Под пара

Ние бягаме, те ни гонят. Сроковете, изискванията, плановете, неотложните действия – всички се варят на бавен или бърз огън около нас, докато в един момент и те и ние не достигнем точката си на кипене. Точно тогава обстановката се нажежава и над главата ни светва финалният надпис „Последен момент“. И ето ни – автоматично превключили на режим „Под пара“, което стресиращо е и много често доста непродуктивно.

Това е само едно от многото възможни описания на онези натегнати моменти в офиса или някъде другаде, в които всички участници сякаш са обречени на някаква страшна присъда, ако не успеят да направят точно определено нещо за точно определено време. Някои са по-устойчиви на такива ситуации, други се поддават още при първото изсвирване на парата от ушите на някого наоколо, трети пък въобще не допускат да се стигне чак дотам.

Така или иначе работата под стрес, или както учтиво пише в обявите за работа “умения за работа под напрежение” в малко или в повече случаи е неизбежна. Може обаче и да не бъде толкова неприятна. Като всички ежедневни ситуации и тя изисква практически подход и няколко отработени трика, които могат да ни запазят цели и „несварени“, с възможно най-бистър ум. Защото определено е по-добре вместо работата или други действия под пара да ни притесняват или огъват, ние да ги притиснем в ъгъла с готови механизми за справяне с тях.

Вероятно всеки от нас с различна скорост и усърдие търси своите принципи за справяне със стресови ситуации, които да приложи, когато моментът го изисква. Универсални решения сигурно няма, но ето няколко идеи за един затворен, съвсем не порочен кръг, бързото преминаване през който, лесно ще ни върне към факта, че светът не свършва с никоя "бърза и неотложна" работа.


СПРИ
Когато ножът опре до кокал, една малка пауза  може да свърши чудеса. Просто трябва да спрем за миг, колкото и невъзможно да ни се вижда това, да съберем мислите си и да си дадем възможност за преценка и рационално справяне със належащите задачи.

ЗАСМЕЙ СЕ
Точно в най-напечения момент, когато напрежението е най-силно, трябва да намерим сили и да си позволим да открием смешното в ситуацията. Така не само ще отвлечем мозъка си от това освен да е напрегнат и да обмисля това че е напрегнат, но и ще си спечелим няколко секунди отдих, които ще ни заредят за бъдещи подвизи.

ПОГОВОРИ СЪС СЕБЕ СИ
Колко важно е най-важното нещо? Ако успеем да си откраднем няколко минути и да проведем за някои повече за други по-малко налудничав диалог със себе си, ще можем да стъпим встрани и да видим ситуацията като наблюдатели.

Светът не свършва с един мейл, една статия, едно пропуснато телефонно обаждане или пресрочен срок на някой проект. Всичко има своя ритъм и забързването до безобразие не е в ничия полза. Е, вярно, че това са думи, които няма как да споделите със шефа си, поне не със средностатистическия, но пък вътрешният диалог със сигурност прави чудеса с напрежението.

И СЕ ОТТЛАСНИ
Надделее ли веднъж стресът и всичко изглежда на ръба, е много полезно да извикаме в ума си някаква отправна точка, нещо, за което докато мислим се чувстваме уверени, оценени, подредени и силни. Това може да бъде някакво минало постижение, например, или още по-добре някаква бъдеща награда (пицата е приемлив вариант само в краен случай). По този начин, когато някой ни пришпорва или всичко наоколо ни разсейва, а бързаме, подобна твърда основа и ясен фокус лесно ще ни приведат в „бойна готовност“ и ще ни оттласнат към изпълнение на целта.