Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Личната отговорност по пътя ни


Има неща, които са по-големи от нас, пред тях ние изглеждаме малки и безсилни. Не можем да ги избегнем, приближаваме или се отдалечава според собственото си разбиране, опознаваме ги и се справяме с тях сами, защото те са част от индивидуалния път на всеки човек. Има и неща, които можем само да осъзнаваме, без да променяме. Фактът, че не е по силите ни да ги променим обаче, не измества въпроса встрани от нас, напротив, сочи точно към нас и в посока на способността ни да влияем върху възприятието си, да умеем да управляваме начина, по който реагираме на действителността. Всеки носи своята лична отговорност и колкото по-близо са последствията от наши или чужди действия до нас, толкова по-голяма е тя. А когато определен краен резултат не е зависел от нас, то това, което е било и винаги остава в ръцете ни е нашия отговор на случилото се. Това е като да реагираме адекватно и да спасим каквото можем от горяща къща, вместо да губим време и да се вайкаме и обвиняваме злосторника.

Когато нещо по една или друга причина е вече факт, наша остава ролята да дадем всичко от себе си, за да променим това, което не ни харесва, доколкото можем. В противен случай сякаш се отказваме по средата и чакаме някой друг да свърши това, което ни самите трябва да направим. Понякога ние знаем или поне усещаме, че не е редно да постъпваме по определен начин, но го правим. Мислим, че това действие няма да се забележи и ще се разтвори някъде в “общата отговорност” (слагам това понятие в кавички, защото вярвам, че човек може да отговаря сам за и пред себе си). После се чудим на последствията от действията си, сякаш се опитваме да се разграничим от тях. Така личната отговорност оставяме върху действията си, но не и върху последствията от тях. Ако те на са ни приятни, приписваме ги на нещо външно - другите, съдбата, случайността. Но честни ли сме към себе си, когато например очакваме от другите нещо, което сами не бихме направили? Или когато трескаво чертаем правила, а самите ние не ги спазваме.

Отговорността е лична, тя не е нито колективна, нито отвъд човешка категория. Това, че понякога не е по силите й да промени фактите, не я прави нещо външно на нас. Тя е тежка за носене сам и лека като перце, когато искаме да я духне към друг. Много е лесно да обвиняваме другите за собствените си несгоди. Например непрестанно да повтаряме колко ни дразни отношението на шефа ни към нас, вместо да направим нещо по въпроса, дори и това да е само да понесем последствията от бездействието си такива каквито са. Във всички случаи, вместо да екстернализираме вина и да приписваме отговорности на други, по-добре да погледнем това, с което разполагаме във себе си. Защото е нечестно да се дистанцираме от отговорността за нещо, щом веднъж сме я поели. Това вреди на бистрото ни възприемане на случващото се. Кара ни да се чувстваме откъснати от собствената си съдба и в нечии ръце.Реципрочното отношение и гледането в собствената паничка са една добра възможна рецепта за изпълнен дълг към нас самите. Обратното е търсенето на вина у другия, която отвежда мислите в необятната и обрасла със съмнения и страх гора на несигурността. Там отново сме малки, но този път сами сме се смалили.


Личната отговорност в ежедневието

Освен във вечни понятия като стремеж към щастие, свобода, морал и много други, личната отговорност доста често е много по-близо до нас, отколкото си мислим. Можем да я открием във съвсем тривиални неща като това да не си хвърляме фаса от колата на улицата например.

Личната отговорност е като чиста и спретната дреха, която ни прави по-полезни за нас самите и за хората около нас. Никакви регулации, закони и забрани не могат да изчистят градинката пред блока, нито да вдигнат разхвърляните хартии в някой вход. Никой не може да ни даде гаранция, че няма да ни облъчва с негативни мисли, трябва ние сами да можем да се предпазим от подобни влияния. Няма да сме честни спрямо себе си ако се крием зад по-лесни колективни схващания и не поемем своята част във възприемането и обмислянето на нещо.

