Как да разпознаем фалшивите приятели?

Все по-трудно се ориентираме за хората около нас - маските стават все по-сложни, нямаме време и енергия да отсяваме и постепенно се обграждаме с фалшиви хора, които смятаме за истински приятели, но те не са. Може да се случи ситуация, в която да го разберем навреме, но може тези хора да се покажат като фалшиви в най-неподходящ момент и жестоко да ни наранят.

Приятелите, които непрестанно търсят нашето внимание. Те ни обсебват и ни ревнуват. Отначало това изглежда като истинска привързаност, но всъщност то е белег на нарцисизъм. Такъв човек не може да ни позволи да бъдем отделни, независими личности, да бъдем себе си.

Приятелите, които постоянно се изтъкват на всеослушание. "Аз, аз, аз" - това се чува от тях. Както и да се случи разговорът - между вас или в по-голяма компания, те винаги съумяват да го придърпат към себе си. Те не понасят някой друг да се интересува от вас и винаги подлагат на съмнение подбудите на подобни хора. Те, разбира се, са съвършени и дори когато се оплакват, всъщност изтъкват качествата си.

Приятелите, които никога не са до нас във важни моменти. Просто защото не ги разпознават, защото ги омаловажават или защото не им пука. Това е повече от категоричен признак, но той се вижда отдалеч, когато за вас се случва нещо важно, а те не могат да разберат защо вдигате толкова врява. Умението да си щастлива заради някого другиго, дори и да не разбираш толкова защо (а можеш да разбереш винаги) е белег на здраво приятелство.

Приятелите, които прикриват подигравките с комплименти. Някои хора владеят до съвършенство изкуството на пасивната агресия. Те прикриват презрението си в комплименти като: "Колко хубав кекс! Пълна случайност е, че изобщо успя" или "Колко хубаво, че най-сетне се уреди със среща. Вярно, не е нещо кой знае какво, но колко време вече не си правила секс, няма значение какъв е". Усещането след подобни комплименти е вместо приповдигнато, потискащо и неприятно.

Приятелите, които обсъждат другите с жестокост, самомнение и презрение. Ако те го правят свободно и без угризения за другите, бъдете сигурни, че го правят и за вас. Това не е до конкретният човек, а до механизмът някой да се чувства значим, само когато осмива другите и се бърка компетентно в живота му. Независимо за какви отношения става реч, стойте далеч от такива хора.

Приятелите, които не ни познават и истински виждат. "Който те обича, те и познава" Не става дума единствено да знае и кътните ни зъби, защото сме израснали заедно. Кое е важно за нас, кое го прави важно, защо действаме така или по друг начин. Добрият приятел ще разбере от един поглед кога трябва ни измъкне от неприятна за нас ситуация, кога имаме нужда да излезем за задушевно кафе, на бар или на шопинг. И го прави за нас, защото ни обича. Той знае от какъв подарък имаме нужда, какво би ни зарадвало истински.

Приятелите, които лесно се отказват от нас. Във всяка връзка човешка има проблеми. Тези, които ги е грижа, правят усилия да изглаждат тези проблеми, да има комуникация. защото държат на нас и знаят, че това, което се случва е въпрос на някакво неразбиране и недоразумение, а не на някакво дълбоко различие. Ще открият истинската причина на нещата и ще говорят откровено.

Приятелят, който ни казва това, което иска да чуем, вместо това, което трябва да чуем. Истинският приятел ни казва истината, както я мисли и както изглежда отстрани. Той ще ни каже, че се унижаваме пред някой мъж, но ще ни уважи правото на избор да го направим. Той ще ни каже, че е време да отслабнем, да си сменим прическата. Ще го направи откровено, но не грубо, ще уцели моментът, в който не сме уязвими и в който сме отворени към критика. Защото не иска да ни нарани, а да видим нещо важно.

Ако усетим такива хора край себе си, токсични хора, които твърдят, че са наши приятели, трябва да ги извадим от живота си. Може да са такива от лошотия, може да не действат или говорят с лоша умисъл, но нека ги пуснем далеч от нас, емоционално поне. Няма нищо лошо в това да си признаем, че някакви отношения вече не работят, не ни правят щастливи или по-лошо - отравят ни, изтощават ни. Усилията, за които говорех по-горе, са до време. Когато не виждаме отклик, емпатия, подобни усилия отсреща. Когато се чувстваме потиснати, с ниско самочувствие, нещастни - трябва да си тръгнем. Някъде там има хора, които заслужават целия ни потенциал, добото ни настроение и подкрепа.