Не се ли стараем понякога твърде много да сме съвършени майки?

Наскоро се заговорих с няколко майки относно заетостта на децата през лятната ваканция. Повечето от тях се оплакаха от факта, че децата им повече бездействат през лятото и че те едва ли не се чувстват длъжни да им измислят занимания и игри, за да бъде ангажирано вниманието им. Това беше само част от една по-голяма тревога, вечната тревога: Добра майка ли съм, ако не правя това или онова, което се очаква от мен?

Замислих се за това как минаваха моите лета едно време и как ние нямахме родители, които да се безпокоят от факта, че лежим продължително време пред телевизора или пък от този, че днес не са имали време да ни приготвят супа и обядваме сандвичи. Дали пък ние - днешните майки, не прекаляваме със загрижеността и дори перфектността, която се стараем да догоним? Защото не рядко срещам майки, които от мухата правят слон. Които са способни да излязат навън по мръсен анцуг, само защото детето пищи и не иска да ги изчака да се преоблекат. Които пренебрегват личния си живот във всяко едно отношение само, за да бъдат перфектни на онзи фронт - майчиния.



Най-често срещаната грижа, която понякога ни причинява същински стрес или казано по друг начин- „днес не съм готвила“. Децата имат нужда от здравословна храна и от тази си отговорност не бива да бягаме, защото храненето е много важно за тяхното правилно развитие. И все пак, ако днес не сте успели да направите супа, а в хладилника имате продукти единствено за един омлет, не превръщайте това в драма. Всяка от нас има такива дни. Перфектно знаем, че да си работеща жена и майка, не е никак лесна задача. Не е грях да се приберете много изморени от работа и просто да кажете, че днес ще се поръча пица или китайска храна или че просто ще направите едни бързи сандвичи. Всеки има нужда от почивка и трябва да бъде уважаван за това си решение. Защото, ако не сме отпочинали, няма да сме пълноценни нито в работата си, нито у дома - като жени и майки. Добрият родител не е този, който готви всеки ден, а този, който има време и желание за качествено време за децата си.

Номер две в списъка на перфектността- „не мога да оправя и почистя, защото постоянно трябва да се занимавам с детето“. До болка познато, особено, когато човечето е още малко и трябва да следите всяка негова крачка. Не се чувствайте виновни, ако просто го оставите да се занимава само за известно време (като го наглеждате, разбира се), докато вие свършите къщните задължения. На мен лично ми е било доста трудно да разбера майки, които са споделяли, че могат да свършат нещо у дома само, когато детето спи. И то не защото имат плачливо дете, а защото те самите изпитват вина да го оставят само да се занимава с играчките си. Най-лошото е, че този „навик“ се проточва във времето и не рядко дори шест-седем годишни деца не са оставяни да си играят сами само, защото родителите им са ги приучили така от малки. По този начин, мислейки, че им правите добро, споделяйки цялото си време с тях, вие им вредите, защото креативността и мисленето им сякаш „закърняват“. Срещам доста деца, които на късна възраст не умеят да си измислят сами игри и дори не правят опити, защото са свикнали всичко да им идва наготово. Затова, помислете дали това огромно внимание, което подарявате на децата си, ви прави перфектни в действителност. Ами самостоятелността? Нея къде я забравихте? Нима искате 12 годишната ви дъщеря да е като вързана за полата ви? И наистина ли се харесвате така- несресани, съвсем неглиже, с торбички под очите и без капка грим, да излизате навън, молейки се никой да не се заглежда във вас? Времето, посветено на домашните задължения и това на външния ви вид не бива да бъде изцяло заменено с време за децата. Дали пък самите деца не предпочитат добре изглеждащи и отпочинали майки и подреден дом?

Под номер три са майките, които никога не крещят, защото искат да дават добър пример, да изглеждат винаги уравновесени и да не травмират децата си. Да потискате емоциите и гнева си е далеч по-лошо, отколкото да ги излеете, когато и където мястото позволява. Това далеч не означава, че трябва да посягате на децата си или да ги обиждате, унижавате, разбира се. Повишаването на тон обаче, изобщо не е забранено. Дори е препоръчително, ако искате да ви чуят и да ви уважават. Аз лично не харесвам по-голямата част от днешните родители, които не смеят да откажат каквото и да било на децата си, камо ли да се осмелят да им се скарат. Винаги казвам следното „който и да е, независимо дали възрастен или дете, скарайте се с него, извадете своите аргументи, повишете тон, заявете му, че не е прав, но никога не използвайте епитети, обидни думи или пък физическо надмощие.“ Деца, които знаят какво е „не“ и които са наясно, че има правила и задължения, които не бива да се нарушават (с малки изключения), са далеч по-отговорни и знаещи какво искат от онези, за които светът сякаш е в краката им, защото мама никога не повишава тон.

Номер четири гласи, че перфектната майка винаги знае как да постъпи и има отговор за всичко. Що за мит е това? Нима не сте били в „безизходицата“ дали да давате съответния ви предписан антибиотик или пък да опитате да не тровите детето с излишна химия? Моята дъщеря беше на около месец, когато си „позволих“ да слънчаса, без самата аз да разбера как се е случило, при положение, че беше за не повече от десет минути на слънце. Понякога не всичко можем да съобразим. Често се случват неща, които не зависят само от нас. Едни от майките са по-информирани в една област, други - в друга. Не можем, просто не можем да бъдем перфектни, да знаем всичко, да вземаме само правилни решения, да имаме винаги точната дума. Затова- старайте се, четете, информирайте се от различни източници, но и не прекалявайте и бъдете честни в своето несъвършенство.

Дойде ред и на най-страшното - номер 5 твърди, че не е редно да се чувствате добре в отсъствието на децата си Вие сте отделна личност със самостоятелни нужди и желания и няма нужда от вина за това. Ако днес ви се ходи на кино, пие ви се вино с приятелки или ви се кара колело, в това няма нищо лошо. Ако утре искате да оставите децата за цял следобед при баба им, защото искате да вземете релаксираща вана, след което да се епилирате и полежите пред телевизора с възстановяваща маска за лице, направете го. Колкото повече обръщате внимание на собствения си комфорт, толкова по-способни ще сте да го предавате и на децата си. Всеки отпочинал родител, който се чувства добре в кожата си, е спокоен родител. Какво по-хубаво от това за вашите деца? Болезнената привързаност ще ви изиграе много лоша шега и един ден, когато дребосъците вече не са дребосъци и заживеят свой живот, в който вие понякога ще сте излишни. Не ги задушавайте от любов и помнете, че и без тях, трябва да умеете да се чувствате добре, пък било то и само за ден.

Да си родител не е никак лесно. Но същевременно е и едно от най-естествените неща за вършене. Защото се прави единствено с много любов. И общуване. И разбиране. А когато има истинска обич, съвършенството никой не го забелязва. Дали днес яденето ви е прегоряло, а прането ви оцветено в розово, не е важно. Не е важно дори това, че дъщеря ви е играла три часа на таблета, докато вие сте чели книга. Важно е да има баланс. И утре в тези три часа да почистите заедно детската, например. Времето заедно е важно. Времето поотделно също. Демонстрирайки кухо съвършенство обаче, поставяме недостижим идеал и за децата си и ги вкарваме в същия порочен кръг.