Как да проработи любовта: Забранете думата "връзка"

Екхарт Толе (р. 16 февруари 1948 г. в Германия като Улрих Толе, но гражданин на Канада) е наричан "един от най-влиятелните духовни водачи на нашето време". Неговите книги "Силата на настоящето" и "Нова земя" са продадени в милиони копия в цял свят. Повлиян е от християнството, но по-силно от индуизма, дзен будизма и даоизма.

В интервюто си "Как да проработи любовта: Забранете думата "връзка"" ("How to make love work: Ban the word “relationship”) той разсъждава над влиянието на егото в любовта и осъзнатата ни роля в това.

Това, което обикновено наричаме любов е стратегия на егото да избегне капитулация. Търсим някой, който ще ни даде това, което ще дойде е момент на капитулация. Егото използва този някой като заместител да се избегне капитулация.

Испанският език е най-честен в това отношение. Използва "te quiero", едновременно за „обичам те” и „искам те”. За егото "искам" и "обичам" са едно и също, докато е истинската любов няма „искам”, няма желание да притежаваш или да променяш своя партньор.

Егото си харесва някой и го прави специален. Използва този човек да прикрие постоянното скрито чувство на неудовлетворение, на „недостатъчно”, на гняв и омраза, които са тясно свързани едно с друго. Това са лицата на дълбоко вкоренени състояния у хората и са неделима част от егото.

Когато егото посочи нещо и каже „обичам го”, това или другото, това е несъзнателен опит да се прикрие или премахне дълбоко вкоренените чувства, които винаги съпровождат егото: неудовлетвореност, нещастие, чувството за безполезност, което му е толкова познато. За кратко, но илюзията сякаш работи. Тогава, в някой момент, неизбежно, човекът, който сме избрали или сме направили специален в очите си, се проваля в функцията му да прикрива болката ни, омразата, неудовлетвореност или нещастие, всичките произхождащи в това чувство за безполезност и непълнота.

Тогава на показ излиза това чувство, което прикриваме и то се проектира върху човека, който е избран и направен специален, за който сме мислили, че ще ни „спаси”. Внезапно любовта се превръща в омраза. Егото не осъзнава, че омразата е проекция на всеобщата болка, която изпитваме вътрешно. Егото вярва, че човекът отсреща причинява тази болка. То се разбира, че това всеобщо чувство се измерва в липсата на връзка с по-дълбоките нива на нашето същество – да не си едно цяло със себе си.

Обектът на любовта е заменяем, толкова, колкото заменяем е обектът на егоистичното желание. Някои хора имат много връзки. Те се влюбват и за разделят много пъти. Обичат са кратко, докато вече не се получава, защото никой човек не може постоянно да прикрива тази болка.

Само капитулацията може да ни даде това, което сме търсили в обекта на нашата любов. Егото капитулира, не непременно защото обичаме този човек. Това е несъзнателен процес на развитие. Моментът, в който приемем окончателно това, което Е, нещо, което е било прикривано от егоистичното желание, излиза на наяве.

Това е спонтанен, вътрешен мир, тишина и чувство за „живост” . Той е необусловен, това сме ние в нашата същност. Това е, което сме търсили в обекта на нашите чувства. То е в нас самите. Когато това стане, това е съвършено различен вид любов, който не е обектът на любовта/омразата.

Източник: www.soulscode.com

бел. ред. "Капитулация" е типичен за вижданията на Екхарт Толе термин. Под капитулация (surrender) той разбира пълния покой на приемането на нещата. Това е пътят към пълното осъзнаване и просветление. Недоволството и неприемането на сегашния момент го прави истински действителен, но ако го приемем, капитулираме пред неговата истинност, то премахваме неговата ценност. В този процес, на капитулация, на приемане, се състои нашето вътрешно осъзнаване. И щастие.