Домашно училище за позитивно мислене

Как да научим децата си да мислят позитивно? Как да им посочим пътя към онази светла страна от живота, в която шансовете им да развият потенциала си и се чувстват реализирани, ще се повишат многократно? Защо толкова много детски лица днес излъчват два пъти повече униние от тези на родителите?

Едно от клишетата за възпитанието гласи, че то е една манипулация на детското съзнание. Съзнателно или не, манипулираме децата си, за да изваем от тях по-често образа на своите надежди, отколкото да им помогнем да се развият и измислят своите собствени формули на щастие. Но щом така или иначе го правим, то нека да бъде по един добронамерен, разумен и далновиден начин. Възпитаваме ги дори, когато не съзнаваме това, като личният пример е най-сигурният начин не просто да покажем нещо на детето си, а и да създадем устойчив модел на поведение. Ако мама и татко изразяват обичта си ежедневно и без притеснение, ако усмивката и ведрото настроение са значителна част от атмосферата в къщи, то детето ще расте в онази благодатна среда, която може да отгледа „светлолюбивото растение” на позитивното мислене. Така личният пример като стил на живот е първото условие. Разбира се, не винаги е лесно житейските ситуации да се сведат до едно толкова спокойно състояние, но и това е част от възпитанието. Как решаваме проблемите си е урокът, който децата научават много рано. Дали бягаме и крием главата си в пясъка, дали се потапяме в печал или спокойно разнищваме проблемите и после намираме приемливи решения са изключително важни нагласи, които детето ще попие бързо.

Ясно е, че родителите трябва да започнат от себе си в домашното училище за позитивно мислене. Наблюдавайте себе си за онези белези на отрицание, които упорито съхраняваме в себе си. Да се научиш да виждаш бутилката по-скоро пълна, отколкото празна е деликатно и внимателно отглеждано състояние.
„Дълго се чудех защо дъщеря ми започва всеки отговор на който и да е мой въпрос с „НЕ” – твърди Адела - майка на тригодишната Жана. „Прави така независимо от смисъла, който влага в отговора, последвал неизменното „НЕ” в началото. Тогава започнах да следя собствената си реч и се удивих колко много „НЕ” – та съдържа тя.”

Друг важен момент е да се поддържа жив и активен диалог с детето. В бързината на ежедневието лесно можем да изпуснем нишката на общуването, но това, наистина е съществен елемент от възпитанието. Общуването с т.нар. „активно слушане”, при което детето бива изслушвано с много внимание и интерес, уважение към личността му и вникване в доводите му. Така освен, че го учим да изразява себе си вербално и успяваме да чуем това, което е между редовете, за да открием приемливо решение и за двете страни. Юлия Гипенрейтер – талантлив педагог и детски психолог разглежда различни интересни техники за общуване в книгите си „Как да общуваме с детето”.

Говоренето с „ДА” форми, трябва да преобладава пред говоренето с „НЕ” – форми. Изречения като „НЕ се качвай на дървото, ще паднеш!” могат да бъдат заменени с „Избери си внимателно маршрута” или да предложим позитивна алтернатива на негативните възможности. Например вместо „ Не тичай по уличното платно” може да бъде „Потичай по тротоара! Тук е достатъчно широко”.

Съвместните игри и забавления с родителите, включването в творчески занимания по рисуване, музика, моделиране са друг начин за насърчаване на позитивното мислене. Самото творческо действие носи много положителна енергия в себе си и това е начинът да бъде посочен пътя на детето. Да направите заедно къщичка за кукли или да нарисувате портрет на семейството, да поиграете на криеница или да измислите приказка са онези наглед не толкова, но всъщност много съществени неща. Детето ви ще почувства огромно удовлетворение и гордост , ако го оставите да направи някои неща само и това ще го стимулира да насочва усилията си отново в тази посока. Не забравяйте да му напомняте колко способно, умно, талантливо е то. Определенията са онези печати, които слагате върху белия лист на детската психика. „Аз съм чудесно дете” „Умен и добър съм” са силни стимули, които детето получава от нас.

Известен пример е опитът с група от деца, която била разделена на две. На едната част възпитателите дълго повтаряли колко злопаметни са, колко ниски са резултатите им, а на другата група тъкмо обратното – умни, чудесни и успяващи деца. Сигурно се досещате коя от двете груби е дала по-добър резултат на тестовете в края на експерименталния период, макар да не имало никаква разлика във възможностите им в началото.

В похвалите се съдържат важни нюанси. Внимавайте да не привиквате децата към необходимостта да получават постоянни похвали. Автономното, устойчиво мнение за себе си не трябва да бъде зависимо от количеството одобрение, било то и това на родителите.

Топлата прегръдка, радостната грижа и милите жестове понякога се възприемат като опасност от разглезване. Все по-често чувам напомняния за „доброто старо пляскане” или как „детето трябва да се гали само, когато спи”, за да станело човек! Всичко това стои в основата на огромната отприщена агресия в света днес. Агресивни са хора, които са били подлагани на агресия особено в детството си, а крехката детска психика е твърде податлива на това. Нека вместо това я нарисуваме със слънчеви зайчета, красиви пейзажи и най-вече с един чудесен детски автопортрет. Защото често щастливите хора са имали истински щастливо детство.

И ако се чудите откъде точно да започнете, то се вслушайте в интуицията си на родители. Природата е заложила онази непогрешима сетивност и мъдрост в съзнанието ни, която безпогрешно да ни посочи пътя към щастието на децата ни.