Как да отучим детето си от бързата храна - I

Обикновено не отдаваме голямо значение на това, с какво се храни нашето дете. През деня ние сме на работа, то на училище и оставаме в пълно неведение за неговото меню. Най-важното е, че не гладува, а не толкова дали яде пици, хамбургери и чипсове, предъвкани с безалкохолно. Често се успокояваме с тази мисъл, но само докато някое събитие не ни стресне. Например, детето постоянно боледува или придобива застрашителни размери, които не съответстват на крехката му възраст. Но напълно осъзнаваме, колко сериозен е проблемът, когато направим опит, да променим менюто му. Тогава с изненада откриваме, че детето буквално е развило наркотична зависимост към бързата храна. Нима е късно вече за промяна?

Привързаността на подрастващите към фаст фууда далеч не се изчерпва с физиологичната потребност от храна. Рекламата, ярките опаковки, подаръците в менюто превръщат предъвкването на мазните пържени картофки в празник. А ако водим детето в заведение за бързо хранене само на празници или като награда (за послушание, добра оценка и постигнат успех), това усещане още повече се засилва.

Хапвайки хамбургери в близкото заведение подрастващият човек се чувства част от своята общност. Добре е да си спомним, колко отчаяно сме искали през своето детство да бъдем като останалите си връстници. Тогава местата за социализация бяха пясъчниците, площадките през блока, летните лагери, а днес тази роля изпълнява „Максоналдс”. Затова детето, което предъвква ябълка или овесени ядки в междучасията, се дели от съучениците си и често е самотно.

Бързата храна е вкусна, но това не е основната причина за масовото пристрастяване към нея. Основният проблем е, че тя се е превърнала в стил на живот, особено за подрастващите. Даст фуудът е мода и децата искат да я следват. Можем да се борим с нея само по един начин, като пропагандираме друга мода – тази на здравословното хранене.

Да променим хранителните стереотипи
Човек трудно се отказва от навиците си, но това не бива да ни отчайва. Нека не забравяме, че децата са във възраст, в която постоянно менят вкусовите си предпочитания. В детската градина са обичали мусака, в училище вече я мразят, до вчера са се цупили при вида на скаридите, а от днес вече те са любима им храна. И то само защото сме успели да им я предложим по подходящия начин – без насилие, с такт и убеждение.