Изследване: Какво има в пакетираните сандвичи и какво продават край училищата у нас

От Асоциация „Активни потребители“ са направили тест на предлаганите край училищата готови пакетирани сандвичи в 6 града – София, Варна, Шумен, Перник, Велико Търново и Благоевград.

Какво показват резултатите:

Храната на децата извън дома е чувствителна тема за българското общество. Качеството на закуските и обедите в училищата и детските градини се регулира от законодателството и официално се контролира от Българската агенция по безопасност на храните. На практика с какво се хранят децата зависи повече от директорите на институциите и местните власти и има много подозрения и скандали в тази насока. Ако в училищата все пак има правила и надзор то територията около тях е неясна зона.
Учениците могат да посещават множество заведения, лавки и павилиони и да се сдобият с всичко което се купува с пари. Това поражда напрежение сред родителите и затова всяка информация относно храната предлагана около училищата е от полза.

В този тест на Активни потребители са проучени готовите пакетирани сандвичи търгувани край учебните заведения.

Храните са придобити от обекти намиращи се в рамките на 100 метра от входа или оградата на училищата. Нашите доброволци-тайни клиенти посетиха 6 града и закупиха общо 36 отделни марки пакетирани сандвичи. Етикетите на продуктите са проучени и резултатите са представени и коментирани в текста.

Какво и как се продава около училищата

В близост до обичайното училище има от 1 до 5 – 6 обекта за храни. При посещенията тайните ни клиенти откриха, че преобладаващо в тях се продават най-вече пакетирани сладкиши, чипсове, солети и подобни. На второ място са приготвяните на място храни. Това са дюнери, пици, тостове, принцеси, хот-дог, спагети, банички, кифли и др. За съжаление при тези храни е трудно да се идентифицират вложените съставки защото се търгуват без етикети с подробна информация. Основен риск при тези обекти е лошата хигиена. В много от тях се откриват сериозни пропуски с просто око. Най-често срещаните са съхранението на готовите храни или суровините в неподходящи температурни условия, образно казано на стайна температура върху плотове или рафтове. Това обуславя риск от предаване на инфекциозни болести. Да напомним, суровините, например приготвените за печене пици и принцеси, се съхраняват в хладилник, а за готовите за консумация храни трябва топла витрина поддържаща 64 градуса. Друг обичаен проблем е липсата на индивидуални защитни средства, маски, ръкавици и работно облекло при персонала и мръсните маси и подове. Дори вихрещата се епидемия от коронавирус явно не е в състояние да промени навиците на личния състав и затова ако вашето дете се прибере с хранително натравяне започнете въпросите с къде и какво яде днешния ден!

В хода на закупуването установихме, че в обектите около училищата преобладават приготвените на място сандвичи, а пакетираните се срещат по-рядко. Те обичайно се съхраняват в хладилни витрини и на повечето места, но не навсякъде, това е спазвано. При тях е задължително да има етикети съдържащи цялата изискуема от законодателството информация за продукта и производителя. Това позволява, за разлика от приготвяните на място храни, да се проведе подробно проучване на тяхното качество.

Изследването включва 36 марки пакетирани сандвичи закупени от 6 града. От анализирането на информацията на етикетите могат да се направят следните констатации:

Информация на етикетите
Масово етикетите съдържат непълна или нечетлива информация. От 36 търговски марки, коректно и цялостно е описанието при 12, т.е. 33%. В много случаи производителите изписват само основните пет или шест съставки на сандвичите и спират дотам. Тази небрежност представлява нарушение на законодателството и съответните фирми подлежат на санкции.

Зеленчуци
Зеленчуците са масово пренебрегвани от производителите на сандвичи. В 1 от 4 не съдържат зеленчуци. При останалите те присъстват очевидно повече за красота. Само в 2 марки количеството на зеленчуците надхвърля 10% от общото тегло на продукта.

Месо
Всички сандвичи са приготвени от индустриални месни продукти – колбаси, шунка, филе, бекон. В нито един от тях не открихме месо, такова което бихте си купили от магазина, или риба. Съответно тези обработени меса съдържат множество технологични добавки, известни като Е-номера.

Технологични добавки (Е-номера)
Средно в един сандвич се откриват 20,5 броя отделни Е-номера. Всички те са разрешени за влагане в храни но нужно ли е децата да се хранят с този химически коктейл? Рекордьор е сандвич съдържащ 35 Е-номера – пиле в сладко-кисел сос. На другият край е продукт с моцарела със само 5 добавки.

Заместители
Усреднено в продуктите има 5,3 заместители. Тази категория се използва когато естествената суровина се заменя с индустриално получена такава. Сред най-честите заместители са различните типове нишестета, палмовото масло, млечен протеин, декстроза, яйчен прах, глутен и др. Максимално се установяват 11 броя, а минимално е 1.

Консерванти
Откриват се и средно 2,6 консерванта, най-много 4, а най-малко 1. Най-често се срещат нитритните съединения влагани в колбасите.

Оцветители
Средно в сандвичите има 2,2 оцветители, като вариацията е от 0 до 5.

Палмова мазнина
В половината от сандвичите се открива палмова мазнина. Обикновено тя се влага в имитиращ млечен продукт или е част от сосове и мазила.

Сгъстители/емулгатори
Усреднено съдържанието на сгъстители/емулгатори е 4,1 съединения, минимално 0, а максимално 6. Към тази категория спадат химикалите използвани за сгъстяване и задържане на вода. Установяват се най-вече в сосовете и мазилата. Освен за търговския вид гелосващите агенти помагат за повишаване на рандемана, т.е. купувате си повече скъпа добавена вода. Най-често се откриват гума гуар и гума ксантан.

Описаното по-горе проучване на Активни потребители показва изключително високо съдържание на технологични добавки и заместители в предлаганите край училищата сандвичи. Основна причина за този тъжен резултат е преобладаващото използване в рецептите на преработени индустриални месни продукти и готови салати, сосове и мазила. Негативната тенденция се допълва от нежеланието да се влагат зеленчуци и качествени млечни продукти. В общият случай очевидно стремежът на мнозинството производители е да използват евтини преработени суровини с дълъг срок на годност и минимизирани разходи за труд, защото не се налага допълнителна кулинарна обработка. В този си „химически вид“ сандвичите определено не са здравословната храна нужна за правилното развитие на децата.

Няколко съвета към родители и производители Масова практика е сандвичите за децата да се приготвят вкъщи. Обръщайте внимание какви суровини ползвате. Ако купите колбаси, салати и сосове от магазина, вашето произведение няма да се различава от описано в настоящето проучване, само няма да имате етикет който да ви алармира за това. Опитвайте да използвате месо вместо колбаси. Можете да приготвяте и скара със смляна от вас кайма. В охладеното или замразено месо липсват влаганите в обработените месни продукти Е-номера и заместители. Слагайте повече зеленчуци в сандвичите! Това е и начин да накарате децата да ги консумират. Ограничете използването на готови сосове и салати, мазила и маргарин. Те са по-скоро химия вместо храна. Замествайте с краве масло, домашна лютеница или обикновена майонеза. Не забравяйте рибата! Тя е перфектен избор за сандвичи. За производителите е много важен срокът на годност и това е водещ критерий при подбора на съставките. Същият ефект може да се постигне с използване на нови технологии, например пакетиране под вакуум или защитна атмосфера и др.