Соята – идеалната храна или опасност

В последните години соята присъства в повечето продукти, които се предлагат в търговската мрежа. В някои от тях явно – като например соевото мляко и тофуто, но в повечето случаи като добавка към месните продукти, сладкишите или готовите сосове. Тъй като се оказва, че соята е вече неизбежна част от менюто ни, логично изниква въпросът доколко са основателни както широко афишираните й полезни качества, така и предупрежденията за опасностите от прекомерната й употреба.

Освен често срещани минерали и витамини, соята съдържа и някои редки, дори уникални вещества. Мненията за въздействието им върху човешкият организъм са крайни – от обявяването им за панацея до категоричното им отричане.

Растителни белтъчини
Соята съдържа голямо количества протеини, което е основание да се твърди, че изцяло може да замени животинските продукти в храненето ни. Това, което обаче се пропуска е, че соята съдържа и много трипсин инхибитори – това са вещества, които възпрепятстват разграждането на протеините от организма. Вследствие на това соевите протеини не само се усвояват изключително трудно, но могат и да причинят сериозни стомашно-чревни оплаквания.

Изофлавоните
В соята има големи количества вещества, подобни на женския полов хормон естроген. Установено е, че при жени в менопауза изофлавоните действат като хормонозаместителна терапия и неутрализират неприятните симптоми, които се появяват в климактериума – рязко стареене на кожата, горещи вълни, емоционална нестабилност. Има доказателства, че същите вещества спират и развитието на раковите клетки при онкологични заболявания на гърдата, матката и простата. Но въпреки тези положителните ефекти и растителният им произход, с използването на изофлавоните трябва да се внимава, както при всяка една намеса в хормоналният баланс на човека.

Фитохормоните са особено опасни за бебетата и децата, тъй като водят до преждевременно полово съзряване на момичетата и забавено на момчетата. Затова най-добре соята да бъде изключена от менюто им. На мъжете също съвсем не са им нужни вещества, подобни на женските хормони. Изофлавоните не само намаляват либидото, но и влошават качеството на спермата, което пък води до безплодие. Този факт от векове е известен в Азия, родината на соята, където монасите я консумират в големи количества, за да подтиснат сексуалният си нагон.

Оказва се, че редовната консумация на соя е полезна единствено за жените, и то за една малка част от тях, които са в периода на менопауза. При останалите изофлавоните блокират както естественото производство на естроген, така и функцията на щитовидната жлеза.

Фитинова киселина
Макар да се счита за антиоксидант, фитиновата киселина извлича от организма важни минерали като калций, магнезий, манган, цинк и желязо. Затова при вегетарианци, които приемат голямо количество соеви продукти често се забелязва минерален дефицит. За да се разруши фитиновата киселина и да се освободят минералите в нея, е необходимо зърната да преминат през процес на ферментация или покълване, катонапример соевите кълнове, които широко присъстват в храненето на азиатските народи. Изобщо що се отнася до соята като цяло, най-добре е да вземем пример от тях, тъй като присъства в кухнята им от хилядолетия – да я консумираме най-вече като подправка (паста мисо, соев сос), а не като основна храна. Също така процесът на ферментация, който използват разрушава токсините в соята, за разлика от промишленото производство под формата на концентрирани протеини и изолати.