Личната отговорност изцяло се побира в златното правило на етиката - не прави това, което не искаш да ти правят на теб. Или обърнато наопаки, с лице към последиците - когато правиш нещо, ако всички го правят, до какво ще доведе това?


Грижа към околната среда
Темата относно безпринципното и като цяло безотговорно отношение на повечето хора към планетата е много дълга и не може да се побере в един абзац. Но пък си струва да бъде спомената, защото е пряко свързана с личната отговорност на всеки от нас. Земята е нашият дом, а не кутийката, в която сме се затворили и която грижливо поддържаме, понякога нехаейки за отвън. Ако всички решат да си хвърлят фасовете от колите или да украсяват дърветата с торбички боклук, ще заживеем в един “чуден” свят. Същото важи и за отношението към старите батерии, към пестенето на водата и електричеството и въобще към безразборното използване на всякакви ресурси, без идея, че това вреди на околната среда и замърсява собствения ни хабитат.

Грижа за себе си
Замърсяването отвън много прилича на замърсяването отвътре. Ние самите сме отговорни за това да се грижим както за тялото си, така и за духа си, за своите мислите си, действия и мечти. Идеята, че някой друг трябва да ни осигури това, което искаме е повече от вредна и може да ни донесе само негативни усещания.
Никой не е длъжен да подрежда и разчиства собственото ни съзнание. Това важи и с обратен знак. Да бъдеш отговорен към себе си и другите означава и да не се въвличаш ненужно в чужди отговорности и задължения. Ако всеки се заеме първо да се справи със собствените си “скелети в гардероба”, определено няма да има време и ресурси да се занимава с дела, които не му принадлежат.
Колкото повече се опитвам да сложа личната отговорност в някакви осезаеми граници, толкова повече тя ми прилича на нашия личен отпечатък. Онзи, който оставяме докато сме на тази земя. Грижата и вниманието, с което се отнасяме към себе си и към другите са равни на грижата и вниманието, което получаваме. Нещо като онези кадри с космонавти, които биват отблъснати със същата сила от предмета, който блъскат. Само дето противодействието при бягането от отговорност не е толкова пряко и затова изглежда на пръв поглед податливо на пренебрегване.
Коментари
2012-03-09 #2
teodora
Наистина е потресаващо да видиш цяла торба боклук хвърлена от балкона, точно пред блока, или докато чистиш градинката около мястото, където живееш, някакви хора да си хвърлят фасовете по земята. Аз си го обяснявам с това, че смятат околната среда за нещо външно, което някой друг ще изчисти. А държавата не знам дали е най-добрия стопанин на нравите... Би било много хубаво ако хората сами стигнат до идеята да пазят около себе си. Много ми хареса в Бургас, в Морската градина, че има обособено място за разходка на кучета!
2012-03-09 #1
Десислава Симеонова
Напълно споделям изказаното в материала. Като добавка: за мен две неща са най-трудно преборимите в България: мръсотията и \\\"връзките\\\". Второто... нямам време сега да коментирам. Мръсотията по улиците, в планината, край морето е задушаваща. Замирисва на пролет - но забелязвате ли какво се откри след стопяването на ледовете?!!... \\\"Да изчистим България за едни ден\\\" е прекрасна инициатива. Тревожи ме въпросът дали на следващия ден всичко няма пак да се окаже същото... Колко от нас възпитават децата си да събират боклука разделно, колко от нас хвърлят фасовете си, обвивките от вафли, дъвки... - на определените места, колко от нас НЕ разхождат кучетата си из местата, където играят деца... По моему, оправия може да има, макар и някаква, ако се налагат глоби, солени и безкомпромисни. Тоест, присъствието на държавата и съответните общини трябва да е осезателно и строго.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Една сигурност, моля!
· Днес или никога!
· Свърхотговорните деца
· Когато Цезаровото сечение не е избор, то не и повод за срам и вина
· Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
