Защо трябва да махнем телефона си от спалнята вечер?

За много хора вече целият им живот е съсредоточен в телефона. Оправданията, че ни помага за работа и ни държи свързани и информирани за важни неща от живота ни, не важат в късните часове преди да заспим. Тогава, спокойно легнали и усамотени, дори с партньор до нас, правещ вероятно същото, телефонът е като наркотик. Обикаляме социалните мрежи, наваксваме с клюките, говорим в чатове, пазаруваме или просто безцелно цъкаме.



Зяпането към екраните на смартфони обърква ествения ритъм на секреция на мелатонин - хормона на съня. Вместо организмът да се успокои от приглушена светлина, намалени шумове, психическо спокойствие и нагласа за сън от биологичния часовник, ние правим точно обратното. Ярки образи, често на загасена светлина, клипчета, започват бурни реакции на емоционална и психична основа. Сравнявайки се с други хора, проследявайки тяхното ежедневие, бившия партньори, стари приятели, колеги, шефа...ровим и ровим. И от невинното надзърване за няма нищо, за 5 минути само, прекарваме най-ценните си часове на спокойствие и почивка в нервна възбуда.

Решението да е да махнем телефона от стаята, известно време преди лягане, освен ако няма причина той да бъде до нас - чакаме спешно обаждане или друго.

Установете час, след който нямате нужда от телефон, например 9 часа вечерта. Уверете се, че всичко по него е отметнато като задачи и го оставете в другата стая.

Навийте си аларма от будилник. Просто е и замества телефона. Всъщност телефонът иззе функциите на будилниците, не обратното.

Сега се успокойте - животът ще продължи, дори вашият, ако не сте постоянно онлайн. Утре ще наваксате с всичко, а то дори не е толкова важно.

Сега, когато телефонът е вън от спалнята, се фокусирайте в нов вечерен режим, точно както е при децата - оправяне на леглото, душ, ухаещи на хубаво дрехи за сън, меки завивки и одеалца, музика, книга - каквото радва душата ви.

Възможно е някой да ви потърси сметка. Всеки има един такъв приятел, който е активен късно вечер. Вероятно ще ви пише, както досега, а вие няма да отговаряте. Обяснете новото положение и го помолете за разбиране. С времето всички, които са ви безпокояли, ще се научат и ще спрат и дори няма да имате известия.

Ще има абстинентен период. Може би ще се тревожите, че изпускате нещо, че някой е на линия и ви пише, чатовете дрънкат, а вас ви няма и този някой повече няма да ви пише отново. Спокойно - това е важен момент, оценете го като такъв.

Ако някой иска да си говори с вас, ще потърси среща, ще намери по-нормален час. Ще бъде с вас.
Нито едно виртуално преживяване няма тази интензивност, каквато има реалното. Потърсете истински контакт и емоция.
Ако искате да си говорите с някого, обадете му се, отидете да го видите. Погледнете го в очите, а не през емотикони.
Замислете се кое е важно за вас и го последвайте наистина, а не само на думи.

Грижейки се за съня си, вие се грижите за себе си. Вероятно утре ви чакат хиляди неща, а вашите очи ще ви бодят, ще имате блед тен и кръгове. За какво? Струва ли си?

Животът тече и без да сте споделили какво сте яли на обяд, кой къде се е тагнал и къде е отишъл на почивка. Откъснете се от това поне вечер, когато трябва да си починете, да се погрижите за себе си. Да наваксате с книгите, с хобито, да четете на децата или да гледате филм с любимия човек. Имаме нужда да овладеем света си, да решаваме проблемите си. Технологиите не са зло, но като всяко средство, трябва да бъдат държани под контрол.

Опитайте една седмица да оставяте телефона си в другата стая и ще видите какъв ефект има това. Ако се чувствате нещастни, самотни и неуверени, едва ли отсъствието на телефона е причината и едва ли той може да реши проблема.