Родителството – избор за цял живот - II

Биологичният часовник – мит или реалност
Около 23-та година женският организъм е в най-благоприятната възраст за раждането на първото дете. Но в това време повечето от нас току-що са завършили висшето си образование, искат да започнат работа и да градят кариерата си. Майчинството в този момент означава откъсване от активния живот и забавяне на професионалната реализация, което често води до неконкурентноспособност на по-късен етап.

Заради подобна перспектива майчинството не е приоритет за младите и образовани жени. Та нали благодарение на достиженията на медицината възрастта вече не е присъда за безплодие. Репродуктивните технологии позволяват зачеване с изкуствено осеменяване, по метода „инвитро”, със собствени или донорски яйцеклетки, замразена на сперма и дори ембриони. Упоени от това илюзорно тържество на човешкия разум над природата, много жени отлагат до първите симптоми на менопаузата. Тогава изпадат в житейски кризис – оглеждайки се назад, разбират, че всичко постигнато вече е без значение, след като няма, с кого да го споделят. Готови са на всичко, за да забременеят, но възможността за зачеване, задържане и износване на плода (дори по метода Инвитро) вече се е стопила до възможния минимум.

Ореолът на осъзнатото майчинството
Днес обмисленото желание за дете се смята за похвално (на другия полюс е случайното създаване на поколение). В обществото се налага стереотипът на трепетно очакваната и точно планирана бременност, в която напълно липсва спонтанността. Докато се почувстваме готови за дете, може да мине цяло десетилетие, но щом веднъж вземем решение, искаме то да се осъществи...бързо. Просто в плановете си не вземаме предвид и капризите на природата. Ако бременността не се получи още от първия месец, започваме да нервничим, а на третия вече си записваме час в клиника по стерилитет.

Раждането на дете се е превърнало в доказателство за нашия успех. То означава, че вече сме намерили „добър” баща, изградили сме „добра” кариера, купили сме си „добро” жилище. Детето е последния пункт в нашия житейски план и с неговото раждане е потвърждение, че сме се реализирали напълно.

Егоизъм или алтруизъм
Бременността на късна възраст често крие риск за здравето на майката. По всичко изглежда, че тези жени са готови да жертват всичко за своите рожби, дори и най-скъпото си. Но това егоизъм или алтруизъм е? Можем ли да си отговорим на въпросът, за какво толкова силно желаем това дете – заради него самото или заради себе си (чувстваме се самотни, че нещо не ни е наред или искаме да бъдем като всички). Честният отговор ще ни помогне да осъзнаем своите желания и ще ни помогне да бъдем пълноценни родители, вместо да гледаме на детето, като на поредната придобивка в нашия добре подреден живот.