· Ден 1 - Постове и Пости: Вино, вместо вина
· Стартира четвъртото издание на “Ти и Lidl за по-добър живот”
· 5 декември - Международен ден на доброволеца
· 14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
· Ден 8 - Постове и пости: Да промениш нещо истински важно. Себе си.
· Ден 5 - Постове и пости: Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос
· Ден 4 - Постове и пости: Всеки и всичко бърза. Хора, думи, събития...
· Въображаемите ни врагове
· Уморена ли е душата ви?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Лято е, но да не се отпускаме
· Изследване установи колко часа сън са нужни за идеална почивка
Понеделник
5
Декември 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Да спрем рака на гърдата навреме
Статистиките сочат, че ракът на гърдата е на първо място по честота на диагностициране сред жените, което...
Професия "Домакиня"
Имало времена, когато никой не се е замислял над това – „Професия – домакиня”. И че жената изобщо може...
Предменструален синдром - трябва ли да се тревожим?
Изпитвате непреодолимо желание да хапнете нещо сладко. Някои сутрини се чувствате като пребити, без мотивация...
Наполовина празна? Пълна?
Наполовина празна? Пълна? Няма значение! Само да има място за още вино!...
Детето и първото му посещение при зъболекаря
Много родители изпадат във възторг и документират по всевъзможни начини всички първи неща, случили се...
Похвалата е ключ към сърцето и към успеха - не я пестете!
Всеизвестен факт е, че децата е добре да бъдат хвалени, да получават поощрение и одобрение и при най-малкия...
Как да разпознаем и да се противопоставим на манипулаторите
Започвам следващите редове със смесени чувства. Израснала съм в семейство, където лъжата, измамата и...
Китайски полъх в храненето
Чували сте за фън шуй, нали? Това древнокитайско изкуство е толкова «налагано» напоследък, че все повече...
Не изхвърляйте семките на гроздето
Гроздето е популярен и обичан плод на ранната есен. Дали обаче ни е известно, че гроздовите семки, които...
Когато отпуската не включва пътуване
Понякога почивката през лятото се оказва време, което не знаем как да оползотворим. Когато парите не...
Екзотично, полезно и непознато
Убедена съм, че всяка от нас има такива моменти, в които и се хапва нещо, но не знае какво точно. Има...
Да изживеем това, за което мечтаем
Едно от най-важните неща, които трябва да направите, за да бъдете щастливи е да вършите това, което ви...
"Френският парадокс" - убедителни причини да се влюбим в червеното вино
Благоуханно, с наситен вкус, богато на цвят и носещо уют – какво би могло да бъде по-приятно от чаша...
Първите признаци на преумората
Компютърът няма как да го накараш по-бързо да обработи информацията. Нито телевизорът по-бързо да превключва...
Пришки и мазоли
Какво е общото между пришките и мазолите? И двете са много разпространени неприятни изменения на кожата...
Увеличена трета сливица при децата
Проблемът с увеличената т.нар. трета сливица е много разпространен и един от най- честите поводи консултация...
Vacu Activ - Революционните комбинирани уреди за отслабване и оформяне на тялото
Когато се запознах с иновацията на технологията, която се крие зад уредите на полския бранд Vacu аctivus,...
Дълбоко почистване на лицето против черни точки с рициново масло - как да го направим.
Почистването на лицето с масла действа на добре познат принцип от химията - маслото се разтваря в масло....
В името на какво постоянно отлагаме радостта от живота си?
Обичате ли да се лишавате от разни неща? Никой не обича, но и някаква самопожертвователност и мъченичество...
Диетата на Снежанка – как да се избавим от пигментните петна
Луничките и тъмните петна – това е цената на плажния произвол, който си позволяваме през жарките месеци....
Защо вървенето е най-добрата медитация
За преодоляването на стреса се изисква пълно изключване на съзнанието, съсредоточаване върху вътрешния...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook