по психология в университета Лойола в Мериленд.

Хормоните и любовта

Перименопаузата е като невидим фон, на който се разиграва нов акт в живота на жената. Нивата на естроген и прогестерон варират диво, а това се усеща не само в тялото, но и в отношенията. Изведнъж се появяват напрежение, неразбирателства, раздразнение без видима причина.

„Не те чувам“, „Забрави ли какво ти казах?“ – дребни реплики, които могат да наранят. Зад тях често стои не липсата на любов, а просто хормонален хаос. Мозъкът също се влияе – появява се т.нар. мозъчна мъгла, забравяне на думи, трудност в концентрацията. И така, разговорите стават несвързани, а партньорите – дистанцирани.

Когато настроението се променя без предупреждение

Жените в перименопауза са по-уязвими към депресивни епизоди и тревожност, дори ако никога преди не са ги изпитвали. Причината невинаги е само в горещите вълни или липсата на сън – всичко това е сложна симфония от хормони, психика и изтощение.

Във връзката това често се усеща като емоционална дистанция. Жената се чувства неразбрана, а партньорът – безсилен. Нежността отстъпва на раздразнение, а усещането за близост се губи някъде между безсънните нощи и усещането за непригодност.


Сън, секс и самоусещане

Лошият сън е другият невидим враг. Нощното изпотяване, буденето по няколко пъти, умората сутрин – всичко това подкопава търпението и енергията. Дори любовта се нуждае от почивка, за да оцелее.

А интимността? Често се променя. Сухота, болка, липса на желание, понижен телесен образ. Жената може да се чувства по-малко привлекателна, по-малко желана. Но това не е краят на сексуалността – напротив, това е покана за нова близост, базирана на доверие, диалог и ново опознаване.

Осъзнатостта – малката голяма тайна

Ключът не е в това да „преживеем“ перименопаузата, а да я разберем. Да осъзнаем, че понякога не партньорът е виновен, а естрогенът. Че не сме „раздразнителни“, а просто в телесна буря.
Когато една жена знае какво се случва в тялото ѝ, тя може да го обясни и на човека до себе си. А когато партньорът слуша без да съди, любовта намира нов език – по-зрял, по-съзнателен, по-истински.
Перименопаузата не е край на страстта или близостта. Тя е покана – да преоткрием връзката, себе си и нов начин да бъдем заедно.