Грижата - двете страни на една монета

Какво ви идва първо наум като чуете думата „грижа“? Ако попадате в категорията средностатистически българин, сигурно нищо хубаво. И неслучайно. Българите сме черногледци, според Първият Световен доклад за щастието дори попадаме сред най-нещастните народи в света. Дали обаче грижата има само негативен смисъл?

На латински curо- „грижа се“ и cor- „сърце“ имат близки корени. Дори и да не се задълбочаваме в етимологически детайли, очевидно е, че грижата минава през сърцето, освен през ума. Самата дума носи два смисъла - отрицателен и положителен. Негативната емоция на „загриженост“, „угриженост“; и позитивното „погрижвам се“, „грижовност“, „нежност“. Двете вървят ръка за ръка. Загрижени сме за тези, за които най-топло се грижим и обичаме. Разликата между угриженост и обгрижване е тънка, но важна. Страхуваме се за децата, когато са на площадката пред блока без надзор, за възрастните си родители, за домашните любимци и цветя. Притесненията за близките хора ни натоварват, но загрижеността е по-силна от нас, за да можем да я контролираме. В същото време грижата се отключва и от на пръв поглед незабележими неща в ежедневието ни. Безпокоим се например да не сме забравили котлона включен или да вземем важна вещ, когато потегляме на почивка. Неспокойни сме, че нещо в облеклото, прическата, грима, жестовете, та дори в гласа ни не е в ред, когато сме сред много хора. С други думи грижата е емоционално състояние, което ни обзема, често пъти преди да сме се осъзнали.

Когато говорим за грижата в положителен смисъл, става въпрос за съзнателно ангажиране на вниманието ни с някого или нещо, което е ценно за нас. Въпреки че тази грижа често е съпроводена с тревоги, ние с радост обгрижваме и пазим любимото същество. Всъщност за да сме грижовни трябва първо да сме осъзнали кое е значимо в живота ни, кое ни носи радост и си струва да му се посветим за минутка, час или цял живот. Когато децата за пръв път поискат кукла или количка, са направили тъкмо такъв избор. Започват играта с тях, но грижите за благоденствието на играчките остават на заден план и те се чупят. Детето се огорчава и едва сега забелязва колко ценна е била за него тази вещ. При следващата играчка то е по-грижовно, при последващата - още по-грижовно, докато не осъзнае, че обичта към нещо или някого на практика е позитивното действие, адресирано към другия, като пазене и опазване на неговото здраве и цялост. И наистина, любовта не се казва, тя се показва и то с грижовността и топлото отношение. Ясно е, че можем да сме грижовни едва след като сме претърпели загуба, след като сме били загрижени за счупената играчка или за болния домашен любимец. Натрупаният опит и разумността ни помагат да станем грижовни родители, добри специалисти в професията или най-малкото съвестни граждани. Негативната грижа провокира позитивната, стъписването от загубата и неизвестността се превъплъщава следващия път в позитивно действие, в което съобразяваме ситуацията и постъпваме по най-добрия начин.

И все пак има ли някакво значение горното разграничение? Да, защото не можеш да се грижиш за здравето и благополучието на някого, без да си препатил лично преди това. Затова децата не слушат родителите си, не се учат от чуждия опит. Някои хора стават по-грижовни, други- по-обгрижвани. Това са естествени процеси, в които единият винаги доминира. Първите са готови да помагат, стават състрадателни емпатици или алтруисти. Хубаво е да се намери баланса, защото колкото и грижата за семейството да доставя радост на майката, щастието й мигом ще изчезне, когато няма взаимност. Защо изобщо трябва да има грижа, загриженост и погрижване? Понеже това е залегнало в самия човек. Още праисторическите хора при срещата с природата са се научили да боравят с нея, да изобретяват инструменти, с които да си служат. Това е вид грижа, която е осигурила съществуването им. Тя е неизменна част от оцеляването на вида ни. Най-малкото, ако едно дете не се научава постепенно да се грижи само за себе си, то се лишава от развитие, не става пълноценен човек, защото не може да остави нищо добро след себе си. Грижата не е единствено при човеците. Опити на учени доказват, че освен животните също и растенията са загрижени едни за други и „отговарят“ положително на обичта на техните собственици. Грижата е навсякъде. Тя лежи в основата на всяко изобретение, творчество и новост, която разумните същества произвеждат. Без нея човечеството би се люшкало в безбрежно нехайство и безразличие.