Привързаното родителство - следвай родителския си инстинкт

Както много актуални тенденции в днешно време, привързаното родителство е уж нещо ново, но всъщност е добре забравено старо. То е алтернатива на добре познатия ни д-р Спок, чиито така известни от десетилетия насам книги отричат разглезването на децата под каквато и да било форма – от носенето на ръце до взимането на бебето в родителското легло.

На много майки обаче идеите на привързаното родителство дават успокоение и увереност, защото се доближават максимално до майчинския им инстинкт. Все повече родители вътрешно се бунтуват срещу налаганите норми за отглеждане, като тайно или явно залагат на друг подход, много по-близък до вътрешните им усещания за родителството. Един от тях е и д-р Уилям Сиърс, който заедно със съпругата си, Марта Сиърс, дава име на този, така обичан, но и отричан стил на отглеждане на бебето и детето.

Какво представлява привързаното родителство?

Множеството хора асоциират привързаното родителство само с три неща: дългото кърмене, съвместното спане на родители с бебето и постоянното носене в слинг и на ръце. Всъщност привързаното родителство е нещо много повече:



Привързаното родителство е базирано на стремежа към добро разчитане на знаците, които ни дават малките същества и на откликване на бебешките нужди. Именно идеята за откликването – колко често и в каква степен да бъде – прави метода толкова противоречив. Затова, а и за да се избегнат допълнителните недоразумения, които битуват за този стил на родителстване, е добре да се запознаем с осемте принципа на привързаното родителство.

Принципи на привързаното родителство

Подготовка за бременност, раждане и родителство означава, че родителите трябва целенасочено да се подготвят за предстоящите етапи – от самата бременност, през раждането, отглеждането и развитието на едно дете. Добрата осведоменост означава и взимането на информиран избор. Бащата е равностоен родител, активен и ангажиран с раждането, първите дни и всички след тях. Той не изпълнява същите функции като майката, но това не значи, че трябва да стои като страничен наблюдател

Хранене с любов и уважение. Макар че привържениците на привързаното родителство считат дългото кърмене за оптимален начин за хранене на детето в началото на живота му, те не отричат и останалите варианти, стига у майката да има емоционално равновесие. По- важно в случая е откликването на нуждите на бебето - да му се даде избор кога и с какво да се храни, като му се предлагат здравословни алтернативи и добър пример за подражание.

Откликване на нуждите на детето. Тук не говорим за сляпо удовлетворяване на всяка прищявка на детето, а за пълноценна грижа и общуване, градяща се на взаимна емпатия, доверие и емоционална стабилност. Разчитането на знаците е ключово - детето и родителите се усъвършенстват в това отношение и то им дава сигурност: на майката - че се справя добре и на бебето - че то бива чуто и разбрано, че е значимо.

Грижовен допир. Под грижовен допир се имат предвид всички активности, които позволяват на бебето да усети вашата кожа и допир – кърменето, гушкането, масажът, носенето в кенгуру или слинг. Ползата от контакта „кожа до кожа“ е вече дори медицински доказан като изключително ефективен за физическото и емоционалното развитие на детето. Този принцип изключва носенето на ръце като вид разглезване, особено в първите 6 месеца.

Нощни грижи. Идеята на д-р Сиърс е, че през нощта бебетата имат същите нужди, както и през деня, и нощната грижа трябва да бъде също толкова интензивна, колкото и дневната. За да са спокойни детето и родителите, нощната грижа включва съвместен сън и нощно кърмене. Съвместното спане (в случаите, когато сте сигурни, че е безопасно) носи ползи, както за децата, така и за родителите - край на безсънните нощи в началото, нещо, от което повечето родители масово се оплакват.

Осигуряване на постоянна любяща грижа. Малките деца имат необходимост от присъствието и любящото отношение и грижа на възрастен, с когото да изградят стабилна емоционална връзка и взаимно доверие. В случай на краткотрайна раздяла с възрастния, стресът и чувството на страх у детето трябва да бъдат сведени до минимум. Привързаният родител се научава да различава желание от потребност и реагира по различен начин на плача. Тази постоянна грижа също изключва разглезването, един масов мит, защото родителите са наясно, че дисциплината е естествен стремеж на детето, стига да не се прилага насилствено.

Прилагане на позитивна дисциплина. Позитивната дисциплина позволява на детето да се води от вътрешните си усещания за ред и състрадание към околните. То търси границите на своята личност и поведение и те трябва да бъдат очертавани с любов и уважение. Родителите, вместо да реагират наказателно или стимулиращо на конкретно поведение, трябва да анализират причините, водещи до него. Необходимо е да се поддържат отношения, които запазват достойнството и на децата, и на родителите непокътнати.

Стремеж за баланс между личния и семейния живот. По-лесно е да бъдеш позитивен и добър родител, когато се чувстваш балансиран. Затова е по-добре да си поставяш реалистични цели, да се научиш да казваш „не“ и да поставяш хората и взаимоотношенията си с тях преди всичко материално. Отношенията в семейството и отглеждането на деца трябва да се случват така, че да не компрометират физическото и емоционално здраве на членовете му.

Не се взимай прекалено на сериозно, не прави нещата на всяка цена и се забавлявай - това е добър подход на родителя към ролята си като такъв.

Разглеждайки по-дълбоко принципите на привързаното родителство стигаме до извода, че то е далеч по- различно от представите на много скептици. То не култивира деца- пиявици, неспособни да се социализират и да взимат самостоятелни решения като възрастни. Нито пък е създадено за майките- орлици, които искат да държат своите отрочета под опеката си поне до 30 годишна възраст. Всъщност привързаното родителство е един добре балансиран метод, целящ взаимното удовлетворение и емоционална стабилност и на двете страни. А какво по-хубаво от това?