Сурови мисли

По често отколкото си мислим сме обстрелвани от манипулативни съждения случайно или нарочно пълни с многопластови думи и изкривен смисъл. Те могат както да ни заблудят за кратко така и да ни отдалечат за дълго от пътя, по който сме поели. Ако си позволим да се подценяваме и да не се вслушваме във вътрешните си вярвания и убеждения поемаме риска да се загубим сред множеството “истини”, които ни се предлагат.

Когато си купуваме нещо преценяваме няколко възможности, обмисляме избора си и тогава се спираме върху него. Често обаче по една или друга причина, когато взимаме нечия мисъл предвид или просто й позволяваме безкритично да влезе в главата ни, не я обмисляме достатъчно и пропускаме да й отделим необходимото време, за да я огледаме от всички страни и да я регистрираме като част от разнообразието на света, а не непременно като единствена даденост.

Анализирай това!
В днешно време толкова истории се борят за истинност, че внимателното отношение към този “шум” е наложително. Анализът и критичното мислене съвсем не са запазена марка на отделни философски дисциплини , а инструмент за съждение, който всеки може да използва . Това разбира се не означава да бъдем прекалено мнителни или пък твърде уверени в себе си, а да успеем да стигнем до здравословна доза скептицизъм, която да ни направи по-устойчиви на разнообразните твърдения и мнения, които търсят своите последователи с позволени и не толкова позволени средства.
Чрез съпоставяне, анализиране и проверяване на това, което чуваме и виждаме, си изграждаме позиции, които ни помагат да мислим критично. Безспорно е добре да стъпваме раменете на гигантите и да се вслушваме в авторитети, на които вярваме, но пък и не трябва да омаловажаваме суровите късове истина, които всеки от нас притежава и в различна степен си позволява да използва.

Суровомислие
Напоследък все по-често се говори за това как преработените храни по-трудно се приемат от организма, отколкото суровата, свежа храна, както и че ние сме това, което ядем. Същото можем да отнесем и към съзнанието си, въпреки че понякога като че ли забравяме, че освен че сме това което ядем, ние сме и това, което мислим.
Да уважаваме мислите и смислите на другите е нещо различно от това да ги приемаме безкритично. Ще се чувстваме много по-уверени в себе си ако успеем разумно да управляваме съжденията си и да не се доверяваме прекомерно и прекалено често на преработените мисли, „смлени“ от нечие друго съзнание.

Изворчета на истината
Мъдрите мисли, хората с опит, достъпът ни до различна информация, приятелите, връстниците, родителите и средата, в която се развиваме, са част от ориентирите, които следваме, но не и цялата картина.
Всеки сам избира своите авторитети и източниците, с които да поддържа духовната си същност, но най-добрият от тях си остава онзи вътрешен глас, на който винаги можем да се опрем, особено когато сме отворени да го чуем. Да разберем от кои извори искаме да пием и да черпим познание е част от нашия път толкова колкото и фактът, че ние самите също сме извор.

Попитай първо себе си
Свободата да се изразява мнение и да се разпространяват идеи е паралелна на свободата те да бъдат отхвърляни, подлагани на съмнение или допълвани чрез личен опит. Да извървим пътя до истината, не е същото като просто да я прочетем или чуем вдъхновяващо разказана от някой друг. Да, често човешкият опит е сходен, но все пак ако ти самият не изпиташ това, за което искаш да узнаеш повече, знанията за него никога няма да те удовлетворят напълно.

В крайна сметка, по-рядко отколкото очакваме можем да намерим своята истина в огромната витрина от чужди опити. Можем да слушаме много и да заемаме мнения от други хора, но не бива да забравяме, че ние сме тук, за да вземем решенията си сами, след като сме си дали време и възможност да помислим над тях.

Защото най-сигурният ни компас си остава нашето вътрешно усещане за нещата, което лесно ще открием веднага щом намерим време да се поровим из суровите мисли в главата си.