Злоядото дете

„Храната прави борбата” – това повтарят българските баби и майки. Поколения наред. Ние майките сме свикнали да мислим, че когато едно дете отказва да се храни, нещо с него не е наред. Затова от раждането постоянно ни тревожи една-едничка мисъл: „Достатъчно ли се храни моето дете?”. И ако редовно пропуска хранене или оставя вечерята недовършена – лепваме етикета „злоядо”.

Ако и вие имате „злоядо” дете като мен, то и около вашата маса често се срещат някои спортни дисциплини като: хранене с препятствия, модерен петобой – обещание за награда, приказки от близо и далеч, броене на хапки, заплашване с отнемане на привилегии и сравняване с другите деца. А може би и при вас гоненето с лъжицата е само за загряване? Като бивше „злоядо дете” аз намерих решението за моето дете. Ще ви разкажа как, но първо за обичайните грешки, които допускаме.

Трябва да ядеш СЕГА! – това че за нас е редно детето да яде точно сега, не означава, че на него му се яде точно СЕГА. Често се съобразяваме само със себе си или с обичайното, а не с предпочитанията на самото дете. Поставете се на негово място – тъкмо ще строи някой стоетажен небостъргач или е събрало куклите на чай и чува: „ Хайде, време е за вечеря”. Нека първо да си доиграе, 5-10 минути са едно цяло чаено парти или една битка. Хубаво би било да ангажираме детето да помага в кухнята – да сервира или само да дава идеи за менюто. Така то ще се настрои за хранене и ще усеща, че е значимо в този семеен момент, какъвто би трябвало да е храненето.

Трябва да ядеш ТОЛКОВА! – нашата представа за детската порция в повечето случаи е преувеличена. Смятаме, че детето се е нахранило, когато е едва ли не е натъпкано до гушата. Малките порции в подходяща чиния обаче са много ефективни – детето добива чувството за „отхвърлена задача”, която не е толкова страшна и скоростта, с която го прави му действа като стимул дори за допълнително. Толкова е, колкото му се яде.

Трябва да ядеш ТОВА! – нима не съобразяваме детското меню с нашият вкус?! Разбира се, но детето започва да оформя свой собствен. Идеите са от детската градина, от рекламите, от ходенето на гости, от манджите на баба. Щом му се хапва нещо, което ние обикновено не готвим, защо да не разнообразим. „Какво ти се хапва днес?” - съвместното пазаруване на необходимите продукти имат магичен ефект. Че как няма да хапне от това, което само е поискало?
Често съм спорила с други майки, че и със моята собствена, каква да бъде атмосферата на масата, когато там има злоядо дете. Необходими ли са всичките истории, приказки, уговорки? Понякога в желанието „поне нещо да хапне” ние се превръщаме в нещо средно между клоун, актриса, пъдар, а резултатът е незначителен в сравнение с усилията, които сме хвърлили.

И все пак приказките са по-добрият вариант от храненето НАСИЛА. Да се застави детето да яде точно сега, колкото и каквото ние решим е издевателство над неговата личност. Ако детето просто няма апетит, а ние го насилваме, това има обратно влияние върху апетита му. Осъзнавайки какъв ефект има отказът от храненето пред родителя, то го използва за своя символичен бунт към тази авторитарност. Неслучайно хранителните разстройства са именно форма на бунт към авторитета на майката. Всички детски психолози са единодушни, че насилственото хранене не е препоръчително, ако искате да създадете положително отношение към храненето и то да не бъде само необходимост, но и удоволствие.