Защо грамотността е толкова важна?

Помните ли предложението за отпадане на правилото за пълния и непълния член на съществителните имена в мъжки род? Много мнения прочетох тогава, че на кого му е нужен в крайна сметка този пълен член. Имаше дискусии за тенденцията езикът да се опростява и модернизира. И още въпроси, какво сме се хванали за този така ненужен казус, не е като да се забавляваш на ученически и кандидатстудентски бисери. А връзката между двете има, и то много пряка.

В житейски план, ако пишеш "пролетта" с едно "т", това не е критерий, дали си по-добър или по-лош човек, нали така? Това не говори за личностните ти качества, пък и постоянно ни успокояват за известни личности без, едва ли не, начално образование, но станали гениални учени или звезди в риалити шоу, което днес е съизмеримо по слава. Има и много професии, към които няма претенции за високо ниво на грамотност. За хората на изкуството или спортистите често чувам: "Е, той е толкова добър, защо му е да слага запетаите по правилните им места. Какво толкова!" Да, не е нужно всеки да бъде експерт, но това значи ли, че не е трябвало малко повече да се постарае в училище. И да не спира.

Защо да си грамотен е толкова важно?

В последните изследвания на грамотността става ясно, че децата в средното образование са на ниво първично разбиране на текст, т.е. те разбират езиковите единици, схващат целостта на текста, основната тема и подтеми, но на следващо ниво – четене с разбиране, интерпретация, извеждане на изводи и заключения, те се провалят в болшинството. Това недвусмислено говори за следното – те просто нямат умения и навици да мислят. Това, а не грешното едно "т" в пролетта, ги прави неграмотни, но от "т" - то започва пътят надолу в тези класации за грамотност.

И да, пак стигаме до книгите. Намирам връзката между четенето на книги ( защото текстовете онлайн понякога изобщо не се редактират от грамотни хора ) и грамотността за много пряка. Понякога запаметяваме думи и цели конструкции по правилния начин, именно защото сме чели толкова много, че те просто се набиват подсъзнателно. Често не мога дори да обясня, защо нещо се пише така или така, но го знам със сигурност по правилния начин. Това отдавам единствено на скромното количество книги, които прочетох именно в ученическите си години, защото тогава имах това свободно време.



Но в единството грамотност – четене – мислене има и друг пласт. Връзката между привидно статичната езикова структура ( краен брой правила, които могат да се усвоят за период от време ) и мисленето прави именно четенето на текстове. Може да не е непременно художествена литература или задължителния списък за лятото. Добри текстове има навсякъде.



Тя развива способността не само да се мисли, но и да се фантазира. Тя влияе на въображението, на свободата на мисълта, на мечтите. Тя те изкарва от клишето, дава идеите, размаха, свободата да искаш и да постигаш. Отваря очите ти за света, предлага представи за добро и справедливо, които са извън обърканото ежедневие и морал. Това е особено важно във възраст, когато личността се оформя.

Тук можем да намесим и Системата, която отврати децата от книгите, дори и да обичат да четат вкъщи и да имат навици. Тя представи литературата като едно чудовище с хиляди глави, които бълват неразбираеми за учениците думи. Децата повтарят наизуст литературоведски термини, защото са принудени заради заветното външно оценяване и матури, заради едната оценка. Учителите изпитват на гърба си тази изкуствено създадена пропаст и понеже са лицето на Системата, най-лесно е да ги посочим с обвинителен пръст.

Но докато родителите, които сме и част от обществото, не разберем, че грамотността е пряк израз на интелигентността на човек, нищо никога няма да се промени и ще затъваме във всички класации. Да осъзнаваме това и да държим за нея, да я изискваме. От престижния университет до добрата кариера или старта на свой бизнес, от интервюто за работа до пазаруването в интернет – няма успешна дейност човешка без по-добра от приличната грамотност. А колкото по-висока е тя, толкова по- успешни сме ние. И шлосерите, и художниците. Защото по пътя все някъде ще срещнем човек, от който зависи всичко и който ще държи на грамотността.

Тя не е само правилно писане и гладко четене, разбиране на краен брой граматични правила. С нивото на грамотност показваме, че внимаваме за начина, по който се изразяваме, че имаме умението да подбираме правилните думи, да намираме тона в ситуацията и подхода към проблемите. Да знаем тежестта на думите, влиянието, което имат и ролите, които им възлагаме – отразяват отношенията ни, изразяват ни като личности.

За съжаление, средното ниво ако е ниско, то какво остава за по-ниското от средното - градове и села със смесена етническа принадлежност, малцинства. Далеч от елитни училища, Районния инспекторат и официалната статистика. Там какво става - никой не подозира. Детската неграмотност е един от основните проблеми в глобален мащаб, не само регионална особеност. Мотивацията да се ходи на училище, достъпност до светско образование - това е предизвикателна кауза на модерната дигитална епоха.

Ясно е, че времената се менят, езикът се адаптира, както сме принудени всички ние. Затова Оксфорд прие думата "селфи" преди известно време и тя си стана легитимна, наред с всичките й езикови белези. Но казусът с пълния и непълния член показва, че не може с лека ръка да опростяваме езикови правила, така че да правим по-малко грешки. Това е изцяло грешна тенденция, която има многопосочни отражения. Грамотността трябва да е константа, да бъде критерий и ако си мислите, че е ненужна, отживелица, това изобщо не е така. Който и да е работодател, от бригадир на шивашки цех до Човешки ресурси в Гугъл, ако разглежда 5 или 5000 кандидатури на ден, тази автобиография с правописните грешки или мотивационното писмо с клишета, които никой не разбира, точно те ще отидат в кошчето. А с тях много надежди и мечти.

Не искаме това за детето си, нали?