Личната отговорност по пътя ни
 Изпрати
Има неща, които са по-големи от нас, пред тях ние изглеждаме малки и безсилни. Не можем да ги избегнем, приближаваме или се отдалечава според собственото си разбиране, опознаваме ги и се справяме с тях сами, защото те са част от индивидуалния път на всеки човек. Има и неща, които можем само да осъзнаваме, без да променяме. Фактът, че не е по силите ни да ги променим обаче, не измества въпроса встрани от нас, напротив, сочи точно към нас и в посока на способността ни да влияем върху възприятието си, да умеем да управляваме начина, по който реагираме на действителността. Всеки носи своята лична отговорност и колкото по-близо са последствията от наши или чужди действия до нас, толкова по-голяма е тя. А когато определен краен резултат не е зависел от нас, то това, което е било и винаги остава в ръцете ни е нашия отговор на случилото се. Това е като да реагираме адекватно и да спасим каквото можем от горяща къща, вместо да губим време и да се вайкаме и обвиняваме злосторника.
Когато нещо по една или друга причина е вече факт, наша остава ролята да дадем всичко от себе си, за да променим това, което не ни харесва, доколкото можем. В противен случай сякаш се отказваме по средата и чакаме някой друг да свърши това, което ни самите трябва да направим. Понякога ние знаем или поне усещаме, че не е редно да постъпваме по определен начин, но го правим. Мислим, че това действие няма да се забележи и ще се разтвори някъде в “общата отговорност” (слагам това понятие в кавички, защото вярвам, че човек може да отговаря сам за и пред себе си). После се чудим на последствията от действията си, сякаш се опитваме да се разграничим от тях. Така личната отговорност оставяме върху действията си, но не и върху последствията от тях. Ако те на са ни приятни, приписваме ги на нещо външно - другите, съдбата, случайността. Но честни ли сме към себе си, когато например очакваме от другите нещо, което сами не бихме направили? Или когато трескаво чертаем правила, а самите ние не ги спазваме.
Отговорността е лична, тя не е нито колективна, нито отвъд човешка категория. Това, че понякога не е по силите й да промени фактите, не я прави нещо външно на нас. Тя е тежка за носене сам и лека като перце, когато искаме да я духне към друг. Много е лесно да обвиняваме другите за собствените си несгоди. Например непрестанно да повтаряме колко ни дразни отношението на шефа ни към нас, вместо да направим нещо по въпроса, дори и това да е само да понесем последствията от бездействието си такива каквито са. Във всички случаи, вместо да екстернализираме вина и да приписваме отговорности на други, по-добре да погледнем това, с което разполагаме във себе си. Защото е нечестно да се дистанцираме от отговорността за нещо, щом веднъж сме я поели. Това вреди на бистрото ни възприемане на случващото се. Кара ни да се чувстваме откъснати от собствената си съдба и в нечии ръце.Реципрочното отношение и гледането в собствената паничка са една добра възможна рецепта за изпълнен дълг към нас самите. Обратното е търсенето на вина у другия, която отвежда мислите в необятната и обрасла със съмнения и страх гора на несигурността. Там отново сме малки, но този път сами сме се смалили.
Личната отговорност в ежедневието
Освен във вечни понятия като стремеж към щастие, свобода, морал и много други, личната отговорност доста често е много по-близо до нас, отколкото си мислим. Можем да я открием във съвсем тривиални неща като това да не си хвърляме фаса от колата на улицата например.
Личната отговорност е като чиста и спретната дреха, която ни прави по-полезни за нас самите и за хората около нас. Никакви регулации, закони и забрани не могат да изчистят градинката пред блока, нито да вдигнат разхвърляните хартии в някой вход. Никой не може да ни даде гаранция, че няма да ни облъчва с негативни мисли, трябва ние сами да можем да се предпазим от подобни влияния. Няма да сме честни спрямо себе си ако се крием зад по-лесни колективни схващания и не поемем своята част във възприемането и обмислянето на нещо.
Личната отговорност изцяло се побира в златното правило на етиката - не прави това, което не искаш да ти правят на теб. Или обърнато наопаки, с лице към последиците - когато правиш нещо, ако всички го правят, до какво ще доведе това?
Грижа към околната среда
Темата относно безпринципното и като цяло безотговорно отношение на повечето хора към планетата е много дълга и не може да се побере в един абзац. Но пък си струва да бъде спомената, защото е пряко свързана с личната отговорност на всеки от нас. Земята е нашият дом, а не кутийката, в която сме се затворили и която грижливо поддържаме, понякога нехаейки за отвън. Ако всички решат да си хвърлят фасовете от колите или да украсяват дърветата с торбички боклук, ще заживеем в един “чуден” свят. Същото важи и за отношението към старите батерии, към пестенето на водата и електричеството и въобще към безразборното използване на всякакви ресурси, без идея, че това вреди на околната среда и замърсява собствения ни хабитат.
Грижа за себе си
Замърсяването отвън много прилича на замърсяването отвътре. Ние самите сме отговорни за това да се грижим както за тялото си, така и за духа си, за своите мислите си, действия и мечти. Идеята, че някой друг трябва да ни осигури това, което искаме е повече от вредна и може да ни донесе само негативни усещания.
Никой не е длъжен да подрежда и разчиства собственото ни съзнание. Това важи и с обратен знак. Да бъдеш отговорен към себе си и другите означава и да не се въвличаш ненужно в чужди отговорности и задължения. Ако всеки се заеме първо да се справи със собствените си “скелети в гардероба”, определено няма да има време и ресурси да се занимава с дела, които не му принадлежат.
