Злоядото дете - II част

Е, какво да направим, за да яде нашето дете? Гладът и нашето постояннство са единствените препоръчителни средства за успех. Ако то откаже закуската – вдигаме всички солетки, бисквитки и оставяме следващото хранене да бъде обядът. Една безобидна бисквитка за размерите на детското стомахче е с размерите на парче торта спрямо нашият. Може междувременно да хапне половин ябълка или банан, но от този момент до обяда трябва да минат не по-малко два часа. Тогава ако предложим на детето негова любима храна, която в същото време е балансирана и здравословна, ще имаме успех. Не се притеснявайте, ако откаже и обяда – то няма да умре от глад или да с разболее за 24 часа, а напротив – вече на вечеря ще е достатъчно гладно, за се нахрани, както трябва.

Колкото и да ни е трудно в напрегнатото ежедневие, детето трябва да има режим на хранене. Това е важно както за кърмачето, така и за възрастните хора. Не бива да се яде по всяко време. Ако то все пак поиска нещо извън часовете за хранене – нека е малка чаша мляко, ябълка или морков, лъжица мед или малко орехи и те да се дават в междинните часове – 10 часа, 14 часа, да се предлагат като следобедна закуска или като десерт. Често в стремежа да хапне поне нещо, представяме по няколко храни една след друга извън менюто, а то отказва наред. В последствие се свиква за него да се готви специално. На детето трябва да му е ясно менюто за деня – това, което мама е сготвила. Другото не съществува. Ако не му харесва да стане от масата и да не яде. Режимът е всичко за храненето, след време като порасне, това ще е незаменим здравословен навик, който ще спести не малко болести и неразположения.

Когато ние се храним, сякаш малко ни вълнува обстановката. Но ние имаме изграден режим и осъзнаваме важността на храненето, вече сме си изградили навици. При малчуганите обаче всичко оказва влияние, затова от създаването на приятната атмосферата на масата зависи наполовина нашия успех. И така – на масата се сяда, за да се яде. Махаме играчките и всичко, което разсейва. Докато детето сервира, гасим телевизора и всички се събират. Храним се без много-много втренчване, какво яде или не яде детето. Масата не е мястото да с обсъждат проблемите, оценките в училище. Да, то е мястото, където се събира цялото семейство, но не бива да се превръща място за ядове и лошо настроение. Мислим си, че детето не разбира нашите „разговори за големи”, но усеща безпогрешно емоциите и повишаването на тона. Това може безвъзвратно да създаде у него дискомфорт, когато седи на масата.

Ето така, се справих аз с моето злоядо дете - с гладни моменти, с малко повече дисциплина от страна на всички околни. Намалих порциите, пазарувах с нея и се вслушвах в желанията и. Сега дори готвим заедно. Храненето е удоволствие и повод за наслада за тялото и душата. Съчиних една малка история, която определено имаше ефект. Със сигурност тя ще допадне повече на малките момченца, но и при мен свърши работа:

„Навсякъде около нас има мънички, мънички човечета - по пода, по парите, нещата от магазина, някои дори летят във въздуха. Те се казват микроби, бактерии и вируси (имаше и една реклама по това време ). Те влизат в твоето тяло, когато не си миеш ръцете, слагаш разни неща направо в устата или ако кихне някой без ръка пред устата. В твоето тяло започва една страааашна битка с тях. В плодовете и зеленчуците, в млякото, меда и ядките има едни други човечета, които се казват витамини. Когато ядеш такива работи те също влизат в тялото ти и заедно с едни бели човечета (белите кръвни телца ), които вече са си там, започват да се бият и борят с лошите. Те правят един голям щит срещу тях, който носи страшното име имунитет и не позволяват лошите да те разболеят. Когато те заболи нещо или не ти се играе, когато имаш температура, тогава те се борят, точно в този момент. В дъвките, пръчиците, бисквитите, бонбоните няма такива витамини и те не помагат никак в тази битка”. Такава малка измислица-премислица ми помогна, може да се свърже също и с миенето на зъбките или каквото вашето въображение създаде.