Колкото повече се опитвам да сложа личната отговорност в някакви осезаеми граници, толкова повече тя ми прилича на нашия личен отпечатък. Онзи, който оставяме докато сме на тази земя. Грижата и вниманието, с което се отнасяме към себе си и към другите са равни на грижата и вниманието, което получаваме. Нещо като онези кадри с космонавти, които биват отблъснати със същата сила от предмета, който блъскат. Само дето противодействието при бягането от отговорност не е толкова пряко и затова изглежда на пръв поглед податливо на пренебрегване. |
Коментари
2012-03-09 #2  teodora Наистина е потресаващо да видиш цяла торба боклук хвърлена от балкона, точно пред блока, или докато чистиш градинката около мястото, където живееш, някакви хора да си хвърлят фасовете по земята. Аз си го обяснявам с това, че смятат околната среда за нещо външно, което някой друг ще изчисти. А държавата не знам дали е най-добрия стопанин на нравите... Би било много хубаво ако хората сами стигнат до идеята да пазят около себе си. Много ми хареса в Бургас, в Морската градина, че има обособено място за разходка на кучета!
2012-03-09 #1  Десислава Симеонова Напълно споделям изказаното в материала. Като добавка: за мен две неща са най-трудно преборимите в България: мръсотията и \\\"връзките\\\". Второто... нямам време сега да коментирам. Мръсотията по улиците, в планината, край морето е задушаваща. Замирисва на пролет - но забелязвате ли какво се откри след стопяването на ледовете?!!... \\\"Да изчистим България за едни ден\\\" е прекрасна инициатива. Тревожи ме въпросът дали на следващия ден всичко няма пак да се окаже същото... Колко от нас възпитават децата си да събират боклука разделно, колко от нас хвърлят фасовете си, обвивките от вафли, дъвки... - на определените места, колко от нас НЕ разхождат кучетата си из местата, където играят деца... По моему, оправия може да има, макар и някаква, ако се налагат глоби, солени и безкомпромисни. Тоест, присъствието на държавата и съответните общини трябва да е осезателно и строго.
|
|
Неделя 28 Май 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
  Сатурнова дупка - кризата преди рождения ден
Имате ли чувството, че в дните около рождения си ден сте някак потиснати, изнервени, твърде умислени...
  3 вида храни, които да имаме вкъщи, докато постим
Когато решим да постим, трябва да сме сигурни, че приемаме достатъчно пълноценна храна. Без месото, млякото...
 Изследване на български марки масло показа тревожни резултати
Въпреки че кравето масло е много лесен за произвеждане млечен продукт, изследване на "Активни потребители"...
 Интерактивен билборд в защита на жертвите от домашно насилие
Какво става, когато технологиите, и то най, най-новите се съюзят с рекламния бизнес, не за поредната...
  Ранната менопауза
Обичайно, когато мислим за менопаузата си представяме картини от третата възраст – спокойна пенсия, внуци,...
 Любовта е отговорност
Когато обичаме някого, това е отдаване докрай. Когато обичаме децата си, това е поемането на отговорност....
 Вариантът Делта - какво се знае за индийската мутация на коронавируса
Вариантът Делта, познат и като индийска мутация (B.1.617.2.), е значително по-заразен от останалите варианти...
 Шест японски тайни за дълголетие
Районът на Окинава се нарича "синя зона" - където хората живеят много дълго време. Животът до 100 години...
  10- те първи приятели на сърцето
Сърцето няма почивка. И безспорно то е органът, за който трябва да се грижим най много и то от все по-ранна...
  Аеробните занимания
Днес все повече фитнес и танцови клубове предлагат разнообразие от дейности и лутайки се из списъка трудно...
  Творчеството – това, което ни прави щастливи
Щастието - цял живот го преследваме. И много по-често се самонараняваме, отколкото да го хванем в шепи...
  Глухарчето - слънчевото цвете в помощ на здравето
То е многогодишно тревисто растение с редица приложения. Няма начин в детството си да не сте си играли...
  Грешки по пътя към красотата - II част
● Непостоянство
Вие сте стихийна личност? Не можете да устоите на вкусна храна, а после топите...
  Новите зависимости
Старите, до болка познати зависимости, са всеизвестни – алкохол, цигари, наркотици, хазарт. В основата...
 Потенето и децата - колко е нормално?
"Нормално ли е детето ми да се поти толкова много?" Този въпрос си задават немалко родители в летния...
 Отрицателните йони - какво е значението им за здравето ни?
Всички сме чували за йоните, и че те са положителни и отрицателни – това е техният електрически заряд....
  Дългата ми, страстна афера с книгите
С книгите и четенето имам дълга и сложна връзка. Всъщност, по-дълга и по-сложна, отколкото с всеки мъж....
  Изборите в живота ни като възможност за израстване
„Ако винаги правиш правилния избор, няма как да растеш” - Хийт Леджър
Справянето с ежедневните...
 Да се отървеш от излишното е от съществено значение за твоето благополучие. Как?
Днес всички сме водени от стремеж за трупане – на все нови и нови вещи, на повече приятели в социалните...
 Aфродизиаците в ежедневното ни меню
Връзката между храната, която консумираме, и сексуалната ни кондиция, е позната още от Древността. Сексуалната...
 Урок по химия за бъдещи майки
По време на бременността се налага да научите много нови неща, както и да си припомните стари знания....
|